Пламен Тончев: В момента няма пряк риск за сигурността на населението на България

През 2022 година България е обявила за персона нон грата 84 служители на руските официални представителства у нас. Това каза в първото си интервю от назначаването му на поста председателят на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) Пламен Тончев.

Справка в доклада на агенцията посочва, че през 2021 г. за персона нон грата са обявени трима служители на руските представителства.

Пред БТА Тончев посочи, че в момента няма пряк риск за сигурността на населението на България. Продължаването на военните действия обаче може да доведе до засилване на миграционния поток към и през страната ни. Възможни са последици в икономически план като ръст на цените и възникване на предпоставки за прекъсване на вериги за доставки, каза Тончев.

Войната в Украйна отразява амбициите на Руската федерация за намеса в световния ред и противопоставяне на САЩ и Запада. Събитията от изминалата година поставиха на дневен ред темите за глобалната продоволствена сигурност и необходимостта от преодоляване на енергийната зависимост на Европейския съюз (ЕС) от Русия, смята председателят на ДАНС.

По думите ма Пламен Тончев се наблюдава се и все по-засилен процес на интеграция между обществените отношения и информационните технологии. В резултат на това негативното влияние върху едната система рефлектира силно върху другата. Тази среда налага въвеждането на по-високи изисквания към мерките и подходите за гарантиране надеждността на системите, посочи председателят на ДАНС.

Според него фактът, че редица страни развиват такъв тип инструменти ще продължава да поставя много по-високи изисквания към прилаганите политики в областта на киберсигурността.

Г-н Тончев, бяхте назначен за председател на ДАНС през май 2021 г. С какви предизвикателства се срещнахте досега - както вие, като председател, така и ДАНС като цяло, за този период?

През този период и особено през изминалата година, във връзка с изпълнението на законовите си задачи, ДАНС се изправи пред изключително сложни предизвикателства. Някои представляваха и нови, непознати изпитания, които се редуваха с изключителна динамика и изискваха адекватна реакция, висока мотивация и морал от страна на работещите в ДАНС. Благодарение на високия професионализъм на служителите на агенцията, отличното взаимодействие с чуждестранните ни партньори и натрупания опит, службата успешно изпълнява основната си мисия за защита на гражданите, националните интереси и държавността.

Кибератаките ли остават най-честата заплаха за сигурността?

Кибератаките са инструмент, с който се въздейства първоначално върху информационните системи, а впоследствие нарушават обществените отношения, оказват деструктивно въздействие върху процесите в икономическата и финансовата сфера. Този инструмент става все по-разпространен, като причината за това е свързана със засиленото използване на информационните технологии в социалните отношения и индустрията, предоставянето на различни кибератаки като услуга в „тъмната мрежа“ и използването на информационни системи, които не отговарят на съвременните стандарти за киберсигурност. Наблюдава се и все по-засилен процес на интеграция между обществените отношения и информационните технологии. В резултат на това негативното влияние върху едната система рефлектира силно върху другата. Тази среда налага въвеждането на по-високи изисквания към мерките и подходите за гарантиране надеждността на системите. Кибератаките са универсални, с относително ниска цена и висока скорост за реализация. При осъществяването им рискът за атакуващия е нисък и не е обвързан с определена географска локация. И не на последно място, наличието на уязвимости в използваните информационни системи позволява кибератаките да продължават да бъдат използвани за реализация на деструктивно кибервъздействие.

Вярно ли е твърдението, че именно кибератаките са най-модерното оръжие?

Възможността за все по-лесно осъществяване на кибератаки ще продължи да формира слабо предвидима среда с нарастващ потенциал за въздействие върху сигурността на обществото. Фактът, че редица страни развиват такъв тип инструменти ще продължава да поставя много по-високи изисквания към прилаганите политики в областта на киберсигурността.

Какво се промени в глобален план, а и за България, след началото на войната в Украйна?

Войната в Украйна отразява амбициите на Руската федерация за намеса в световния ред и противопоставяне на САЩ и Запада. Събитията от изминалата година поставиха на дневен ред темите за глобалната продоволствена сигурност и необходимостта от преодоляване на енергийната зависимост на ЕС от Русия.

Що се отнася до страната ни, официалните отношения между София и Москва се изостриха и снижиха силно с включването на България в списъка на неприятелските страни на Руската федерация и предприетите открити мерки от българските институции за ограничаване и пресичане на руското влияние на наша територия. Особена важност придобиха темите за скъсването с енергийната зависимост от Руската федерация и енергийната диверсификация на страната ни.

В доклада на ДАНС за 2021 г. казвате, че Черно море се превръща в изострена територия на конкуренция и противопоставяне. Как се промени тази тенденция от началото на войната?

Черно море има важно значение в обществени сфери като сигурност и отбрана, международен транспорт и пренос на енергийни източници. Кризата показа на света сериозния риск, който би възникнал при евентуално възпрепятстване на експорта на зърно от Украйна – страна, водещ производител и износител на световния пазар. Свободноплаващите мини от конфликтната зона достигнаха и до нашето Черноморие, създавайки предпоставки за отлив на чуждестранни туристи от морските ни курорти. Сериозно предизвикателство беше и въпросът с прибирането на родна земя на българските моряци от кораба „Царевна”, който беше блокиран в Мариупол.

Няма изгледи военните действия да вървят към своя край. Това представлява ли все по-сериозна заплаха за страната и най-вече за сигурността на живеещите у нас?

Към момента пряк риск за сигурността на населението на България няма. Продължаването на военните действия обаче може да доведе до засилване на миграционния поток към и през страната ни. Възможни са последици в икономически план като ръст на цените и възникване на предпоставки за прекъсване на вериги за доставки.

Пак в доклада на ДАНС за 2021г. са посочени обявените за персона нон грата дипломати, както и тези, обявени за нежелани на територията на страната ни. Как изглеждат цифрите за 2022 година?

Обявените през 2022 г. за персона нон грата служители на руските официални представителства в България са общо 84.

В същия доклад са описани проблемите и конфликтите в Западните Балкани. В последните месеци има обостряне в отношенията между Косово и Сърбия. Има ли рискове за страната ни?

В Западните Балкани са налице зони с повишено напрежение, което е свързано с открити въпроси между някои държави в региона. От страна на международните фактори и засегнатите страни е налице воля за тяхното разрешаване, което е дългосрочен процес. На този етап няма преки рискове за сигурността на страната ни. Нерешените въпроси обаче създават пречки за евроатлантическата интеграция и привличането на инвестиции в региона.

Не стихва напрежението в Близкия изток. Държавите от региона, както и тези от Африка, са причина за засилен бежански поток. Какво се промени за България?

Динамиката на миграционните процеси през 2022 г. има цикличен характер, с периоди на повишаване и на спад на натиска. Основен катализатор за тези процеси са нестихващите конфликти в региона на Близкия изток и Северна Африка, настъпилата политическа промяна в Афганистан. За влошаването на хуманитарната обстановка в тези региони допринасят и климатичните промени, екстремни природни бедствия, икономически сътресения.

Натискът към България като външна граница на ЕС и транзитен пункт за Западна Европа продължава. През последните месеци бе констатирано рязко увеличение на миграционния натиск към България и съответно на броя на задържаните лица. В тази връзка в ДАНС е създадена организация за изпълнение на всички законово регламентирани и допълнителни мероприятия по овладяване на миграционната криза, в тясно взаимодействие със службите за сигурност и обществен ред и правоохранителните органи.

Обикновено при отбелязването на професионалния празник - 4 януари, се правят равносметки. Каква е равносметката за работата на ДАНС в последната година?

Тази година ДАНС навършва 15 години. Изискванията към агенцията и към всеки служител нарастват с всяка изминала година. Ние внимателно анализираме и успехите, и неуспехите, и гъвкаво, и прецизно планираме следващите си действия за постигане на набелязаните цели. Стремежът на ръководния екип на ДАНС е насочен към продължаване на развиването на агенцията като устойчива, надеждна и адекватна на съвременните заплахи европейска служба за сигурност, която е способна да оправдае гласуваното ѝ доверие. Стремежът ни е България да бъде просперираща и силна държава, в която да живеят здрави, образовани, интелигентни и горди хора.

Истинският успех обаче може да бъде постигнат само с общите усилия на цялото общество. Националната сигурност е задача не само за малцина, пряко ангажирани заради служебните им ангажименти. Националната сигурност е задача на всички - общо дело на всички българи, и се постига с обединените ни усилия и с доверие. Бурните времена не бива да ни плашат – те ни дават сила, каквато дори не предполагаме, че притежаваме.

Биографична справка

Пламен Тончев е назначен на длъжността председател на Държавната агенция „Национална сигурност" с указ № 148 от 26 май 2021 г. на президента на Република България Румен Радев по предложение на Министерския съвет. Тончев е роден през 1970 г. във Враца.

Той завършва висше образование във ВВУАПВО „Панайот Волов" - гр. Шумен с придобита образователно-квалификационна степен "магистър" през 1994 г.

От 1994 г. до 1997 г. заема длъжността командир на взвод и командир на самостоятелна батарея в Националната служба „Вътрешни войски" – МВР.

През 1997 г. е назначен за главен инспектор в Националната служба „Сигурност" – МВР в гр. София.

От 1999 г. до 2005 г. заема длъжността старши инспектор в Националната служба „Сигурност" – МВР в гр. Враца.

От 2005 г. до 2009 г. е началник на сектор „Борба с организираната престъпност" в ОД МВР в гр. Враца.

От 2009 г. до 2020 г. е директор на Териториалната дирекция „Национална сигурност" в гр. Враца.

От 2020 г. до назначаването му за председател на ДАНС е директор на Териториалната дирекция „Национална сигурност" в гр. Кюстендил.

Завършил е курсове за развитие на ръководна политика и ръководни кадри в Международната академия по правоприлагане (ILEA) в Будапеща (Унгария) и Розуел (САЩ).

Награждаван е за отлично изпълнение на професионалните си задължения.