Пътуващите го молели да спре да си почине, а той заявил, че не му пука, защото напускал фирмата. Водачът е уволнен, а парите за билети ще бъдат върнати, заявиха от компанията

За кошмарно пътуване от Слънчев бряг за София съобщава Елеонова Христозова във “Фейсбук”. Тя и още 49 пътници стават свидетели на заспиващия шофьор зад волана на автобус от компанията “Юнион Ивкони”.

В поста си Христозова съобщава, че шофьорът е тръгнал по обратния маршрут с нов автобус, пълен с пътници, на 26 август в 5:30 ч. – тоест е имал време за почивка по-малко от 5 часа. Почивката му на морето, преди да се качи за София, също била само 4 часа – от 13 до 17 ч.

„Лично го проверих сутринта, като се върнах на автогарата в 5.30, за да видя, че той наистина тръгва обратно към морето след 4 часа, макар от кол-центъра на фирмата да ме уверяваха, че това не е възможно. Оказахме се с шофьор, който буквално щеше да ни убие! 50 човека в автобуса”, разказа Елеонора Христозова.

Първият инцидент е станал по автомагистрала „Тракия“, когато шофьорът заспал зад волана и се насочил към мантинелата. „Изпитах ужас да не паднем в канавката и да стане като онзи смъртоносен случай с падналия рейс на магистрала ”Тракия” с 6 жертви и 20 ранени, пак на „Ивкони”, пише жената, подала сигнала.

„Отклонението към мантинелата и заспиващият шофьор, за съжаление, се повтори малко преди Пловдив. Отново отклонение вдясно, мантинела на ръба. Този път всички хора се разкрещяха, ревнаха деца, настана паника и всички пищяха да спре на първата бензиностанция. Макар и неохотно, спря. Една пътничка отиде да му купи кафе, аз го помолих да слезе да се разведри, но той предпочете да дреме на волана. Като го видях как изглежда, ми призля – той едва гледаше“, разказа Елеонора Христозова.

Пътниците са настояли шофьорът да си почине, като спи поне 1 час. Млада двойка дори останала на бензиностанцията и не се качила повече в автобуса.

Двама пътници дори предложили на шофьора да го сменят зад волана и самите те да шофират през останалите 160 км до София. В крайна сметка, до смяна не се е стигнало. Един от двамата доброволци е останал при Васко Стоянов на предната седалка, за да му говори през цялото време и да не му позволи да заспи.

„Всички бяхме ужасени, защото от Пловдив до София вече валеше и пътят беше още по-тежък. Мъжът, който го държеше буден, му бършеше през 15 минути и предното стъкло, за да вижда дясното огледало и да не отидем в канавката. Мъжът беше шокиран как когато всички крещяха на шофьора да спре веднага да си почине и разсъни, той му казал, че не му пука за хората, защото напускал фирмата“, разказа жената, пуснала жалбата към „Юнион Ивкони“.

Прибирането от Пловдив до София продължило 2 часа и половина – „160 км пълен ужас“.

„Като пътник искам да попитам ръководството на „Юнион Ивкони”: Трябва ли да стане нова тежка злополука с жертви, за да си проверят шофьорите колко са адекватни, как карат и дали това се знае по веригата, по какви критерии ги наемат? Нормално ли е пътниците да държат шофьора буден и да са готови да го сменят на волана, за да се приберем живи?“, пита Елеонора.

„Нормално ли е този шофьор да се качи на обратния курс в 5.30, след като нас ни прибра в 00.30 след полунощ, на 4 часа сън. Този шофьор е потенциален убиец на пътя! И по-лошото – на него не му пукаше от това“, пише тя.

Заради „паника и стрес“ пътниците не са повикали полиция на автогарата и през нощта, и на сутринта. Не са се обадили и на фирмата, за да им прати втори шофьор. „Дано не си останем само с преживения стрес и някой в “Юнион Ивкони” да вземе мерки“, добави жената, пуснала сигнала.

Един от потребителите във Facebook пише, че това е втори подобен случай с шофьор на същата фирма, за който чува. Други посочват, че подобни ситуации възникват при пътувания с различни фирми. „Още помня едно пътуване с „Етап“ преди години. Шофьорът си купи бира в Търново и я пи по пътя”, гласи един от коментарите.

„Уви, да не мислят за шофьорите, респективно и за пътниците, е практика в българските фирми“, казва друг от хората.

Почти всички се обединяват около тезата, че големият отговорник е фирмата. „Масово в България, българските работодатели не плащат на работниците си подобаващо“, пише друг. „Това, разбира се, води след себе си взимане на курсове, за да изкарат достатъчно и за да могат да живеят семвйствата им. Проблемът е огромен. Той е социален и морален“.