Някога читави българи със своя княз отхвърлили Берлинския договор. Днес потомците им не могат да отхвърлят един скапан договор с „Газпром“ на Путин

Да ни е честит Денят на Независимостта. От ранна утрин това послание ехти от екрана, повтарят го като ехо важни и неважни екземпляри, докопали се до камери и микрофони. Независимост ли казахте? Българите независими? Това е черен хумор, нали?

Реалността е друго нещо. Едни ще честват Ден на независимостта, защото така е решено - отскоро, а други и ще потриват доволно ръце, че сме зависими от Кремъл, Путин и проклетия им газ. Защото българите най-обичаме да сме разделени по линия на (не)зависимостта. Да се псуваме и да се мразим. Разделена нация. Сякаш прокълната да се лута между бреговете на историята, неспособна поне един брод да построи към нормалността.

Деградирали политици, грабливи олигарси, подкупни прокурори, нагли бандити, примитивна и алчна администрация, депресирани и скапани граждани, неспособни да се защитят от злоупотребата с тях. Всички те ще честват Независимостта. Страхотно.

Служебното правителство е зависимо от президента. Държавният глава е зависим от някакви кръгове около и над него. Те на свой ред са зависими от задкулисието. Партиите и те – заради властта са готови на всичко: задници да целуват, да крадат, да убиват… Но да са зависими едни от други. Бедните склоняват на робия, принудени от мизерията. Дори творците, уж волни птици, а сами влизат в клетките, откъдето извиват чалга трели.

Народ, разцепил се като дърво от небесен гръм: едната половина вехне по диктатора в Кремъл, другата – опитва да разлисти с взор към простора. Разполовено дърво, с клони, вплетени в братоубийствена битка. Но корените едни.

Ще чуете помпозни слова, напудрени клишета, тържествени маршове, тук-там заря, ще се развеят знамена, а зад гърба ни ще се прокрадва сянката на Митрофанова.

Някога читави българи със своя княз отхвърлили Берлинския договор, без да им пука за мнението на великите сили. Днес потомците им не могат да отхвърлят един скапан договор с „Газпром“ на Путин. В онези бурни времена не ги е било страх, макар и без съюзници, а днес не можем да скъсаме ръждясалата верига, която ни държи към азиатския сатрап, въпреки че имаме за партньори най-развитите и доказани демокрации.

Какво става с нас? Какво става с вас, продажни душички?

Ще се намери ли някой нов Александър Малинов, който да напише Манифест на Независимостта и ще се намерят ли висши държавници да го подпишат? Едва ли. И как да стане, като всички улици и площади в центъра на София са окичени с имената на руски и съветски дейци, а паметниците им са като гора. Улица „Александър Малинов“ е нейде в квартал „Младост“, в покрайнините на столицата. Да знаете къде е улица „Цар Фердинанд“?

Ден на Независимостта. Каква ирония на съдбата.

Така я караме, затрупани от лозунги, превъзбудени спомени и фалшив патриотизъм.

Говорете политици, сега му е времето. Вие наистина сте независими… от законите и възмездието. А ние? Ние просто гледаме с пресъхнали очи, изтерзани от лъжи и покорство.

Да ви е честита Зависимостта.

Без мен!

Огнян Стефанов / FROG NEWS