Историята на 10-годишната Здравка, която се труди здраво и чисти градската тоалетна на Мелник, без да се срамува и оплаква, трогна сърцата на стотици българи.

Детето сподели, че мечтае да има своя стая, модерен телефон и компютър, но все не можело да задели парички, защото повечето от припечеленото отивало за прехрана на семейството, пише столичен вестник.

След разказа за Здравка във форумите се изсипаха много негативни реакции. Едни не вярваха,че това е истина, даже обвиниха изданието в измислица, други ръсеха обиди по адрес на семейството, били мързеливи Стотици българи обаче отказали да влязат в ролята на съдници и подгряли телефоните на редакцията с желанието да помогнат. Звъняха ни българи от Канада, Франция, Швейцария, Германия и от страната. За да няма и помисъл за злоупотреба с дарения, кметът на Мелник Наско Петев се нагърби да оглави дарителската кампания и всичко подарено да стигне до Здравчето.

От трогнати от историята й Здравка получи нова таблет с платен интернет за 2 години, телефон и ваучер. Седемчелнната й фамилия пък беше подпомогната с хранителни продукти. 

Семейството на Калин Одаджийски е едно от тези, които поискаха да помогнат на момичето. От София с него дойде и дъщеричката му Мишел, на 15 години, и съпругата му.

„Дойдохме, за да донесем настолен компютър на Здравка. С приятели компютърджии се организирахме във форум и събрахме части, сглобихме техниката и ето ни тук. Признавам си, че малко бяхме недоверчиви, чудихме се дали е вярна историята и затова поех лично с колата. Но сега виждам,че правилно сме постъпили", разказа Калин, видимо притеснен от медийното присъствие. 

В кметството, за да окаже помощ, позвънял и българин от Германия. „И нашата къща изгоря преди години, знам какво е за миг да се срине животът ти. Прочетох историята на Здравка и реших, че трябва да помогна. Който не е изживял ада да загубиш дом и покъщнина, не знае какво е, разказва Йордан Стефанов, който е завършил в Германия и останал да се труди там, а сега ще помага на събратя по съдба.

Здравка никога не е виждала морето, но се намери и една добра българка, която да я покани на морска ваканция и да поеме грижите за нея. Това е Дора Вилчек, съпруга на покойния министър на промишлеността в правителството на Полша по време на премиерстването на Мечислав Раковски. Жената е живяла дълги години в Полша, но сега през лятото отсяда в къщата си във варненското село Здравец.

Дора Вилчек се надява семейството да разреши Здравка да прекара една незабравима ваканция в дома й.

И още десетки са българите, които искат да помогнат с пари, дрехи, посуда за изгорелия дом на Здравка и многобройната й фамилия.

Къщата им се намира в подножието на мелнишките скали. Домът има две стаи, в едната спят петте  деца на възраст от 6 до 17 години, момичета и момчета, а в другата стая са родителите. Децата се побират на 'четири легла, за повече няма място. Коридорчето служи за кухня. Има и чардак, но от пожара е паднал покривът, а подпорите са несигурни. Стърчат останали стъкла от верандата, мизерно, но пък имат най-красивата гледка в Мелник.

„Чувствам се неудобно от даровете, хората си мислят, че сме мързеливи. Не е така, откакто се помня се трудя. Копала съм гробове за мъртъвци, с къртач съм къртила камъни, каквото се сетите, това съм работила, за да храня децата си, да имат дрешки и храна.

Мъжът ми бе болен години наред, имаше нужда от спешна операция на очите, която бе направена пак благодарение на добри хора, които платиха лечението. След пожара всичко изгоря, даже тенджера нямахме, трудно се съвземаме, но благодарение на кмета, който ме взе на работа, се оправяме, нарежда през сълзи майката Марияна. Признава, че всички деца в семейството се трудят, всеки помага с каквото може. Бащата Асен пътува от село на село и хваща работа, каквато му дадат на момента.

Покрай Здравка всички деца са щастливи, че вече в дома им има компютър, но пак добри хора се сетиха,че нямат интернет и сега ще им го подарят.

„Ако до всяка едно същество, застане поне още едно, то светът ще бъде по-добро място за живеене", припомни ни фраза от хубава българска песен една от дарителките.