„Бедствията не са съдба“ – това ни казват в един клип на Би Ти Ви за поредните наводнения.

Наистина ли бедствията не са ВЕЧЕ част от Българската Съдба?
Дали така мислят и хората, които ги давят за поредна година?
Така ли ще ги утешаваме – че бедствията не са съдба?

И после ведро ни съобщават, че психолози щели да помагат на пострадалите от наводненията.
Това си е жива подигравка.
Не е ли по-разумно психолозите да помагат на властниците – за да преодолеят кризите на съвестта си.
Ако тя не е в постоянен отпуск.

Какво ще помогне някой психолог-пенкилер на клетия бедняк, останал с един фризер и с едно куче – то пък да му напомня за кучешката му съдба.

И кой психолог ще е толкова студенокръвен, та да „помага“ по такъв начин?
Какво ще казва на клетниците, които сякаш живеят в 19-и век?
С какви лъжи ще ги баламосва, ако изобщо го слушат?
Как ще ги утешава: гледай ведро на живота, бъдещето ти ще е още по-розово – така ли?
Бъди доволен, че си работил цял живот – и накрая те удавиха в калта.
Трябва да си щастлив, че си оцелял.
Не се тревожи, и това ще мине и замине – пък догодина пак ще се видим.
Обаче наводнението не ти е съдба.

Пращането на психолози ще бъде живо варварство.
Дали ще се намерят кандидати, които да участват в подобно изтезание?
И как ще помогне един психолог на човек, който е обеднен – и не отсега – до крайна степен.
Който е останал сам самичък – и Нощта отдавна е паднала за него.

По-добре психолозите да дундуркат властниците от всякакъв калибър.
Тях да питат, кога Властта се превръща в бедствие.

И отново не стана ясно, кой/чий язовир донесе Злото.
Селата са удавени от поройните дъждове, а най-големият язовир – празен.
Не ви трябват психолози – ами разберете, кой дави хората.

Обаче и досега не стана ясно, кой удави село Бисер.
През февруари „отбелязаха“ петгодишнината от потопа там.
Пак тогава съобщиха, че не е известно, чия собственост са 176 – 176! – язовира.
176 цъкащи бомби!
Минаха осем месеца – някой да е чул да е направено нещо смислено?

Сякаш просто искат хората да се примирят.
Да приемат, че сме Раят на Бедствията.
Чака се пълното примирение.

Кеворк Кеворкян