Днес ми пишат българи, които не познавам, че моите публикации въвличат българите в братоубийствена двустранна война, и да не ви пиша. Първо - не е братоубийствена, и второ - със сигурност не е двустранна

 Започнах да водя дневник за войната на български, защото това е език, който познавам, страна, в която понякога живея и която обичам, но и където информацията, за съжаление, много често е недостоверна. Много мои познати пишат на английски или на немски за своите приятели, а аз пиша на езика, който познавам! Пиша истината от града на събитията. От мястото на войната.

За съжаление никой не е застрахован дали утре това няма да е във вашата страна.

Тази нощ изкарахме в отново в мазето. Не е лесно, но определено е по-лесно, отколкото в Мариупол, където хората умират. Вече 3 седмици са без храна, лекарства и вода. Пълен залог.

Не е възможно да се договорим с окупаторите. Този град бе превърнат в гетото на 21-ви век. Хората умират там всеки час, но не се предават...

Когато показаха видео от Мариупол, където бе хвърлена бомба върху родиления дом и дома за сираци, руснаците написаха, че това е постановка. Че бременните жени са актриси, на които са платени по 50 UAH (50 гривни се равняват на 3 лв). Една от тях роди момиченце и няма информация как е и къде се намира в момента. Друга бременна жена, която трябваше да роди, почина с неродено дете. Нито тя, нито детето успяха да бъдат реанимирани. Прилагам снимката на която се подиграваха руснаците.

Майка и син бяха застреляни в Ирпен, телата им не можеха да бъдат погребани на гробищата, и съседите им бяха принудени да ги заровят в градинката пред входа. Прилагам снимките.

Има много такива случаи... Кадировците отвличат деца. Окупаторите изнасилват жени. Хората губят връзка помежду си и никой не знае кой е жив, и кой не.

На окупаторите не им пука дали си стар, или дете, или жена. Те убиват всички. Просто всички. Позната написа как нейни близки са застреляни на спирката на автобуса.

Струва ми се, че всичко това е сън. Все още не мога да повярвам, но всеки ден получавам коментари, че го заслужаваме (само за какво?), или че всичко това сме го измислили ние самите...

Не разбирам този свят и хората. Да направят ад на земята. В една мирна държава. В сърцето на Европа... Между всички наши съседи от ЕС.....

Не губим вяра, но цената е неописуемо висока.

Как можем всички да спрем това?

Христя Венгринюк