Повече от 2/3 от хората се боят за себе си и своите близки във връзка с коронавируса

3/4 твърдят, че са готови да жертват дори някои от своите човешки права, ако това ще помогне. Повечето народи застават зад правителствата си в тази битка. Но пък близо половината запитани се съгласяват, че заплахата от коронавируса може и да е преувеличена.

Хората по света не знаят какво да очакват в близките седмици – лошо или хубаво – като малко по-ясна в момента изглежда лошата перспектива. Хората не знаят и дали разпространението на този вирус е нечие умишлено дело, но изглежда вярват, че не е. 

Това показва експресно изследване на Асоциация „Галъп интернешънъл” във връзка с COVID-19, в което са интервюирани 24 652 от 28 държави по целия свят. Изследването е завършило вчера и е пуснато на сайта на българския център за обществени и политически изследвания "Галъп интернешънъл".

КАКВО СМЯТАТ БЪЛГАРИТЕ?

Българите се боят да не се заразят с коронавируса близо до нивата на останалите 27 страни – 62% у нас казват, че по-скоро се страхуват или сериозно се страхуват те или техни близки да не се заразят.

Българите обаче са и сред народите, които в най-голяма степен намират опасността за преувеличена – общо 72% у нас смятат така – при 49% средно за всичките 28 страни. Сходно с нас мислят в близката ни Северна Македония, а и в Босна и Херцеговина – страни, които като че ли засега остават далеч от пиковите бройки случаи, за разлика от Западна Европа, където и заплахата не се възприема като преувеличена.

60% у нас намират, че правителството засега се справя малко или много добре, а 37% – че не се справя или даже съвсем не се справя. Останалите се колебаят. И тук страната ни се оказва близо до средното за всички разгледани страни отношение.

83% от българите са готови да се лишат и от определени свои права в името на сдържането на заразата.

Попитани какво си представят в рамките на месец, 42% у нас смятат, че най-лошото предстои, 27% не очакват промяна, а за 29% най-лошото е зад нас. Мненията по света пък са на практика поделени.

България е под средните стойности по употреба на предпазни маски и в „златната среда“ по употреба на ръкавици (15%), но е сред „отличниците“ по употреба на дезинфектанти за ръце – използват ги 2/3. И при миенето на ръце сме „шампиони“ (или поне така твърдим). В опитите за социалната изолация също сме над средните, а в директната самокарантина – сме в средата.

Българите обаче са най-големите привърженици на хипотезата, че някой наистина стои зад разпространението на вируса. 58% у нас смятат така, 30% са на обратното мнение, а останалите не могат да преценят. Най-близо до нас по брой привърженици на теорията за конспирация около COVID-19 са Армения (56%), Македония (53%) и Еквадор (52%) - (виж.таблиците по-долу). 

Така се оказва, че българите показват готовност да се самоограничат, подкрепят дейността на властите и се готвят по-скоро за лоши сценарии (макар и без паника), но и имат едно наум – дали пък опасността не е преувеличена. Традиционната тукашна недоверчивост е може би налице, макар да не пречи на вземането мерки. Тази недоверчивост явно ни кара засега да мислим, че май сме и жертва на нечий план.

Световните тенденции

Общо 67% споделят, че се боят, че те или техните близки могат да се заразят: 38% декларират, че се страхуват, а 29% признават, че се боят много.

Сред най-спокойните общества остават и немци и швейцарци, както и гражданите на Афганистан – с приблизително равни дялове на страх и кураж. Върховите стойности на боязън, очаквано, са в Италия  – общо 90% малко или много се страхуват от заразата. Сходно обаче изглежда положението и в Индонезия.

Положителните оценки за правителствата в изследваните държави са 62%, а отрицателните са 32%. Изглежда, че най-доволни от реакцията на държавната власт са жителите на Австрия с 88%, изразяващи различна степен на одобрение към предприетите от правителството мерки. Следват Индия (83%), Палестина (80%), Нидерландия (79%) и т.н.

Най-недоволни от реакцията на своите правителства по повод коронавируса са в  Тайланд – 76% по-скоро или напълно несъгласни с твърдението, че властта им се справя добре в текущата ситуация. Следват Япония с 62% удовлетворени и 23% неудовлетворени, САЩ, където удовлетворените от държавните мерки са 42%, а недоволните са 46% както и Германия – където 47% от анкетираните по-скоро смятат, че държавните мерки са адекватни, но 44% са на обратното мнение.

Удовлетвореността от правителствените мерки явно по-скоро няма връзка с броя на заразените, а с перспективите във всяко едно конкретно общество. Италианското общество, например (72% оценяващи позитивно дейността на правителството си в тази ситуация), е сред най-доволните от  мерките на правителството, още по-доволно изглежда австрийското и т.н. Явно в по-засегнати или застрашени страни личи и най-инстинктивна солидарност с правителствените усилия. Влияние, разбира се, оказва и конкретната политическа ситуация във всяка една страна.

Балканските народи са и онези, които в най-голяма степен намират опасността за преувеличена – общо 73% смятат така в Босна и Херцеговина и Северна Македония, в България – 72%. 49% е  общата стойност за всичките 28 изследвани страни. Очаквано, на другия полюс са французи, нидерландци, австрийци, италианци – с над 70% мнозинства, които по-скоро не смятат или дори съвсем не смятат, че опасността е преувеличена.

По този въпрос съществена роля явно и играе броят на официално обявените доказано заразени на глава от населението в дадена страна.

Независимо дали вярват в заплахата или не, мнозинството от запитаните по цял свят изразяват ясна готовност да се разделят временно дори с някои от правата си, ако това ще помогне да се спре разпространението на заразата. Общо над 75% от жителите на изследваните държави по цял свят са по-скоро склонни да се лишат от някои свободи докато премине заплахата от Ковид-19.

Най-високи нива на готовност в това отношение показват жителите на Австрия (95%), С. Македония (94%) и Нидерландия (91%).

По този показател, сред страните, попаднали в изследването, има на практика единодушие, с известно изключение на японците (32% готови срещу 49% неготови, а останалите – колебаещи се) и американците (45% готови срещу 38% неготови, а останалите – колебаещи се). И по този индикатор личат културните специфики в японския контекст, продължаващото дълбоко политическо разделение на американското общество, а и може би роля играят и силните демократични традиции в тази страна.

Няма еднозначен отговор на въпроса какво предстои в близкия месец. 39% смятат, че най-лошото по отношение на вируса тепърва идва, а 34% % от запитаните вярват, че най-лошото вече е отминало. Останалите предполагат, че ситуацията ще остане такава, каквато е. 1% не могат да дадат отговор.

Най-големи песимисти са жителите на Обединеното кралство (82% смятат, че най-лошото предстои), но също и жителите на Нидерландия (77%), Франция (70%) и Австрия (68%).

Значително по-оптимистични са жителите на Казахстан (73% вярват, че най-лошото е отминало), Турция (63%), Армения (61%), Индия (60%) и т.н.

Вероятно, роля играят и официалните данни за повечето от тези страни – които показват сравнително нисък брой официални случаи на глава от населението. Явно влияят и конкретни културни специфики.

Най-популярните мерки за ограничаването на заразата в световен мащаб са по-често миене на ръцете, ограничаване на преките социални контакти и използването на дезинфектант за ръце. 9% не са предприели никакви мерки. Процентите надхвърлят сто защото запитаните са давали повече от един отговор.

По-голямата част от запитаните обаче споделят, че не са решени да останат вкъщи. Най-сериозен е техният дял в Турция (89%), Пакистан (80%) и Афганистан (66%).

Медицинските маски и ръкавици се оказват по-малко популярни мерки за предпазване. Това може да е и ефект от това, че тези мерки са по-трудни за осъществяване, от изчерпването им на пазарите в много от страните или пък от недоверието към ефикасността ми. Забелязва се също, че жителите на държавите, в които заплахата се смята за преувеличена, са склонни и в по-малка степен да ползват маски и ръкавици.

По-скоро надделява мнението, че вирусът е естествено появил се. 45% от запитаните споделят това мнение. 32% обаче смятат, че чужда сила или държава умишлено причинява разпространението на заразата. 22% не могат да преценят.

Сред поддръжниците на теорията за умишлена зараза са, например, България (мнозинство от 58% смятащи така), Армения (56%), Македония (53%) и Еквадор (52%).

Жителите на Пакистан (мнозинство от 72% смятащи, че заразата е естествен процес), Германия (59%), Афганистан (58%), Обединеното кралство (58%), Тайланд (58%), САЩ (56%) и т.н. са по-склонни да вярват в естественото зараждане на вируса.

Като че ли личи закономерност – западните демокрации по-малко вярват в теорията че някой е създал и разпространил умишлено вируса.