През предишните две години заболелите бяха по-малко, защото децата не ходеха на училище и детска градина

Доц. д-р Атанас Мангъров, д.м., е началник на Клиниката за лечение на детски инфекциозни болести към СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров” ЕАД - София. Доцент е към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, придобива и научната степен „кандидат на медицинските науки“. Дисертацията му, която се прилага в цялата страна, е на тема „Съвременна рехидратираща терапия при остри чревни инфекции в кърмаческата и ранната детска възраст”.

За периода, през който доц. Мангъров практикува в Инфекциозна болница, детската смъртност е намаляла повече от 20 пъти. Терапията, която той създава, е известна с наименованието „банката на Мангъров”. Член е на Българското дружество по инфекциозни болести и Националния консултативен екип по инфекциозни болести. Автор е на множество научни трудове.

Защо се увеличиха и то значително случаите на варицела през този сезон? Как протича това заболяване и има ли нужда от специфично лечение? Грипът ли е водещата вирусна инфекция през последните седмици и дали протича по-тежко от предишни години доц. Мангъров отговаря в интервю за Здравето.

- Доц. Мангъров, защо през последните дни и седмици се покачиха толкова много случаите на варицела?

- Случаите са много, защото варицелата е силно заразно заболяване. Това е въздушно-капкова инфекция, при която контагиозният индекс е близо 100%. Т.е., когато в една стая има заразен или болен с варицела и в нея влезе друг човек, който не е преболедувал, вероятността да се зарази е близо 100%.

Конкретно на въпроса ви: всъщност това, което се наблюдава през тази година, е обичайната ситуация, обичайното състояние с нивото на заболеваемост от варицела. Защото в нашата страна от край време случаите на варицела са между 25 000 и 37-38 хиляди годишно. Най-много бяха, ако не се лъжа, през 2014 г. – 37 хиляди и няколко стотин. За изминалата вече 2022 г. в страната са регистрирани близо 27 хиляди случая на варицела, 26 хиляди и няколко стотин по-конкретно.

По-предишната действително болните с варицела бяха много по-малко – 6 хиляди. Но причината за това беше, че децата не ходеха на училище и детски градини, стояха си вкъщи, поради което вероятността да се заразят, беше значително по-малка. И друг важен фактор, който трябва да се отбележи: допреди 3 години ние бяхме единствената страна в Европейския съюз, в която нямаше даже регистрирана ваксина за варицела.

Т.е. човек и да искаше, не можеше да си купи ваксина за това заболяване. И все още тази ваксина е малко популярна и децата просто ще боледуват. Да не пропуснем да кажем, че и възрастни, които не са прекарали болестта, също боледуват. Който на стари години изкара варицела, обикновено дълги години си спомня за това.

- Да призовем тогава родителите да ваксинират децата си за варицела, при условие, разбира се, че има такава налична, въпреки че не е задължителна.

- Да, не е задължителна, но е хубаво да я има и да се ваксинират децата, защото варицелата е продължителна болест. При това заболяване продължителността е 9-10 дни. Т.е., задължителната карантина е 9 дни

Това е времето, през което болните са заразни.

Тя протича на вълни, които обикновено са три. Всяка вълна е с нови обриви, ново влошаване на състоянието и покачване на температурата. Началото на заболяването обикновено започва с един-два дни предварителни симптоми: неразположение, температура. Но моментът, в който започва да се отчита карантината, е появяването на обривите. Оттам започват да се броят 9 дни за карантина.

- Доц. Мангъров, а как се лекува варицелата?

- По принцип, при хората, които са с нормален имунен статус, т.е., тези, които не са имунокомпрометирани, тя е самоограничаващо се заболяване и отминава от само себе си. Т.е., не се нуждае от някакво лечение. Варицелата протича много тежко при хора, които са с онкохематологично заболяване: при деца с левкемии, с лимфоми. При такива деца протича изключително тежко и, за съжаление, често пъти завършва със смърт. Затова при тези случаи могат да се използват препарати от типа на ацикловир, но техният ефект е повече от съмнителен.

Това е противовирусен препарат, който за да бъде ефективен, трябва да се даде едва ли не преди да се появят симптомите на заболяването. И, както казах, ефективността му е ниска.

- А вдигат ли висока температура всички деца, пипнали варицела?

- При всеки от случаите заболяването протича индивидуално. Има много леки форми, които са почти незабележими. Има и такива, които протичат с многодневна (9-10) дни висока температура до 40 градуса.

Освен това не е необичайно на 6-7-ми ден при една варицела да се вдигне отново висока температура, просто защото това е естественият ход на заболяването. Но не означава непременно възникване на усложнения.

- Отбелязват ли се понякога усложнения при обичайно протичане на заболяването?

- В повечето случаи, особено в детската възраст, не се наблюдават някакви усложнения. Но все пак може да има такива. От една страна, усложнения възникват в хода на самата варицела. Като там най-неприятното усложнение е директното засягане на централната нервна система (на мозъка) от варицелния вирус.

Това се установява лесно, то просто се вижда, защото детето, болният човек, става неконтактен и изпада в кома. Такъв случай имаше преди 10-ина години в Смолян, където едно детенце беше починало някъде на 4-я ден от началото на заболяването. Веднага бързам да кажа обаче, че това са изключително редки случаи. Други, също редки усложнения, но по-често срещани и тежки от тези енцефалити, за които стана дума, това са т.нар. постварицелни церебелити.

Това са състояния, при които антителата, с които организмът се бори, неутрализира варицелния вирус, започват да изяждат обвивките на нервите в малкия мозък. Все едно че изгарят инсталациите на проводниците на компютъра и той започва да дава накъсо. В случая с болестта децата започват да губят равновесие, да не могат да ходят. Тези състояния са обратими. Но обратът настъпва от няколко седмици до няколко месеца.

Какви конкретни препоръки бихте дали по отношение на варицелата?

- Специално за варицелата има две възможности: едната е човек да чака, да се зарази, да се разболее, да изтърпи симптомите, вълните на болестта, докато тя отмине. Другата възможност е просто да се ваксинира за варицела и да не се разболее. Това смятам, че е доста конкретно. Ще ми се в заключение пак да припомня, че на стари години варицелата се преболедува много тежко.

И още един важен момент: при хората, които са изкарали варицела, може да се развие след време херпес-зостер. Защото и двете заболявания се предизвикват от един и същи вирус. Когато човек за първи път се срещне с този вирус, кара варицела – заболяването, което описахме и коментирахме.

Като при значителна част от хората вирусът варицела-зостер си остава в латентно състояние в спиналните ганглии на гръбначния мозък. И по причини, които не са много ясни, се реактивира. Тогава се получава същият обрив както при варицелата, но локализиран в тази част от кожата, където се инервира съответният нерв.

- И това може да се случи във всеки един момент от живота на човека, дори след много години и десетилетия, доколкото съм чувала?

- Може, да. Обикновено на стари години се случва, защото тогава вече е налице преумора и състояния, свързани с потискане на имунитета.

Скарлатината също се води като детска шарка, нали това е основната ни тема днес. Само ще отбележа, че се причинява от хемолитични стрептококи, които отделят в кръвта токсин. Именно този токсин предизвиква обрива и запомнете: ако няма обрив, стрептококовото заболяване не е скарлатина.

По повод информацията от Националния център по заразни и паразитни болести относно зачестили случаи на скарлатина в Европа се посочва, че през 52-та седмица на 2022 г. у нас са регистрирани 45 случая на скарлатина, като от началото на годината са регистрирани общо 1082 случая. За същия период на предишната година са регистрирани 182 случая. Което показва, че и у нас са зачестили случаите на това заболяване.

- Какви дечица преобладават като пациенти при вас към днешна дата?

- Сега в момента „заведението предлага“ грип. В момента може би 80 на сто от тези, които влизат в болница, са с грип. Особено сред децата.

- Защо имам усещането, че тази година грипът протича по-тежко?

- Тежко протича, да. Но грипът си протича тежко всяка година. Просто това е истинска болест, при която 10-ина дни болният човек има висока температура, главоболие, болки по мускули и по стави, повръщане, обща отпадналост. И продължава по-дълго, отколкото на човек му се иска.

Един истински грип не минава за 2 дни, а за седмица-10-ина дни, даже в някои случаи и повече. При грипа често се наблюдават усложнения от страна на дихателната система и на нервната система. Наскоро млад мъж от Търново, на 31 години, е починал от грипен енцефалит, доколкото разбрах. Същото това тежко усложнение, за което споменах вече.

- Вие неведнъж през последните години повтаряхте, че грипните усложнения са не по-малко тежки от ковидните.

- Те са дори по-тежки. Но другото, което отличава грипа от ковида, е, че инфлуенцата засяга по-тежко хората в млада възраст, децата най-вече. Докато ковидът засягаше най-вече тези в зряла и особено в напредналата възраст.

- Може ли да се каже, че коронавирусната пандемия има връзка с избухналите сега други вирусни заболявания?

- Има връзка, но не толкова със самата пандемия, отколкото с ограничителните мерки, които бяха предприети. Това е все едно един човек да е лежал две години, да не се е занимавал с физическа активност и изведнъж да му се наложи например, да ходи на спортни състезания, или пък просто да се натоварва по нормалния начин. Най-малкото ще получи мускулна треска, ако не и да скъса мускул или да получи по-сериозна травма. Просто хората са така устроени, те са социални същества и са създадени да си общуват, да си обменят всякакви вируси и това ги държи във форма.

Д-р Мангъров, тези дни стана ясно, че са ви оневинили за реплика относно дългосрочното действие на ваксините при коронавирус. Според вас, очакват ли се по-нататъшни последствия от ваксинирането против коронавируса?

- Това е дълга тема, това са неща, които тепърва ще изплуват. За момента се просмуква отделна информация, но все още всичко е доста ограничавано за достъп и се държи под контрол.

- Може би, защото не е минало достатъчно време, за да се правят изводи?

- Не само заради това, че не е минало достатъчно време. Вижте, има неща, които са смущаващи – всичките тези случаи на внезапна смърт, особено на сравнително млади хора. Както и зачестилите случаи на мъртво раждане, проблемна бременност. Това са все неща, които ще изплуват на повърхността през следващите години.

- Може би затова говорите за свръхсмъртност в различни възрастови групи в доста държави в Европейския съюз. Всъщност, вие цитирате статистически данни. Трябва ли да се плашим?

- Да, така е, не съм го измислил аз. Всеки, който отвори и влезе в сайта на Евростат, може да се сдобие с тази данни. Евростат е официалният сайт на статистическата агенция на Европейския съюз. И там ще видите, че от началото на миналата година (някъде от февруари-март), допълнителната смъртност в страните от Европейския съюз е някъде около 8-10%. Като в някои страни, като например Гърция, като Испания, тя стига до 37-38%. Много висок процент за такъв тежък показател. И това няма връзка с ковид, тъй като тази година вече го нямаше.

- А на какво се дължи тази допълнителна смъртност, както я наричате?

- Не е ясно на какво се дължи. Но понеже ме попитахте трябва ли да се плашим, ще отбележа, че същата тази допълнителна смъртност в нашата страна, както и в някои други държави, които са на нашето социално ниво, е доста по-ниска като процент. Според последните данни, които излязоха за нашата страна през октомври-ноември 2022 г., допълнителната смъртност е плюс 4-5%. Докато в съседна Гърция беше двадесет и няколко процента. Това, което отличава нашата страна, е, че ние като население бяхме ваксинирани едва на 30%, докато те бяха ваксинирани на 80-90%. Затова аз твърдя, че това са неща, които трябва да се изяснят.

И пак казвам, не съм го измислил аз, данните от Евростат го показват. Защото нищо кой знае какво не се е случило през тази година, че да се появи тази допълнителна смъртност. Или свръхсмъртност, да, наистина плашещо като израз.

- А има ли поне хипотези за този ръст на починали?

- Едната хипотеза е, че ковидът давал такива късни последици. Но пък това не обяснява защо в страни като нашата, които са слабо ваксинирани, тази допълнителна смъртност е много по-ниска, в пъти по-ниска, отколкото в държави, като Испания, Германия, Гърция, които са ваксинирани пък в пъти повече от нас. За момента обаче това си е строго табу.

Ако се беше случило при нормални обстоятелства, този феномен би трябвало и вероятно щеше да се изследва много детайлно. Докато в момента не се прави нищо сериозно. Но фактите са налице.