Първите два месеца на заразата и съпътстващите мерки за борба срещу нея в България преминаха под знака на страха, което в известен смисъл бе необходимо или поне разбираемо. Но скоро мнозина започнаха да разбират, че има нещо по-страшно от коронавируса и това е ... страхът от коронавируса.

Един участник в интернет форум констатира: „Страхуването си каза думата. Всеки ден по всички телевизии ни плашат – и така вече два месеца. Да видим сега как управляващите ще премахнат страха у хората”. Коментарът бе по повод опасенията на родители и учители за планираното връщане на част от учениците в класните стаи, в изпълнение на заръката на премиера Бойко Борисов, че последният гимназиален клас трябва да завърши „физически”.

Въобще темата за намирането на разумен баланс между страха и предпазливостта е много популярна не само у нас, но и по света, пише Александър МАРИНОВ в Банкеръ.

Ето как тя е развита в заявление на един правителствен говорител: „Наистина не разбирам, защо много хора не спазват правилата в момента, те са толкова ясни и прости. Нека ги повторя. Първо, този вирус е смъртоносен! Но не изпадайте в паника, той може да убие само тези, които са уязвими, въпреки че убива и мнозина, които не са уязвими. Второ, не трябва да излизате от дома си. По никаква причина! Освен, разбира се, ако нямате основателна причина да излезете. Трето, маските са безполезни срещу вируса, но трябва да носим маски, защото те спасяват животи. Четвърто, можете да обучавате децата си у дома, като използвате различни онлайн платформи, освен ако интернетът ви е слаб, нямате компютър, или имате повече от едно дете, или компютърът ви трябва, защото работите от вкъщи. Надявам се, че с тази информация ви ориентирахме какво да правите”.

Звучи познато, нали? В действителност, точно този текст не е произнесен от правителствен говорител или огласен от някой оперативен щаб. Той е част от хумористично онлайн шоу. Но в шегата има и доста истина. На много места по света поведението на управляващите е на ръба между драматичното и комичното. Например, „сериозната” идея на Доналд Тръмп като лекарство срещу коронавируса да се инжектират дезинфектанти. Някои американци го разбраха буквално и това доведе (според губернатори на два американски щата) до десетки попаднали в болница заради консумация на ... белина.

У нас претендент за най-голям шегаджия също е ръководителят на изпълнителната власт. Не на случайно място, а пред парламента премиерът в прав текст заяви: „Ако някъде имаше план, който да гарантира икономическото развитие, щяхме да го препишем”. Какво да се прави, известно е, че най-смешните шеги се изричат със сериозен тон. Поне в това отношение Борисов остава верен на себе си. Нека припомним, че преди месец по същия задълбочен начин той обясни: „Решихме да включим в медицинския съвет зъболекар. Нали безплатни маски трябват и за зъболекарите. Те също са с бели престилки. Всички вярваме на белите престилки”.

Българинът обаче няма вяра на властта, дори когато се шегува. Освен това разбира, че хуморът по време на криза е прекалено сериозно нещо, за да бъде оставено на политиците. Затова се зае да организира мерки по създаването на шеги и българският „корона хумор” плъзна мощно из интернет форумите.

Съвсем не е случайно, че колективният народен автор започна не от другаде, а от управляващите. Като описа начина, по който лидерите на различните държави окуражават своите сънародници в кризата. Посланието на кралицата към британците бе „Всичко ще бъде наред!“, на Тръмп към американците: „Ще бъдем още по-силни!“ А на Бойко Борисов към българите: „За Великден ще бъдем в ада!”

Разнообразни по тематика и изразни средства са шегите за предприеманите от държавата мерки.

- За очакваната продължителност на извънредното положение: „Депутатите се отказаха от заплатите си до края на извънредното положение. Значи, скоро ще свърши”.

- Във връзка с ограничителните мерки: „Ало, обаждаме се от полицията! Мъжът ви, след като се върна от Испания, спазва ли 14-дневната карантина? – От вас чувам, че се е върнал”.

- По повод строгия контрол: „Отивам до магазина в другия квартал. Взех си и задграничния паспорт, за всеки случай”.

- Обратната страна на кризата: „В момента да шофираш пийнал излиза по-евтино, отколкото да се разхождаш трезвен”.

- Тежката ситуация изисква жертви: „Спрях пиенето, после и пушенето оставих. Не искам да се разделям с яденето, но правителството настоява”.

- Исторически аналогии: „След 75 години отново се крием от Гешев и жандармерията, за да отидем в гората”.

- Трафик на хора в огледален вариант: „Съобщение на СДВР. На един от контролно-пропусквателните пунктове на излизане от столицата полицаи са открили укрити в хладилен камион десет софиянци. Шофьорът е афганистански гражданин”.

- По въпроса какво прави правителството за облекчаване на последиците от кризата: „В Германия дават по 900 евро на човек на месец за периода на карантината, у нас – по 60 брифинга.”

- Кога е най-важно социалното дистанциране: „Проблемът с физическата дистанция е съществувал само в момента на зачеването на тези, които сега управляват държавата. Ей тогава не е трябвало да се допуска физическа близост.”

Но би било несправедливо да се твърди, че общонационалната хумористична вълна е насочена само срещу управниците. В нея откриваме солидна доза самоирония, отразяваща известната истина, че в трудни моменти най-добре разбираме кои са ни слабостите.

- Помага ли карантината на възпитанието: „Положителният ефект от кризата е, че почти всички шестокласници временно са спрели цигарите”.

- Научено във виртуалната класна стая: „Пандата яде средно по 12 пъти на ден. Човек под карантина яде като панда. Ето защо се нарича пандемия”.

- Кризата и мотивацията за труд: „Не помня тъй да ми се е ходило на работа, както сега”.

- За социалната чувствителност на работодателите: „Шефе, ще има ли заплата този месец? – За какво ти е, всички кръчми са затворени”.

- Партньор в нужда се познава, както личи от следното съобщение на фирма за бързи кредити: „Ние ще финансираме Вашата разходка в парка”.

- Народни рецепти: „За борба с коронавируса българинът използва специален балсам - „Бал'сам му м...та“.

- Истинската опасност: „Ако фризьорските салони не отворят до края на месеца, 90% от блондинките ще изчезнат от лицето на страната”.

- Столичани в повече: „И това доживяхме - софиянци да лъжат, че са от село”.

- Кой всъщност победи в сблъсъка на системите: „Комунизмът настъпи – всички ядат, никой не работи!”

- Известна е сентенцията: „Историята показва, че народите не се учат от историята”.

В заключение, едно форумно мнение, което дава представа дали непременно е така. Поводът е въведеното „отваряне” на парковете, наистина, при доста трудна за разбиране организация на движението. „Участник 1: В хипермаркетите и по тротоарите може в две посоки, в парковете при много по-широки алеи – не може. Прости ли са или нас правят на прости? Участник 2: Сега ни правят на прости, а дали сме прости, ще разберем на следващите избори”.