Сергей Иванов е българин от Цариброд, така се представя.

Голямата му страст са старите местните породи животни от Балкана, пише Дневник. Това е и причината да стане фермер преди 12 години – започва да отглежда една от тях – балканското магаре. По-късно – и други застрашени от изчезване видове от Източна Сърбия - каракачански овце, планински кон, балканска коза.

Обяснява, че Цариброд е една от най-важните общини в Сърбия за опазване на местни породи. От 30 местни породи в цяла Сърбия 15 се отглеждат там и повечето са застрашени, а в Асоциацията за опазване на местните породи влизат 20 фермери.

С работата си като ветеринарен лекар финансира мечтата си – да създаде парк на старите местни породи. Започва през 2005 г. с 10 магарета, които по това време са сериозно застрашени, сега има 38 животни.

Цялото семейство на Сергей – жена му и двамата им сина, работи във фермата, а животните отглеждат според изискванията на биологичното производство на 50 дка пасища, имат сертификат.

Основният продукт, който произвежда във фермата си Сергей е прясно магарешко мляко, прави отскоро и 5 вида сапун, за да поддържа традицията за правене на лечебни и козметични продукти от магарешко мляко.

Преработват и вълната от каракачанската овца, няколко жени в Цариброд плетат от тях суичери и жилетки. Затова регистрира регионална марка за плетени дрехи от вълна на каракачански и пиротски овце от района на Стара планина – Karvas (на сръбски така казват на каракачаните).

Продават се в Цюрих, Швейцария. Има също и модна марка дрехи от тази вълна. Продават и агнета за месо за един белградски хотел.

Фермата му първата от общо трите ферми производител на такова мляко в страната (другите две са много по-големи), но към продуктите им има голям интерес.

Сергей има постоянни клиенти и много държи да се познават лично, защото основно нещо в неговата "магарешка" търговия е доверието. За него е важно първия път купувачът да посети фермата и да види как се дои млякото.

Млякото се търси предимно за деца с проблеми в дихателната система, с астма. За разлика от кравето мляко, в това има много по-малко алергени. Деца, които са алергични от белтъчините в кравето мляко, могат да пият магарешко или конско мляко.

Вземат го още за подобряване на общата имунна система. В него има и имуноглоболини и много ензими – лизозим и лактоферим , и може да се използва срещу инфекции в храносмилателната система. Други основни клиенти на Сергей са хора, лекуващи се с химиотерапия, защото млякото запазва черния дроб от отрицателните ефекти от това тежко лечение.

Съдържа есенциални мастни киселини, с това предотвратява сърдечно-съдови заболявания и развитие на атеросклероза.

"Само моето семейство се грижи за магаретата, нямаме работници. Двете ми деца помагат," казва Сергей. Едната причина за това е икономическият фактор: "производството ми все още е малко и не мога да си позволя да плащам на някого да работи за мен".

Но ключовото обяснение е: "ако трябва да продавате магарешко мляко за деца и болни хора, отговорността е много голяма – трябва да сте 100% сигурни, че крайният продукт е наистина магарешко мляко. Много е трудно да се доверите на някого, който да дои животното, затова и го правим ние".

Магарешкото мляко има сладък вкус, описва основните характеристика Сергей. В него има над 5% млечна захар и много малко мазнини, което го прави диетично.

Едно женско магаре през годината може да даде 60-80 литра (има крави, които могат да дадат над 10 хил.за това време).

Капацитетът на магарето е по-голям, но това количество позволява да има достатъчно мляко за клиентите и в същото време майката да може да дои малкото си. "Важно е да запазите баланса: да има достатъчно за малкото, да има достатъчно и за пазара. И ние държим на това."

Докато е малкото с майката, тя има мляко. Ако го отделите от нея, млякото й свършва за два дни. Това е и най-специфичното за тези животни: имат нужда от малкото си като стимул, за да дават мляко. А това прави млякото още по-естествено.

Трябва да има връзка и отношение между животните и човека, който ги гледа, убеден е Сергей. "За да доите млякото, трябва да има доверие, че магарето няма да ви ритне буквално. Животните трябва да са свикнали с тези хора, да се отглеждат по хуманен начин, да не се бият," изброява той.

Ако животното усеща стрес по време на доенето, това не е добре за качеството на млякото – в него ще има адреналин, който ще вреди на този, който го пие, количеството на млякото ще е по-малко.

Месото от магаре също може да се яде, прави се магарешки колбас около Пирот. "Но ние нашите животни не ги даваме за месо. Просто когато гледате животни от малки, се привързвате и трудно ги давате да ги убиват," е краткият коментар на въпроса за месото.

Иначе магаретата могат да живеят почти до 40 години. За сравнение – конете издържат до 30 г."Аз имам и няколко коня, ако се сравняват магарето и коня – магарето е по-интелигентен. Има го този прословут инат, но интелигентността е на страната на магарето," прави си равносметка Сергей.

И се сеща и за друга golqma полза от питмоците му: на Запад е много популярна терапия с магарета – т.нар. азинотерапия (на латински азино означава магаре). Тя се прилага за хиперактивни деца, но и за други двигателни заболявания, деца със синдром Даун и с аутизъм.

Веднага след делфините, магаретата са най-подходящи за тази терапия. "Успокояват. Това са много търпеливи животни, ако са подготвени за такова нещо, позволяват да си играят с него."

В Сърбия започва да се консумира в по-голяма степен магарешко мляко едва след 2010 година или пет години след като Сергей се хваща да възстановява балканското магаре. По това време започва да работи една много по-голяма ферма в Северозиточна Сърбия, Войводино.

Те имат около 200 животни. Основният им продукт е млякото, което е значително по-скъпо от това, което произвежда Сергей.

"Те правят също и козметика и успяха да я популяризират, когато организираха наддаване кой ще даде по-висока цена за 50 литра мляко, за да изкъпе жена си в магарешко мляко като Клеопатра," обяснява Сергей. Твърди се, че Калиакра е била хубава, защото се е къпела именно в магарешко мляко. "Тази ферма успя да получи много висока цена за млякото си и така да влезе във всички големи сръбски медии, дори и някои чужди."

Макар да не е хит в България, Сергей има постоянни клиенти и от София – по 4-5 пъти месечно взимат от него. Продава им директно. "Има всякакви хора, които искат да забогатеят бързо. Затова държа да видят, че това е истинско магарешко мляко и могат да ми имат доверие."

Сергей отделя по 3-4 часа средно ангажимент на ден за магаретата. Заплатата му от това е 300 евро на месец, това не е достатъчно за семейството му в Сърбия, затова се налага засега да работи и други неща – практикува като ветеринарен лекар и като консултант.

Смята следващата година това ад му е основният поминък: "Ще имам 11 възрастни магарета за доене и ще ми трябва повече време за тях."

За магаретата в Сърбия субсидията е 75 евро на година на животно, достатъчно е да им се купи храна за 3-4 месеца. Това е достатъчно, но Сергей искам да не зависи от субсидията за в бъдеще.