Бъчварова изглежда се е разшетала.
Като началник на кабинета на Бойко тя със сигурност се чувства далеч по-добре, отколкото като министър на вътрешните работи.
От това й приключение едва ли ще остане някакъв спомен.
Като изключим една срамна следа: лисичата й усмивка, когато пред очите й - и пред телевизионните камери – някакъв нагласен храбрец се опита да нокаутира Волен Сидеров пред НАТФИЗ.
Бъчварова беше видимо щастлива, както и придружаващата я дама - бившата преводачка на американския посланик Уорлик.

***
Сега Бъчварова пак е запретнала ръкави – да осигурява публичната продукция на Бойко.
Колко удачна е тя обаче?
Оплакването му от „апартейда“ – така цветисто нарече той играта с второкачествени стоки, с които ни залива ЕС – е доста закъсняло.
И не е нещо ново: цялата практика на ЕС към нас е като към нещо второкачествено.

***
По-важното е, защо Бойко не се занимава с другия „апартейд“: с боклуците, с които нашите местни производители хранят народа.
Шоколадите „В/илка“ може и да са по-некачествени, когато са предназначени за българските потребители.
Но не те са храната, без която не могат да съществуват въпросните „балами“ – От Бисер до Хитрино.
Обаче всички те са жертва на близо 40 хиляди тона палмово масло и сухо мляко годишно, с които наши тарикати фалшифицират различните марки сирене и кашкавал.
Ето - това е истинският апартейд.
***
Това е трябвало да подскаже на шефа си Бъчварова.
Но не го е направила.
Е, да, тукашните полит-бизнесмени трябва да се пазят – за да ни са под ръка по време на избори.
Изборният „апартейд“ обаче е друга тема.

***
И още един „апартейд“ – за който съветниците на Бойко не искат да го безпокоят.
Но той може да ги изпрати до Германия с една специална мисия:
да сравнят цените на десет хранителни стоки, продавани тук – и там.
Тук – за местните аборигени, и там – за европейците.
За този „апартейд“ Бойко няма как да научи от телевизиите.
Те няма да проронят и дума, каквото и да си позволяват у нас чуждестранните хранителни вериги - дори да продават човешко месо с изтекъл срок.
Честността на телевизиите е в отпуск, когато става дума за големите им рекламодатели.

***
Пак някой от съветниците на Бойко, който не е особено схватлив, го беше посъветвал да извика руския посланик и да го ограмотява – само защото Путин е казал нещо на македонския президент.
На този умник Бойко направо трябва да му отреже главата – зелена е.
Може и да е развалил отношенията си с Божидар Димитров - който щеше да му обясни, че няма никакъв гаф от страна на Путин.
Просто е - Историята трябва да се чете спокойно.

***
А и темата не е от онези, в които Бойко би се чувствал уютно – и той обичайно успешно избягва подобни капани.
Инстинкта му е безподобен в това отношение – но в случая му е изневерил.
А пък съветниците му като нищо могат и да му внушат, че е третият брат на Кирил и Методий.

***
Путин не греши фактически – обективните историци вече признаха това.
Нашите малчовци обаче използват репликата му, за да се изпъчат.
Те не могат да разберат едно просто изречение.
Един Господ знае, как се справят с по-сложните послания, които обичайно са само намекнати.
Вероятно – никак.
Хайде, с Тръмп ще им е по-лесно: когато не го разбират, той пуска в действие лактите си.
Нашите са свикнали да ги ръгат с лакти.

***
Руският посланик беше видимо развеселен след срещата си с Бойко.
По телевизията излъчиха само една негова реплика: как на 24 май и ние, и руснаците празнуваме един и същи празник.
По-късно обаче бил подгонен от Боби Ваклинов /“Господари на ефира“/ - доста хора, вероятно с основание, бяха озадачени от непомерната му агресивност.
Но пък той е специалист - медиевист и може да си го позволи.

***
Само дето не се осмелиха по-рано да дадат миризливеца на американския посланик Уорлик – а той беше истински веселяк.
Може и да са го правили от стиснатост – понеже на него трябваше да връчват „Скункс“ поне веднъж месечно.

***
Например:
Когато тайно откара Плевнелиев като чувал с картофи в Афганистан.
Или когато беше наречен от Румен Петков “боклук, лъжец, треторазряден актьор и наркоман”, а той позорно си замълча.
Или когато каза, че правосъдието ни било различно за бедни и богати, но сетне се поправи, че бил зле разбран - бил чувал, че българските катаджии връщат ресто, ако им дадеш рушвет от 50 лева.
Или когато се веселеше с актриси и певици в скандални заведения на нощна София.
Или когато български министър /от правителството на Бойко/ директно му заши истински шамар с думите: “Моят приятел, посланикът Уорлик, вече шест месеца не може да разбере какво точно се случва с шистовия газ и защо трябва да се спазват българските закони. Защото, когато се дава право за проучване и добив, се провежда конкурс.”
Или когато, или когато, или когато…

***
Колко скункса станаха дотук?

Автор: Кеворк Кеворкян, Фейсбук