Димитри Молеров произхожда от България, но е израснал в Германия. Живее в Берлин на 8 квадратни метра и притежава не повече от 200-300 вещи. Пред Дойче Веле той разказва защо е избрал да бъде минималист

ДВ: Всеки е принуден да търпи неизбежни ограничения, но Вие сте човек, който сам си ги е наложил. Защо?

Молеров: Стаята, в която живея в момента в Берлин, е с площ от 8 кв.м. и това не е случайно - за мен най-важното е да сведа до минимум вредните емисии, които причинявам. Поради това искам мястото, което заемам и което отоплявам, да е малко. Имам и минимум вещи - не повече от 200-300 предмета, с които мога да се подготвя за път за половин час. По същите причини съм се отказал от хартиените книги, пощата ми също е дигитализирана. А ако навън е над нулата, пестя и отоплението - просто обличам още един пуловер.

Това, което ми дава минимализмът, е повече спокойствие, съсредоточеност и удовлетворение от работата по собствените ми проекти. Обичайно работя до късно вечерта и ставам късно - ритъмът ми е такъв. Но бих пестил още повече повече, ако работех през деня без лампа.

ДВ: На какви реакции се натъквате заради избрания от Вас начин на живот?

Молеров: Повечето ми приятели, които ме познават още от студентските години, не се учудват. Но често се натъквам на смесени реакции - хората, които търсят по-разнообразни усещания, лукс или реализация, клатят глава. Не разбират, че нищо не ми липсва. А всъщност това е начинът да установиш кое е истински полезното. Идеалът се достига не когато натрупаш възможно най-много, а когато не остане нищо излишно.

ДВ: Има ли значение за един дигитален номад къде живее? Мислите ли, че бихте могли да живеете по същия начин и в България?

Молеров: Израснал съм в Германия, второ поколение имигрант съм. Живял съм като дигитален номад и в България за няколко месеца - напълно възможно е за човек, който работи дистанционно, инфраструктурата е налице.

Проблемът е, че повечето дигитални номади са все още в началото на кариерата си и са по-загрижени за реализацията си, отколкото за пестенето на емисии. И така се стига да куп ненужни полети.

И още нещо: когато дойдат в България, дигиталните номади се радват на ниските цени, на сърдечните хора, на природата. Но купуват например жилища в луксозен комплекс, построен незаконно на територията на национален парк.

ДВ: Когато сравнявате двете държави, къде виждате плюсовете и минусите на едната и на другата?

Молеров: Германия има функциониращи институции и добра образователна система, предлага възможности за хубава работа и високи доходи, да не говорим за здравната система и по-независимите медии. Екологичното съзнание е много по-развито, но и в Германия избухват скандали на най-високо ниво, свързани например с укриване на данъци или с друг вид измами.

Свикналите на уют хора в Германия изпитват страхове, които за българите са ежедневие. България има да измине още много път, що се отнася до демокрацията и корпоративната отговорност. Възможността за напредък на една малка държава е в новите икономически сфери като дигиталния сектор и сектора на устойчивото развитие - там виждам шанса на България. Според мен, важно е бъдещото развитие да се опре на нискоенергийните технологии.

ДВ: Вие се стремите да намалите максимално вредните емисии, които причинявате. Каква е крайната Ви цел?

Молеров: През 2019 година летях за последен път със самолет - полет, който е равнозначен на цели пет тона въглероден двуокис. През 2020 година лесно намалих емисиите от девет на три-четири тона. А дългосрочната ми цел е да ги сведа до два тона, което е границата за устойчив начин на живот. В момента подготвям и една уеб страница на немски и вероятно на английски: www.klima-i.de. Тя ще съдържа информация и съвети, свързани с минимализма, с опазването на природата, с битието като дигитален номад.

ДВ: Почти пълен отказ от потребителски блага - не звучи ли като отживелица? Или точно обратното?

Молеров: Зависи на какъв етап от развитието си е човекът. Повечето хора започват едва с напредването на възрастта да търсят духовност и начини да оставят свой принос за поколенията. Но няма нужда да вървим по обиколни пътища - можем директно да се насочим към истински важните цели.

Един от начините човек да се чувства богат е като има повече, отколкото му трябва. Лично аз се стремя да осъществя минимализма и на материално ниво - гледам да не ми трябва много, а останалото да инвестирам. Например във възобновяеми енергии.