Ще стане ли България 21-вата държава, която ще използва еврото през 2025 година?

Ако зависи от Асен Василев, да. От три години (с прекъсвания) 46-годишният Василев е министър на финансите на България – държава със седем милиона жители в югоизточната част на Европейския съюз. Василев е учил икономика и право в Харвард, а след това основава портал за сравняване на самолетни билети. Заедно със свои състуденти той инициира гражданската платформа „Продължаваме промяната“, която се бори срещу корупцията в България. WELT разговаря с него.

WELT: Г-н Василев, България иска да въведе еврото и да се откаже от лева. Защо?

Асен Василев: Присъединяването към еврозоната отдавна е закъсняло. От 1997 г. насам стойността на лева е обвързана с германската марка, а по-късно и с еврото. Индиректно в продължение на много години Европейската централна банка определя нашата парична политика. Но все още нямаме място на масата при вземането на решения. От тази гледна точка, с присъединяването на България към еврозоната ние си възвръщаме известна степен на контрол над нашата валута.

WELT: Това ли е основният мотив?

Василев: Не, основният мотив е, че нашата вътрешна икономика спестява много пари чрез еврото. Днес повече от 60% от нашата търговия е с други европейски държави. От друга страна, двете различни валути досега са понесли високи трансакционни разходи.

WELT: Могат ли те да бъдат определени количествено?

Василев: Валутните разходи представляват около 1% от БВП на България годишно, малко под един милиард евро.

WELT: Доколко сте сигурни, че България ще въведе еврото на 1 януари 2025 г.?

Василев: Голям оптимист съм, че България ще стане следващата държава от еврозоната на 1 януари 2025 г. Тя има второто най-ниско съотношение дълг/БВП в Европейския съюз — 22%. В продължение на много години ние сме далеч под изискваните 60%. Целта за дефицит от три процента по критериите от Маастрихт също не е проблем. Само инфлацията от 5% все още е твърде висока. Въпреки това от месеци и при този показател наблюдаваме рязък спад. Допускаме, че инфлацията ще достигне необходимото ниво през юни или най-късно през септември. (Бележка на редактора: Нивото на инфлация може да бъде максимум с 1,5 процентни пункта над нивото на трите държави от еврозоната с най-ниски нива на инфлация; в момента това би било около 2,5 процента.)

WELT: Колко лошо би било за България, ако не се присъедини към еврото до 2026 г.?

Василев: Не виждам причина за отлагане. Новите евромонети вече се секат и информационните системи на банките са готови. Но, разбира се, това не зависи от нас. Това е решение на Европейската комисия и на Европейската централна банка.

WELT: Освен високата инфлация има още два проблема, които се повдигат отново и отново: политическата нестабилност в България с пет парламентарни избори в рамките на пет години и въпроса за изпирането на пари и корупцията. България се нарежда на 67-о място в глобалния индекс за възприятие на корупцията на Transparency International.

Василев: Въпреки политическата нестабилност през последните години България успя да остане под границата от 3 процента по отношение на дефицита. Така че има достатъчно здрав разум, за да се запази фискалната стабилност на страната дори в бурни времена. Никой не трябва да се тревожи за това.

WELT: Как възнамерявате да овладеете корупцията?

Василев: Вече направихме много. Правомощията на Комисията за борба с корупцията и на главния прокурор бяха значително разширени. Нищо не стои на пътя на „почистването“ в тази област, което е необходимо и от гледна точка на правителството.

WELT: Какви са аргументите за икономическата стабилност на България през следващите години?

Василев: През последните години загубихме много икономически мигранти към останалата част на Европа. Повече от един милион българи са се преместили в други европейски държави, за да работят, защото там са спечелили повече. Ето защо от самото начало увеличението на заплатите е в основата на нашите усилия в областта на икономическата политика. По закон минималната работна заплата трябва да бъде половината от средната работна заплата.

WELT: Работодателите вероятно няма да бъдат ентусиазирани за по-високи заплати?

Василев: От една страна ние осигуряваме по-високи заплати, а от друга страна работодателите получават държавна помощ за инвестиции, които увеличават производителността на икономиката. Това се изплаща по много начини. От една страна се увеличават данъчните приходи. От друга страна, въпреки рязкото покачване на заплатите, безработицата намалява. През 2022 г. за първи път повече работници са се преместили от Европа в България, отколкото от България в Европа.

WELT: Колко големи са резервите на българите за еврото?

Василев: Имаше опит да се организира референдум срещу еврото. Но това не се случи. Според социологическите проучвания по-голямата част от българите подкрепят присъединяването. Подкрепата в бизнес общността е още по-голяма. Вече говорихме за премахването на трансакционните разходи.

WELT: Къде виждате слабостите на еврото?

Василев: Според мен решаващият фактор за бъдещето на еврото е дали всички заедно успяваме да увеличим конкурентоспособността на европейската икономика като цяло. Трябва да приведем в ред европейското енергийно пространство. Неприемливо е в Европа да имаме значително по-високи енергийни разходи в дългосрочен план, отколкото в САЩ или Китай. Това е огромен недостатък, който ще окаже влияние и върху общата валута в дългосрочен план.

WELT: Какво предлагате?

Василев: Нуждаем се от комбинация от технологии и източници за производство на енергия, които ще ни направят конкурентоспособни в дългосрочен план. Инвестираме сериозно във фотоволтаици и вятърна енергия, в нови водноелектрически и помпени централи за съхранение, както и в нови атомни електроцентрали.

WELT: Беше ли грешка това, че Германия се отказа от ядрената енергия?

Василев: Не мога да преценя. Взехме друго решение за България.

WELT: Виждате ли Германия като част от проблема или като част от решението?

Василев: Германия трябва да бъде част от решението. Дълго време Германия се радваше на предимството, че енергията е по-евтина, отколкото в останалата част на Европа. Но това приключи. Сега Германия е изправена пред същия проблем като всички останали европейски държави. Необходими са координирани действия за това как можем да намалим високите разходи за енергия в цяла Европа. Това включва общи тръбопроводи и съхранение на енергия. Това е единственият начин за намаляване на цените в дългосрочен план. Най-късно до 2030 г. трябва да се изравним със САЩ и Китай по отношение на енергийните разходи. Другата част от пъзела за бъдещето на еврото е регулирането на пазара на труда.

WELT: Какво е Вашето мнение?

Василев: През последните 10—15 години Европа позволи неконтролирана миграция. В Канада или Австралия има контролирана миграция, където хората се проверяват за определени умения. И в Европа миграцията следва да бъде по-тясно свързана с нуждите на работодателите. Преди всичко търсим хора, които могат да се интегрират в обществото, да плащат данъци и да работят.

WELT: Позицията е спорна в Европа.

Василев: Подобно на енергийните доставки, трябва да оставим идеологията настрана. Напълно подкрепям факта, че преследваните хора намират убежище в Европа. Трябва обаче да спрем да се преструваме, че многото икономически бежанци в Европа и по хуманитарни причини. Не е така. Ако на двата основни въпроса — енергетиката и миграцията — бъде намерено решение, от гледна точка на България Европа има вълнуващо бъдеще.