Празничната литургия пред, а не във храма, защото желязната църква едва побра всички желаещи да посрещнат Възкресение тук на брега на Златния рог, в едно от бижутата на Истанбул.

Българският храм „Св. Стефан” днес блести по-силно от всякога. За времето преди реставрацията, напомнят само два елемента на тавана.

За нас църквата е много по-ценна поради друга причина, благодарение на нея цариградските българи все още ги има. Те пазят българския език и го говорят много добре. Познават българската история често по-добре от редица българи, живеещи в България. Спазват и традициите ни.

Въпреки че някога са били между 50 и 80 хиляди, днес са останали едва 400. Все пак българският дух е навсякъде сред тях. До голяма степен благодарение на молитвите мнозина от тях са научили български.

Гордост и вяра. Това се четеше в очите, които в часа на Възкресението гледаха към него –   единствения оцелял православен храм в света, изграден изцяло от желязо. Църквата, призната от комисия през 2008-а от за най красивата в Истанбул.