Богатството на домакинствата в България нараства с два пъти по-бързи темпове от брутния вътрешен продукт на страната за последните 10 години.

В абсолютна сума за този период финансовото богатство на хората се е утроило и вече достига 65 млрд. лв. или близо 76% от БВП, пише mediapool.bg.

Това са основните изводи от доклад по темата, изготвен от анализаторите от "Индъстри уоч".

За периода финансовото богатство расте годишно с 14,6% средно, докато икономическият растеж достига 7,2% годишно в номинално изражение, се посочва в доклада.

Основни фактори за изпреварващия ръст са повишената склонност на домакинствата да спестяват и високите лихви, които хората получаваха до 2013 г.

Най-сериозен ръст на финансовото богатство на домакинствата се отчита през 2015 г. - 5,8 млрд. лв., който е постигнат въпреки ниските лихви. Между 2011 и 2013 г. българите са забогатявали общо с около 5 млрд. лв. годишно, докато в годината на кризата на КТБ има леко забавяне до 4 млрд. лв.

Най-лошо за финансовите натрупвания на хората са повлияли 2008 г. и кризисната 2009 г., където увеличението е средно около 2 млрд. лв.

Тенденцията от последните 10 години продължава и през първите три месеца на 2016 г. – разполагаемото богатство на домакинствата расте основно заради повишаването на доходите на заетите лица и притока на емигрантски пари от чужбина, отчитат още от "Индъстри уоч".

Според анализаторите предпочитанията на домакинствата са се променили в рамките на последното десетилетие.

Въпреки спада на лихвите домакинствата в България избират банковите депозити като основен начин за съхранение на своето богатство. Делът на банковите влогове нараства от 61.5% от финансовия портфейл на населението през 2005 г. до 65.2% десет години по-късно.

Значението на пенсионните фондове също расте. Все повече средства се натрупват по задължителния втори и доброволния трети стълб на пенсионната система. Универсалните, професионални и доброволни фондове управляват 14% от финансовите активи на населението през 2015 г. при едва 6% десет години по-рано.

Друго наблюдение е, че хоризонтът на спестяване се удължава.

През последните 10 години домакинствата спестяват все по-дългосрочно. Близо половината срочни спестявания на населението са за срок от 6 до 12 месеца през 2015 г., а всеки пети срочен влог е сключен за период над 1 година. Все по-голям става делът на устойчивите спестявания – средства, които домакинствата не планират да харчат в обозримо бъдеще.

През последните 10 години делът на потребителските кредити се стопява до 40% от всички домакински заеми през 2015 г. при положение че е бил 54% през 2005 г.

В същото време задлъжнялостта по жилищни кредити трайно нараства в относително изражение като през 2015 г. близо половината дълг на българските граждани е съставена от ипотеки.

Българският пазар на жилища беше сред най-засегнатите от глобалната финансова криза, припомнят от "Индъстри уоч". Според анализа цените на жилищата в България са се понижили общо с 38%, преди да докоснат дъното през третото тримесечие на 2013 г.

Оттогава досега жилищните имоти в страната са поскъпнали с 8%.

Въпреки развитието на жилищния пазар през последните години, както цените на имотите, така и реализираните продажби остават далеч от нивата преди кризата. Цените през последните години нарастват с плавни темпове, като двигателите на растежа са предимно вътрешни – най-вече оживлението на пазара на труда, видимо през ръста на заетостта и заплатите, посочват от "Индъстри уоч".

За разлика от периода 2005-2008 г. притокът на чужди капитали в България в момента е ограничен. Инвеститорите са изключително предпазливи заради бавния растеж в еврозоната, трудностите на Гърция, предстоящото преструктуриране на ЕС заради излизането на Великобритания и слабостите на китайската икономика, въпреки изключително меката монетарна политика и ниските лихви в глобален мащаб.

Без нов свеж поток от чужди капитали, цените на жилищата ще продължат да се повишават бавно и скоро няма да доближат нивата от 2008 г., смятат финансовите анализатори.