Доколкото познавам Путин, той е в състояние да даде унищожителната заповед за използване на тактическо ядрено оръжие, за да запази Крим, заяви проф. Герхард Мангот

Политологът от университета в Инсбрук проф. Герхард Мангот, който е един от най-тачените анализатори на бившия Съветски съюз, сам се причислява към умерените оптимисти за успеха на украинските сили. Но най-вече призовава за задълбочен анализ на съюзниците на Украйна, какви цели може и трябва да си постави Киев в очевидно започналото контранастъпление, предава БНР.

Интервюто с проф. Мангот започва с трагедията край Днепър и прехвърчалите обвинения:

Честно казано бях изненадан, че западните лидери - от Столтенберг през Шолц и Борел до Шарл Мишел - още в същия ден обвиниха Русия за експлозията. Не мисля, че разполагат с каквито и да било доказателства. Но наистина е много по-вероятно руснаците да са взривили язовирната стена. Най-малкото защото само ден преди взрива в телеграм каналите се появи информация за подготвяна от украинската армия "амфибийна операция". Или с други думи - десант на окупирания от руските сили източен бряг на Днепър. Наводнението сега прави прехвърлянето на военна техника невъзможно.

Хуманитарната и екологична катастрофата по поречието на Днепър със сигурност ще отвлече вниманието на украинците за дълго. Но въпреки това целта на контранастъплението остава непроменена - връщането на всички окупирани от Русия украински територии, включително Кримския полуостров. Колко реалистична е тази цел, проф. Мангот?

Най-големите оптимисти сред съюзниците на Украйна вярват, че Киев ще успее да си върне контрола върху всички територии на юг и на изток, включително Крим. Независимите военни експерти обаче са значително по-предпазливи в оценките си. В момента е трудно да се прецени колко успешна ще бъде контраофанзивата.

Със сигурност мога да твърдя, че ако настъплението не се увенчае с успех, натискът върху политическото ръководство в Киев да седне на масата за преговори ще се увеличи неимоверно много. Така че Украйна трябва да успее. А това зависи от една страна от потенциала на руснаците да удържат позициите си, а от друга - от уменията на украинската армия да воюва със западните оръжейни системи.

Ще се върнем към западните доставки на оръжия за Украйна, но преди това ми се иска да поговорим за Русия. Вие добре познавате руската политика, занимавате се с Русия от години. Какво става там? Настана ли времето, когато и руснаците започнаха да усещат войната и нейните последици?

Русия не е в състояние да контролира дори собствената си територия. Имам предвид, разбира се, граничещите с Украйна области, където руски националисти са се организирали в паравоенни формирования, а атаките им нагледно показват на населението, че руската държава не е в състояние да ги защити.

И не стига това, руското министерство на отбраната очевидно не владее ситуацията и на информационния фронт. Съобщават за успехи срещу предполагаемо украинско настъпление, които почти веднага обикновен командир на фронта опровергава, а ден по-късно и самият Евгений Пригожин.

Защо Пригожин се ползва с почти неограничената толерантност на Кремъл, проф. Мангот?

Групировката Вагнер е създадена през 2013 година от бивши военни от специалните части на руската армия. Т.е. добре обучени и опитни хора. Но много вагнеровци загинаха в Украйна и затова тази частна наемническа армия се състои вече от по-малко добре обучени и подготвени бойци. Но тя продължава да съществува само защото все пак има успехи на фронта.

Чисто политически обаче това, което си позволява Евгений Пригожин - непрекъснато да се подиграва на министъра на отбраната Шойгу и на шефа на генералния щаб Герасимов - Кремъл трудно преглъща. Да не говорим, че Пригожин публично нарече Путин "дядката в Москва", а всички знаят, че този израз използва руската опозиция. Дали Пригожин ще си позволи още по-критичен тон, рискувайки да загуби живота си при "нещастен инцидент", предстои да видим.

Какво би застрашило сериозно режима на Путин?

Ако контролът на Русия върху Крим по някакъв начин бъде застрашен, Путин няма да може да остане на власт. Ако падне Крим, ще падне и Путин. И той го знае. Затова иска на всяка цена да запази полуострова.

Доколкото познавам Путин, той е в състояние да даде унищожителната заповед за използване на тактическо ядрено оръжие, за да спре настъплението на украинската армия и да запази Крим.

Най-верните съюзници на Украйна смятат, че Кремъл блъфира за ядреното оръжие. Но по-предпазливите анализатори, към които причислявам и себе си, смятат, че този риск е напълно реален. А това, според мен, би трябвало да накара Киев да преосмисли целите на контранастъплението и да изключи от тях Кримския полуостров.

Разговаряме, проф. Мангот, след взривяването на язоривната стена при Каховка, причинило наводнението на хиляди къщи и на стотици хиляди декари плодородна земя. Унищожаването на гражданска инфраструктура е военно престъпление, както и целенасоченият обстрел на жилищни сгради. За 15 месеца война видяхме, че това не спира Русия. Затова ли смятате, че Путин наистина е способен да използва тактическо ядрено оръжие?

Да, за съжаление. Може да е малко вероятно, но не може да бъде напълно изключено. Западът трябва да има предвид тази опасност, когато обсъжда доставките на западно оръжие. Сред съюзниците на Украйна няма единодушие, какви способности трябва да придобие украинската армия и какви цели да бъдат постигнати - възстановяването на границите на Украйна от 1991 година или връщане към ситуацията преди 24 февруари миналата година.

Ако Западът не доставя оръжия на Украйна, тя ще загуби войната. В същото време мисля, че западните съюзници трябва да помислят, какви способности искат да придобие украинската армия със западното въоръжение. Какви цели да постигне Украйна и съответно какви оръжия да ѝ предоставим, за да постигне тези цели? В този смисъл последствията от доставката на западни изтребители подлежи на задълбочен анализ.

Защо, проф. Мангот, в някои западноевропейски държави все още така настоятелно се говори за мирни преговори?

Обикновените хора настояват за преговори или най-малкото за примирие, за да се сложи край на мъката и страданията от двете страни на фронта. И това е разбираемо. Но на запад също има проруски пропагандатори, които се смесват в общия хор призиви за мир. Но тяхната скрита цел е друга - да запази Русия контрола върху окупираните територии.

Всички знаем, че в момента нито украинците, нито руснаците искат да водят преговори. Преговори ще има едва когато една от двете воюващи страни извоюва победа на бойното поле, или когато и двете страни толкова много се изтощят от войната, че да не очакват да постигнат някакъв успех на фронта.

В понеделник в Балтийско море започват две мащабни военни учения - Air Defender, най-голямото военновъздушно учение на НАТО от създаването на Алианса през 1949 година. А малко по на изток военно учение ще проведе и Русия. Колко опасно е това?

Риск от инцидент винаги съществува. Но мисля, че този път и двете страни много ще внимават да не допуснат грешка, защото нито НАТО, нито Русия имат интерес от директна конфронтация.

Западът досега живееше с мисълта, че сигурността на Европа може да бъде гарантирана само съвместно с Русия. Днес тази парадигма е категорично отхвърлена. Днес агресивна и ревизионистична Русия е заплаха за Европа. Това се осъзнава от партньорите в НАТО и се надявам, че страните-членки ще преосмислят политиката си по сигурността и ще инвестират повече средства в отбрана. Войната още веднъж показа, че европейците не са в състояние сами да се погрижат за отбраната си. И че отново трябваше да разчитаме на американците.

В момента само осем от 31 страни-членки на НАТО изпълняват ангажимента от 2014 година да отделят 2 процента от БВП за разходи за отбрана. Осем от 31-а.

И понеже заговорихте за това, което ни очаква. Освен, че войната очевидно ще продължи още дълго, как ще се промени световният ред след това? Ще живеем ли в един многополюсен свят, който може би ще е по-сигурен, защото наличието на повече силови центрове няма лесно да позволява започването на военен конфликт?

Историята не е категорична по този въпрос. През XIX век Европа е била многополюсна. Тази конструкция дълги години е гарантирала мира, но същата тази конструкция е в дъното на Първата световна война.

Многополюсните системи са склонни да усложняват нещата, защото трябва да държиш под око много играчи едновременно. Да сбъркаш в преценката е много вероятно. Не мисля, че в момента живеем в многополюсна система и по-скоро очаквам, че след като еднополюсовият модел с доминиращата роля на Съединените щати окончателно приключи, да се озовем в един двуполюсен свят, разделен между САЩ и Китай.