Младеж без ЕГН и без никакви лични данни е потърсил БЛИЦ, за да разкаже историята си и да поиска помощ.

Той е дете на украинка и българин, които поради неизвестни причини така и не му издават акт за раждане. Историята на Литто Казанцев е драматична и достойна за филмов сценарий:

Казвам се Литто Казанцев и живея повече от 19 години в Република България. Израснал съм в село Ъглен, при Митхат Алиев Мехмедов, роден 1973 г. в България. Майка ми Олга Казанцева, родена 1975 г. в Република Украйна – не е живяла при мен, а до навършване на дванадесет годишна възраст ми е изпращала писма от Украйна и Германия, където е живяла.

Във времето когато трябваше да уча основното си образование в село Дерманци, а след това и
средното в град Луковит, срещнах трудности при записване, защото нямах единен граждански номер, както и адресна регистрация. Не ми е ясно как учебните заведения успяха да ме приемат без документ за самоличност, но когато исках да получа диплома за завършено средно образование ми бе отказана поради факта, че не притежавам документ за самоличност. През годините съзнавах, че съм с неизяснен статут и неведнъж задавах въпроси на
Митхат Алиев Мехмедов за моето положение, но той отказваше да ми изясни причините по случая. Във времето постепенно научавах миналото на родителите ми и за себе си.

Олга Казанцева от Украйна, притежаваща и немско гражданство, се запознава във Федерална Република Германия с Митхат Алиев Мехмедов, от България, също притежаващ немско гражданство. На 30.05.1996 г. майка ми ме ражда в гр. Щутгарт – Германия и непосредствено след това е издаден удостоверение/акт за раждане (в който е вписано, че е самотна майка – не е посочен втори родител).

Майка ми Олга Казанцева поддържа отношения и живее на семейни начала с Митхат Алиев Мехмедов във Федерална Република Германия и заедно решават да отпътуват
и заживеят в България. Три месеца след рождението ми, Олга и Митхат идват в село Ъглен, една година живеят заедно, след това майка ми напуска Митхат и се връща в Украйна, а мен ме остава на година и няколко месеца при Митхат и неговите родственици в село Ъглен.

Митхат сключва брак с гражданка на Република Румъния, чийто имена не знам, в неизвестно за мен място и държава. След време Митхат се развежда с въпросната румънка и сключва граждански брак в България с Асенка Апостолова – български гражданин, с чиято е и до момента.

Междувременно майка ми Олга сключва брак във Федерална Република Германия с Йевген Едуардович Безверхин, гражданин на Република Украйна. По неясна за мен причина на 14.04.2003 г. е издаден нов акт за раждане, в който е вписан баща Йевген Едуардович Безверхин. Навярно оригиналния акт за раждане е изгубен, което налага преиздаване на нов (с различно съдържание от предходния).

По отношение на лицата: Олга Казанцева, с която поддържам непостоянна интернет връзка, знам че е в Германия, а за Йевген Едуардович Безверхин, нямам никакъв контакт за връзка. При изясняване обстоятелствата допуснали ме до образователната система научих: началното си образование получих в с. Ъглен.

Никой учител, директор и други лица по компетентност не са обърнали внимание на факта, че аз след четиринадесет годишна възраст трябва да притежавам лични документи удостоверяващи самоличността ми, за да сезират Държавна агенция за закрила на детето, както и други органи по компетентност. Всички съученици, учители, директори и служители знаеха за положението, в което се намирам и често ме питаха как смятам да реша проблема.

С напредването на времето, аз възлагах надежди на родителите си да разрешат казуса. Колко наивен съм бил, докато някой е извършил меко казано престъпна небрежност по отношение на мен.

Докато израствах положих усилия да науча всичко за себе си, както и да живея нормално, за да имам равен достъп до образование, работа, здравна система и позиция в обществото. Много късно разбрах, че усилията са ми били напразни, както и факта че моите създатели – родителите ми са допуснали това нехайство – аз да бъда ничий гражданин.

Литто признава, че в момента единствената му надежда е институциите да се задействат и да му помогнат да се измъкне от бюрократичната каша, в която е затънал.