Докарват в болницата човек, миналата седмица, получил инсулт два часа по-рано. Доц. Иво Петров възстановява кръвотока в мозъчната артерия чрез изсмукване на тромба (тромбоспирация). Без операция и упойка. И пациентът, който е с нарушен говор и неподвижни крайници, се възстановява напълно за броени часове и си тръгва за Пазарджик по живо, по здраво.

Оня ден доц. Петров спаси без операция и човек с разкъсана аорта, докаран с реанимобил от Ямбол. Спешно му имлантира стент графт, т.е. ендопротеза, която централизира кръвопотока и изолира разкъсването. Тази интервенция, която в миналото е сред най-сложните в медицината - със спиране на сърцето, сърдечна операция, рязане на аортата, сега бе направена в “Сити Клиник” от доц. Петров без пълна упойка. И човекът е изписан здрав на четвъртия ден.

Новостите в модерното лечение са допинг за доц. Петров. Той бърза като сърфист да яхне прииждащата нова вълна в медицината. Ще да е от много добрите, щом от години се движи по гребена ѝ.

Той го може, защото бачка по 14 часа на ден. От 15 години има постоянна опция да се премести в световния кардиоцентър “Фавалоро” в Буенос Айрес. Най-прясната оферта идва преди две седмици от Абу Даби - да оглави кардиологията на мегаболницата с 1500 легла, която американската “Кливлънд Клиник” строи. Преди това е устоял на предложението за кардиошеф на швейцарска болница в Сион.

Канят го да им чете лекции в Америка, Азия, Европа и Африка за авангардните практики в инвазивната кардиология.

Който му предлага работа в чужбина, не знае, че е “патриот с лек уклон на шовинист”, казват приятелите му. В кабинета му в “Сити Клиник” виси историческата карта “Велика и обединена България”. Всъщност в кабинета си влиза един-два пъти на месец, няма време за повече.

Основната причина да го знаят у нас е, че е излекувал десетки хиляди. А по света е известен заради участията си с лекции и научни доклади в медицински конгреси и симпозиуми, както и от съвместни инвазивни практики със светила в ендоваскуларното лечение. На 25 март заминава в Истанбул, после в Неапол, април е в Белград и Мароко, през май чете лекции на най-големия европейски конгрес в Париж, после на ендоваскуларна конференция в Ница...

“От 7-8 години правя строга селекция и участвам в научни конгреси и симпозиуми, където ефектът за България и за развитието на медицината у нас ще е по-голям. Целта ми е да популяризирам постиженията на българската медицина. Искам да има повече изяви на български лектори и изследователи в световен мащаб, да се публикува повече, да се участва на живо и това да е цел на колегите, които се занимават със сърдечносъдова медицина. И да се разбере, че в България се прави достойна медицина на все по-високо ниво. В това нямам съмнение въпреки трудностите по финансиране.”

Последната лекция изнася на AsiaPCR в Сингапур за “бифуркационно стентиране на ствол на лява коронарна артерия”. В “Сити Клиник” вече е спасил с метода над 40 пациенти у нас.

Доц. Иво Петров става първо известен майстор на сърцата в инвазивната кардиология, но трите му специалности - вътрешни болести, кардиология и ангиология, му помагат да овладее модерните ендоваскуларни (вътрешносъдови) неоперативни методи за лечение на цялата съдова система - кръвоносните съдове в мозъка, бъбреците, аортата, корема, крайниците.

Като ученик в столичната френска гимназия Иво Петров се увличал по екзистенциализма на Жан-Пол Сартър, Фройд и Юнг, както и по източната философия. Чете психоанализата на Фройд. Иска да следва философия, но за отпуснатите 4-5 места по това време “са абонирани” децата на партийната върхушка. Иво решава да кандидатства медицина, както е направил Фройд. И като него после да се занимава с психиатрия и психоанализа.

С жена си Роси се познават от деца от катерушките и висилките в кв. “Хаджи Димитър”, така че вече в 5-и курс сватбата е назряла необходимост. Тогава се хваща да изкарва пари като момче за всичко в склада за материали и консумативи на Трета градска да ги разнася из болницата и най-вече в кардиохирургията. И интересът му отново се пренасочва. “Процедурите в инвазивната кардиология бяха изключително прагматични, защото се помагаше реално на пациенти с критични клапни и коронарни стенози и бързо излизаха здрави. Това бе 1991-92 г., когато прохождаше инвазивната кардиология”.

После е доброволен сътрудник във Втори кардиохирургичен център, днешната “Света Екатерина”. Първи учител му става проф. Юлия Джоргова. През 1999 г. двамата заминават на световния конгрес по кардиология в САЩ и Иво Петров се запознава с един от бащите на кардиохирургията - проф. Рене Фавалоро, който е аржентинец. А бащата на Иво Петров е четвърто дете на земеделец, емигрант в Аржентина. Половината род се връща след 1944 г., като смятат, че властта е в ръцете на земеделци и комунисти и ще настъпи демокрация. Но Иво Петров има и аржентинско гражданство и е можело да се завърне в родината на баща си, тъй като професор Фавалоро го кани във водещия център за лечение на сърдечносъдовите болести в Буенос Айрес. Иво заминава за 2-годишна специализация.

“Попаднах в Светата Троица - имаше университет, университетска болница и научноизследователски институт, които работеха при пълно взаимодействие. На тържеството за стотната сърдечна трансплантация бяха 60 от хората с присадени сърца. Там видях пълното сътрудничество между кардиолози, кардиохирурзи, ангиолози и съдови хирурзи, имунолози и образна диагностика. Колаборацията бе основата на успеха и исках да се върна, за да я приложа и в България. Сега взаимодействието на лекари от различни специалности е на 100%.”

След “Света Екатерина” доц. Петров оглавява кардиологията в “Токуда”, а преди 3 г. е сред създателите на “Сити Клиник”. Той мечтае за пълен унисон между наука, обучение и лечение. Преди месец правителството обяви “Сити Клиник” за университетска болница, а доц. Петров чете лекции във Варненския медицински университет и в Медицинския факултет на СУ.

Сега е отдаден на две международни програми по регенеративна медицина, в които участва и “Сити Клиник” - имплантира стволови клетки в миокарда и стволовоклетъчна терапия след инсулт. Преди 3 години влиза в борда на директорите на International Society of Endovascular Specialists (ISES) със седалище Аризона. Това е най-голямата в света организация, обединяваща усилията на ендоваскуларни специалисти. В борда го кани Едуард Дитрих - баща на ендоваскуларните методи, един от първите ученици на легендарния проф. Майкъл Дебейки.

Днес Иво Петров иска по-малко да пътува и да има повече време за семейството и болницата. “Много си обичам семейството. Имам две деца и някои, като разберат, че разликата им е 16 години, питат: Ама от една и съща жена ли”, смее се доц. Петров. Гордее се, че дъщеря му Глория завършва медицина и тръгва по неговия път. Обича да кара ски, да плува или да играе тенис на маса, но рядко има време. Дни преди 50-ата си годишнина доц. Петров признава: “Продължавам да имам широки интереси и да мисля за развитие. И ми се работи, работи, работи.”

Представа си няма колко души е лекувал. “Откакто се занимавам с инвазивна медицина, имам годишно по 2500 пациенти с мои интервенции и около 1000, които съм прегледал. Със сигурност са далеч над 20 000”, казва той. Сред тях са известни политици, артисти, архитекти, творци и лекари. И Бойко Борисов изследва здравния си статус там.

Съжалява ли за нещо доц. Петров? Припомня, че според източната философия човек трябва да гледа напред - да си взема уроци от миналото и поуките да прилага в момента. “Ако човек гледа назад, няма да се развива, а за медицината това важи страшно. Ако се опитваш да задържиш ниво, а да не се развиваш, всъщност изоставаш, защото другите тичат напред. За мен медицината е вдъхновение. И който иска да се занимава с нея, да знае, че тя е комбинация от човеколюбие, наука, изкуство и занаят.”