Преди да се роди дъщеря ми се запознах доста подробно какво ме чака като бюрокрация и в Германия, и в България. Бяха ми казвали, че е ненормално утежнена регистрацията на дете, родено в чужбина. Това, което открих, беше съвсем друго. Стига да не се отлага с години, взимането на български акт за раждане беше сравнително лесно. Още повече, че с влизането на България в Конвенцията за издаване на многоезични извлечения не се налага дори легализация. Трябваше само да преведа акта за раждане от немската община, да му сложа апостил и да го занеса в общината в България. След 2-3 седмици българският акт беше готов. Дяволът обаче е в детайлите, а те не са толкова приятни.

Проблемът с имената

Отдавна е известен проблемът с именуването на българчетата, родени в чужбина. Има много частни случаи, но най-честите разминавания са при фамилното и бащиното име. В някои страни не позволяват момичетата да имат окончание -ова, а други не позволяват да се добавя бащино име. В Германия, например, практиката е много различна според това в коя община си. От една страна, децата, имащи право на немско гражданство, се наименуват според немската традиция. От друга, немската страна признава правото на емигрантите да прилагат родната си именна традиция. За тази цел консулствата ни са уведомили немската служба, одобряваща имената на новородените, как точно се формират те в България.

На практика обаче немският чиновник е цар и всеки решава сам какво да приложи. Когато вадех акт за раждане във Франкфурт, ми отказаха да приложат бащино име като второ собствено, а за да завършва фамилията на -ова, се наложи да пишем, че е наименувана на майка си. В съседната община Дармщадт при идентични условия не са направили проблем. След мен и други са спорили за това, но без успех. Впрочем един интересен ефект от това, че Калина взе името на майка си е, че ако следващото ни дете е момче, то също трябвало да вземе нейната фамилия. Само съм чувал за това правило и изглежда зависи най-вече на какъв чиновник попаднеш.

Бащиното име в българския акт

Това да нямаш бащино име в немския акт е по-скоро правило. Доста от българите получили гражданство се вписват без бащино име в немския си паспорт, за да си спестят обясненията после. Все пак, исках да добавим бащино име на Калина в акта в България. ГРАО обаче отказа, цитирайки вътрешната си инструкция да копират дословно името в оригиналния акт.

Единственият ми изход беше да мина през съда за промяна на името. 300 лв. и няколко месеца по-късно всичко привърши и дъщеря ми вече имаше три имена. Делото е доста рутинно, макар да се иска становище от общината и Агенцията за закрила на детето. Обикновено канят родителите и други свидетели да обяснят, защото смяната на името е нужна. Естествено, не бяхме в България тогава, но за наш късмет имаше кой да отиде.

Проблем ли е всичко това?

Започнах с това, че ваденето на български акт за раждане не е нещо сложно. Проблемът обаче е, че физически трябва да отидеш в общината по адресна регистрация на майката и то сравнително скоро след раждането – не повече от година. Доста го правят, но за много това е проблем – особено, ако живееш извън Европа. Именно в тази връзка направих справката за това колко българчета са родени извън България за последните 10 години. В нея се вижда, че има несъразмерно по-малко деца регистрирани от щатите. Това не означава, че раждат по-малко. Много от емигриралите българи признават, че нямат възможност да се връщат толкова скоро след раждането, а някои нямат и роднини в България, които да се занимават с документите.

Това, което много не знаят (включително и аз до скоро), е че български акт за раждане може да се издаде направо в консулството в дадената стана. След като получат акта за раждане от родителите, те ще го препратят на отговорната община и ще получат обратно българския акт. Нещо повече – в законът е вменено задължение на българските представителства зад граница да издават служебно български актове, когато научат, че български граждани са родили дете в чужбина. За целта те трябва да изискат от общината копие от оригиналния акт и да го изпратят в България.

Реалността обаче е малко по-сложна. Съвсем естествено, тази услуга струва по-скъпо от обикновения акт и то най-вече заради дипломатическата поща, с която се изпращат всички документи. Самата поща минавала на всеки 4 до 6 месеца, което означава, че изваждането на български акт по този начин отнема около година. Затова повечето предпочитат да го извадят лично като се приберат. Това, разбира се, не би било проблем за тези, които нямат възможност да пътуват доста след раждането. За жалост обаче повечето родители не знаят за тази услуга.

Преди месец пуснах запитване по ЗДОИ до Външно за това колко акта за раждане са изваждани по този начин в консулствата ни. Отговориха ми, че не пазят такава информация и нямат представа дали консулите спазват законовото си задължение да вадят служебно актове за раждане, когато научат, че се е родило българче при тях. Попитах ги и колко служители работят във всяко консулство и обслужват българите там, какви са бюджетите и приходите им. Целта ми беше да покажа това, което всички зад граница виждаме много ясно – че осигуреният от министерството персонал и технически възможности са абсолютно неадекватни. Отказаха да ми предоставят каквато и да е информация в тази връзка.

По-бърз акт за раждане – надали

Едно решение би било ваденето на актове за гражданско състояние направо в консулството. Проблемът е, че за целта трябва да има служител на ГРАО във всяко консулство. Алтернативно, самите консули може да бъдат сертифицирани да вписват данни в системата на ГРАО. Както се вижда, качествените консулски услуги не са въобще приоритет на Външно. Затова не виждам как това би могло да стане.

Втората възможност е промяна на наредбите, за да може да се изпраща чуждестранния акт за раждане изцяло електронно. Хартиеното копие пак ще се изпраща по поща, но само за архивите. Българският акт да може се печата на място в консулствата след подадени данни от ГРАО. Това би ускорило услугата до същия срок, както предлаганата услуга в българската община.

Казусът с бащиното име

Тук нещата са доста по-сложни. Законът за гражданската регистрация не е еднозначен и изглежда единствено наредбата на ГРАО не дава възможност да се вписва бащино име. През април имаше две жалби до омбудсмана по този въпрос – една от мен и една от Стефан Манов. Това накара омбудсмана да на изпрати препоръка до Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Не съм съвсем съгласен с някои определения в препоръката, но в същността си е точно това, което искаме – в рамките на позволеното от закона да се позволи родителите да добавят бащино име още при издаването на акт за раждане.

Тази препоръка накара министерството да се обърне в защитен режим, обяснявайки, че ГРАО не са отказвали изваждане на ЕГН на никой. Всъщност с точно този текст в препоръката не бях съгласен и именно той накара куп жълти медии да излязат със „сензационни“ заглавия. В позицията си министерството изтъква, че и сега позволяват смяна на фамилното име на -ова, когато това е наложително и поискано. Според тях обаче добавянето на бащино име в съответствие с българските традиции би създало нова идентичност, което „би създало затруднения за самите лица“. Добавят също така, че според техните служители липсвал интерес от страна родителите.

В това становище има няколко проблема. Първо, почти всички познати, които са вадили български акт за раждане, са питали може ли да добавят бащино име и им е било отказвано. Тоест или познавам всички, които „са проявявали интерес“, или нещо във впечатленията на ГРАО не е наред. Второто обяснение се подкрепя от няколкото съдебни дела, които намерих, в които родители се е наложило да сменят името на дъщеря си на -ова. Това би могло лесно да се направи при ваденето на акта за раждане, ако обаче служителите им обяснят, че трябва да подадат молба. Повечето родители се осланят на това, което чиновника им обясни.

Съдейки по това, че масово чиновници на ГРАО искат легализация на актове за гражданско състояние от страни в Конвенцията, която споменах по-рано, може спокойно да кажем, че и на тях не им е много ясна процедурата. Всъщност, преди да извадим българския акт на дъщеря ми писах на централата на ГРАО и на няколко местни клона дали ми трябва легализация. Централата каза „не“, 2-3 общини казаха – „да“, а останалите ми казаха „май не, ама направете го за всеки случай“. Това ви дава представа до колко смисъл има в становището на министерството.
Следващи стъпки

Всъщност, наистина е трудно да се прецени какъв е интересът към добавяне на бащино име. Липсата му би могла да създаде административни трудности в България и ние вече се сблъскахме с такива. Един контра-аргумент е, че повечето надали ще се върнат в страната и няма да им трябва. Той няма обаче отношение тук. Намерих 9 съдебни акта на завършили дела само от началото на година именно за добавяне на бащино име. Справката ми включваше само няколко съдилища, а навярно има още много дела, които не са завършили. Тази цифра изглежда нищожна на фона на хилядите деца родени зад граница. Тук обаче навлизаме в същия аргумент като този за малкото българчета родени в щатите – ако има възможност, доста повече биха се възползвали. Сега привидно няма интерес, просто защото процедурата е усложнена, на повечето хора не им се харчат 300-400 лв. или нямат време, което да отделят докато са в България.

Добрата новина е, че вече има внесен законопроект от председателя на Комисия по политиките за българите в чужбина. Той предвижда да може да се добавя бащино име след подадена молба от родителите. Аргументите в полза на тази мярка е, че смяната на окончанието на фамилията, което е възможно след аналогична молба, също променя името. Освен това идентичността, за която се говори, има много повече атрибути като дата и място на раждане. По сегашния ред също може да се добави бащино име през съда. Прегледах стотици съдебни актове и не открих дори един случай, в който съдия да е отказвал такава промяна. Изглежда съда въобще не е съгласен с юридическите съображения на министерството и с готовност добавя бащино име. Това прави съдебния процес една скъпа и тромава формалност. Единствената логична стъпка е да се добави в стандартната процедура.

Предвид натовареността на водещата комисия, не виждам как този законопроект ще бъде прегледан скоро. Това е предпоставка дори да бъде пропуснат изцяло. Има вероятност да бъде слят с другите промени по гражданската регистрация целящи борба с изборните измами. Тепърва ще видим как ще протекат нещата. Във всеки случай, нещо не е наред в процедурата и трябва да се оправи.

От Блога на Юруков