България е осъдена в Страсбург заради абсурден казус, забъркан от данъчните.

Това видя в."Сега" в решенията на Европейския съд по правата на човека. След години размотаване НАП възстановява неправомерно събрани над 42 хил. лв. данъци, за което плаща и над 40 хил. лв. лихви. Отделно от това данъкоплатците трябва да платят и 3500 евро обезщетение, присъдени от Страсбург.

Йордан Антонов, който е роден през 1940 г., се оплаква, че в продължение на години не са му върнати събрани данъци, за които има окончателни съдебни решения, че дължи.

Сагата започва през 2000 г., когато на Антонов е направена ревизия. По това време той ръководи земеделска кооперация. На 2 март 2001 г. данъчните в Силистра издават ревизионен акт, според който Антонов дължи 55 013 лв. Върховният административен съд (ВАС) отказва да разгледа жалбата му срещу ревизията, тъй като Антонов е изпуснал срока да обжалва.

През 2003 г. той иска от НАП нова ревизия. Данъчните му отказват, но съдът отменя отказа. Магистратите установяват, че ревизията от 2001 г. е направена на Антонов като физическо лице, но в нарушение на закона са му начислени данъци във връзка с дейността на кооперацията.

Така се стига до нова ревизия. През 2004 г. НАП приема, че Антонов дължи 40 729 лв. Той обжалва и две съдебни инстанции отменят това. Срещу Антонов обаче започва изпълнително дело, имуществото му е разпродадено на търг и така между 2003 г. и 2008 г. са му взети 42 386 лв.

През ноември 2007 г. кооператорът прави две искания за възстановяване на данъци, но те са отхвърлени. Според НАП съдилищата са отменили ревизията от 2004 г., но тази от 2001 г. е в сила. Следователно данъците са събрани правилно. Антонов атакува и това в съда. В края на 2008 г. ВАС приема, че начислените през 2001 г. данъци са били неправомерно платени. Съдът отбеляза, че ревизията от 2001 г. е заменена с друга през 2004 г., а тя е била отменена. Казусът е върнат на данъчните с указания от съда на Антонов да бъдат възстановявани данъците, платени, без да ги е дължал.

Върховният съд, в друго дело, отменя и отказа на данъчните да възстановят сумите на Антонов. Съдът обяснява, че освен, че трябва да получи платеното обратно, НАП трябва да плати на Антонов с лихви.

Но НАП използват различни процесуални врътки, за да не изпълнят нареденото от съда. Включително искат възобновяване на данъчното дело, а не плащат съдебните такси за този процес. 

Антонов пробва да търси обезщетение от НАП по Закона за отговорността на държавата, но губи в съда. Магистратите приемат, че законът не предвижда компенсиране и възстановяване на недължими данъци.

Между август 2010 г. и май 2012 г. Антонов няколко пъти иска данъчните да му върнат парите. На 30 май 2012 г. най-сетне е издаден акт за възстановяване на 42 286 лв. През юли са му платени и 40 466 лв. лихви за периода между 3 май 2001 г. и 8 юни 2012 г. Междувременно през 2010 г. Антонов е завел дело в Страсбург с помощта на адвокатите Михаил Екимджиев и Гинка Черничерска.

Въпреки че в крайна сметка Антонов е получил парите си обратно, ЕСПЧ приема, че е нарушено правото му да ползва имуществото си. Данъчните упорито са инициирали дела, за които е било ясно, че са неоснователни. Но пък са дали повод молбите на човека за възстановяване на неправомерно взетите му данъци, да бъдат оставени на трупчета между 2008 г. и 2012 г., приема Страсбург. Затова определя на Антонов 3500 евро обезщетение за морални вреди.