България успява да преработва нищожни количества от билките, които се берат у нас.

Едва 5% от 15 000 тона лечебни растения, които се добиват годишно остават в страната, разказаха експерти и търговци.

Страната ни е изключително богата на лечебни растения. Годишно у нас се добиват средно около 15 000 тона билки. Това нарежда България в челната петица по производство и износ наред с Индия и Афганистан. 80% от тези количества обаче заминават зад граница, заяви Емил Елмазов, председател на Съюза на билкарите и производителите на живи храни в България, предаде вестник „Труд“.

Сериозни количества от родните билки се пласират в Европа, стигат дори до Африка и Америка. Лечебните ни растения заминават предимно за Германия, Австрия, Англия, Кипър.

„България традиционно е ресурсна страна на световния билков пазар. От десетилетия сме в списъка на тези страни, защото имаме изключително богата и разнообразна природа. Имаме много видове и диворастящи находища. Ние сме от първите няколко страни в света по износ.

Нещата обаче много се променят в световен мащаб, с тях и начините, по които се преработват продуктите и тези, в които се включват билки са все повече и повече. Интересът към този пазар е огромен. Би било нормално държава като България, която има стремежи и претенции да бъде наравно с другите европейски страни, да обръща малко повече внимание на преработвателната промишленост. Това е всъщност основният проблем. Билките трябва да са наш национален приоритет. Те са ни богатство“, обясни ситуацията Светлана Аладжем от фондация „Информация и природозащита“.

По думите й има много хора, които се опитват да преработват у нас. Затова по всякакъв начин трябва да се търсят възможности за поощряване на преработвателната промишленост.

Според берачи и търговци държавата не се занимава да стопанисва това богатство, каквото са билките. „България е единствената страна в ЕС, която има Закон за лечебните растения и това е защото имаме ресурс. Никой в Европейската комисия обаче не се занимава с билките. А нашите държавни институции през последните години основно се грижат по въпроси, повдигнати им от комисията“, допълва Аладжем.

Въпреки че в програмата за развитие на селските райони мерките са така организирани, че реално не се стимулира отглеждането на лечебни растения, хората у нас се интересуват и интересът към лечебните растения се увеличава.

„Сред най-кадърните, подготвени и образовани билкозаготвители са инженери лесовъди, ботаници, агрономи. Те се насочиха към създаване на собствени плантации. Част от насажденията са от култивирани билки, които освен, че задоволяват нуждите от определени количества лечебни растения, но и съхраняват определения вид от изчезване. Това са билки с доказани през вековете лечебни свойства. Сред тях са градински чай, мента, маточина, лавандула, невен”, разкрива Емил Елмазов.

Той допълва, че вещи билкари успяват да съхранят естествените находища на диворастящи растения с ценни качества. Благодарение на това има оформени плантации от зимзелен, върбинка, многоцветна върбовка.

В България има над 700 вида билки, а около 250 от тях се изнасят. Има и забранени за бране лековити растения. Сред тях са корен от бял оман, медицинска ружа, както и такива с ограничителен режим – лазаркиня, божур, уточни Елмазов.

Поминък за 250 000 души, печелят до 70 лв. на ден

В момента билкарството се е превърнало в поминък за над 250 000 души. Най-чевръстите берачи успяват да препечелят по 50-70 лева на ден.

Според Емил Елмазов заради обилните валежи, тази година е благоприятна за билковата реколта. Благодарение на влагата има изключително добър добив на роза. Изкупната цена първоначално е била висока от 2-3 лева за килограм, но след това е паднала на 1,20-1,50 лева за килограм. Сред хитовите билки това лято е блатният тъжник.

„Това е много интересна билка, която е по-малко позната и помага при костно-ставни болежки, при високо кръвно налягане. Цената и достига 3 лв за килограм суха маса”, казва Елмазов.

По думите му търсене има още за градински чай, който се изкупува по 3,50-5 лева килограма в изсушено състояние. Медицинската лайка пък е превилегия на Южна България, където все още има находища, а цената и е скочила на 12 лева / кг суха заготовка. Ментата и лавандулата са с традиционно високо търсене, като цената им на килограм достига съответно 7 лева и 5 лева.

Ренесанс преживяват чубрицата и билката бабини зъби, които държат цени от по 5-7 лева за килограм суха маса.

Като най-скъпо се плаща в момента за близалца от есенен минзухар. „Количествата се заготвят изключително трудно. Използват се като ободряващо средство, като афродизиак при мъжете, като екологичен оцветител в сладкарството. Цената достига до 40 евро за килограм”, изтъква Емил Елмазов.

Вещият билкар доверява, че най-трудно се намира средновековният цар на билките – мандрагората. Това растение е почти напълно изчезнало в цяла Европа. Голямо е търсенето на растението обичниче, което се използва в езотеричните ритуали за енергийно пречистване от отрицателни влияния.

Сред най-купуваните билки са тези, за които се знае, че помагат при лечение на ракови заболявания, за отслабване, за разкрасяване и подмладяване. Най-търсени в чужбина са листа от коприва и маточината, плодът на шипка, лавандулата и белият трън.

Да се въведе билкарски билет

Емил Елмазов апелира, че всички, които практикуват дейност, свързана с билки, трябва да спазват действащата нормативна уредба. Изискванията са фиксирани в Закона за лечебните растения. Държавните такси не се плащат от берачите, а от билкозаготвителите – фирмите, които изкупуват и обработват билките.

„В конкурентните на нас страни като Румъния, Полша, Босна и Херцеговина, Албания такси няма. Сумите, които се плащат, не носят сериозни приходи в бюджета. Редно е да се въведе билкарски билет. Така повечето билкари биха предпочели да платят еднократно определена сума, след което да берат спокойно. Така и доста берачи ще излязат от сивата икономика”, коментират работещи в бранша. Напоследък доста млади хора се захващат с билкарство, отчитат още те.

Сега е сезонът на липата

„Сега започва липата. Тя е най-актуална. Нещата тръгват на високи изкупни цени. Износителите дават едни цени, но явно вътрешният пазар диктува други. От миналата година в България има турска фирма, която има база в Търговище. Тя обърка пазара на липата – даде високи цени, а нашите фирми износители не бяха подготвени и чужденците обраха цялата липа. Тази година е по същия начин. Първоначалната цена беше обявена 10 лв, сега върви по 3,20, а дори още кампанията не е тръгнала. Много хора подценяват, че берачите на липа, цвят от бъз, мащерка, кантарион и др. намаляват. Такива има само в райони, където има големи ромски общности като Ихтиман, Угърчин, Самоков. Там има и количества от някои билки. За сметка на това има места в страната, където няма кой да бере. Ако няма да изкара над 20-30 лв. на ден, берачът изобщо не се занимава вече“, разказа пред „Труд“ Антон Агонцев, търговец на билки и гъби.