Една авторска статия на Анна Бикова, публикувана в Woman.bg.

Аз съм мързелива майка.

Освен това и егоистична и безгрижна. Искате ли да знаете защо? Защото искам децата ми да бъдат самостоятелни, инициативни и отговорни. Работейки в детска градина, наблюдавах немалко случаи на прекомерни родителски грижи.

Най-запомнящ се беше случаят на тригодишния Славчо. Майка му смяташе, че той трябва винаги всичко да си изяжда, защото иначе ще заслабне.

Не знам как го бяха хранили вкъщи, но при нас той попадна с видимо нарушение на апетита. Той механично дъвчеше и гълташе всичко, което му даваха.

При това трябваше да бъде хранен с лъжичка, защото "още не умее да яде самичък!". Първия ден го храних аз. Не видях никакви емоции на лицето му - поднасям лъжицата, а той отваря уста, дъвче и гълта. Питам го "Харесва ли ти кашата?" - "Не".

При това пак отваря уста, дъвче и гълта. "Искаш ли още?", поднасям аз отново лъжицата. "Не", казва той, но пак дъвче и гълта. "Ако не ти харесва, не яж!". Очите на Славчо станаха кръгли от учудване. Той не знаеше, че може да постъпи така.

Поначало Славчо се наслаждаваше на даденото му право да отказва храна и пиеше само компот. После започна да яде с добавка това, което му харесва, и да избутва чинията с омразните му ястия. Така започна да избира самостоятелно. А по-късно спряхме да го храним с лъжичка, защото храната е естествена потребност.

Едно гладно дете може да се нахрани и само. Аз съм мързелива майка. Мързеше ме да храня дълго децата си с лъжичка. На възраст една годинка им връчвах лъжицата и сядах да се храня до тях. На годинка и половина те вече ползваха вилица.

Още една естествена потребност е ходенето по нужда. Славчо правеше това в гащите. Майка му ни каза да го водим до тоалетна на всеки два часа.

"Аз вкъщи го слагам да седне на гърнето и го държа, докато не си свърши всичките работи".

Заради това в детската градина това вече голямо дете очакваше някой да го води до тоалетна. Не успяваше да дочака това, напишкваше се в гащите и дори не се досещаше да ги свали или да помоли за помощ. След една седмица проблемът беше решен.

"Искам да пишкам!", гордо съобщаваше Славчо пред групата, насочвайки се към тоалетната чиния.

Аз съм мързелива майка. През уикендите обичам да спя до късно. Една събота се събудих към 11. Синът ми на 2 годинки и половина гледаше анимация и дъвчеше бисквита.

Беше си включил сам телевизора, сам беше намерил диска. А по-големият, на 8 години, вече не беше вкъщи. Още предната вечер беше помолил за разрешение да отиде със свой приятел и родителите му на кино. Аз му казах, че ме мързи да ставам толкова рано.

Ако иска да отиде на кино, нека сам си навие будилника и си приготви дрехите. И да видиш ти, не се е успал... Разбира се аз също си навих алармата на телефона и слушах внимателно как той се облича и затваря вратата, чаках да получа СМС от майката на приятеля му. Но за детето всичко това остана зад кадър.

Освен това ме мързи да преглеждам училищната чанта, раницата за джудо, да суша банските му след басейн и да му помагам с ученето (и той впрочем не пада дори до тройки). Мързи ме също така да изнасям боклука, защото синът ми го изхвърля на път за училище.

Освен това имам нахалството да го помоля да ми направи чай и да ми го донесе до компютъра. Подозирам, че с всяка година ще ставам все по-мързелива.

Но когато на гости идва баба, децата по чуден начин се преобразяват. Големият веднага забравя, че умее да учи, да си претопля обяда и да си стяга раницата сам. Изведнъж започва да го е страх да заспива сам в стаята - иска баба да е до него!

А баба не е мързелива. Децата са несамостоятелни, само ако това е изгодно на възрастните.