Икономисти призоваха българите към разумно потребление, тъй като по данни годишно в България се изхвърлят около 700 тона хранителни продукти

42,4% от българите ще се справят с разходите по празниците, а 43,3% посочват, че ще им е трудно. Това показват данните от системата Ноllеr live, чрез която зрителите на bTV могат да дават своето мнение.

Най-голяма част от гласувалите твърдят, че ще харчат разумно. Данните показват също така, че 28% от семейния бюджет ще отиде за трапезата, почти 24% - за подаръци, и малко над 6% - за пътуване по празниците.

„Според мен хората ще дадат повече пари за храна, защото цените на продуктите продължават да вървят нагоре. Колкото и да се дават едни осреднени цифри за инфлацията, моите наблюдения са, че при храните те вървят нагоре. Но сумата за подаръци ме изненадва, освен ако хората не пазаруват от някакви по-евтини магазини. Според мен те гълтат сериозен процент от бюджета на всяко семейство“, коментира данните икономистът Мика Зайкова.

„Разбирам, че темата е особено чувствителна, но хората трябва да знаят каква е истината. При положение, че всички суровини, които участват в себестойността на млечните продукти – като енергоносителите, суровото мляко и опаковките, как очаквате, че крайната себестойност няма да се повиши. При увеличение на суровините с между 60% и 89%, цената на крайните продуктите е скочила с едва 30-40%, т.е. все още не с калкулирани всички разходи“, обясни Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите.

Той даде пример, че преди две години само изхранването на една крава е излизало по 4000 лева, а сега то достига 8000 лева. Държавата е подпомагала животновъдите с 800 лева, сега им дава 600 лева.

„Кой ще дофинансира тази процес? Това питаме ние. Предишният финансов министър Асен Василев каза, че трябва да калкулираме всичко това в цените, защото държавата няма как да дотира този процес. Но в същото време при закупуване от държавата на млечни продукти за училищата например, ни се казва, че можем да увеличим цените само с процента на официалната инфлация, т.е. с 16%. Тогава Асен Василев каза, че това вече е проблем“, обясни още Зоров.

Той посочи още, че в момента себестойността на един килограм сирене с ДДС и нула процента печалба е 16 лева. Става дума за сирене, което е произведено от седем литра мляко с 54% сухо вещество, както и за цена на едро. Според Димитър Зоров държавата не бива да бъде лицемерна и да си влезе в ролята на балансьор.

„Аз не съм типичния потребител, защото не пазарувам в масовите супермаркети. Но тук трябва да отбележим, че когато се свържеш с директния производител, тогава си спестяваш една сума в порядъка на 40%. Иначе, аз не ям сирене и не мога да кажа каква точно му е цената в магазините“, обясни Мария Жекова.

Тя коментира и данните от системата Ноllеr live, според които малко над 40% от хората заявяват, че ще харчат разумно. „Ако ситуацията в момента ни е провокирала да бъдем разумни, това е добре. Смятам, че трябва да започнем, да консумираме храната разумно, тъй като купуваме повече, отколкото ни трябва. Данните показват, че в България се изхвърлят около 600-700 тона хранителни продукти се изхвърлят годишно. Крупният бизнес – супермаркетите и ресторантите, са тези, които изхвърлят храна, докато един човек изхвърля средно около 26 кг на година“, каза още тя.