Ариф Маджид, новият шеф на Българската федерация по вдигане на тежести, гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. 

Българската тежка атлетика преживя най-бурно годините на промени. Ако не използваме клишета може да кажем, че родните щанги паднаха от високо, изпаднаха в будна кома, но през последните две-три години станаха от болничното легло и проходиха. Все още не в онзи славен марш от миналото, но и завръщането на страната ни в клуба на медалистите от големи първенства към момента е успех. В търсене на по-голяма крачка в развитието на любимия си спорт „железните мъже“ избраха миналия месец нов президент на федерацията по вдигане на тежести, но отчетоха и положителната работа на досегашния предводител Неделчо Колев.

Този път вотът мина цивилизовано и без традиционните във времето за форума шумни скандали, декларации, обиди и взаимни обвинения, подкопали в последните 3 десетилетия авторитета на героите ни в този успешен за България спорт. На започналите олимпийски игри в Токио, в щангите страната ни ще бъде представена от двама състезатели. И според прогнозите тези наши асове реално са си пуснали фиша за медал. Това са Божидар Андреев и Христо Христов.

- В „Код Спорт“ казваме „добре дошъл“ в първото ТВ интервю на Ариф Маджид след избора му на поста президент на БФ по вдигане на тежести!

- Здравейте, много ми е приятно, г-н Памуков!

- Първият въпрос – във времената на смъртоносната пандемия на COVID-19 сякаш вече стана задължителен – как сте, имахте ли вече сблъсък с вируса-убиец? Как понасяте мерките?

- За съжаление, наистина се сблъсках с вируса. Беше горе-долу тежко, но се оправих и в момента се чувствам перфектно. Бил съм си и ваксина, така че надявам се оттук нататък, че няма да имам проблем.

- Това е добра новина! Защо и кога приехте предизвикателството да застанете начело на един от най-успешните и същевременно най-проблемни български спортове? Кой ви покани например?

- Историята е много интересна. Като почнах да тренирам щанги преди година и половина по-активно, исках да си оправя техниката. С Йордан Йовчев си тренирахме заедно в една зала и го помолих да ме запознае с някой подходящ човек, който да може да ми покаже техниката. Той звънна на г-н Иванов, старши треньора на националния отбор, свързахме се и почнах да тренирам лично с Иванов. Сближихме се и стана въпрос аз да поема щангите. Приех го като майтап първоначално, а не сериозно. И след много разговори с него и с екипа му, видях, че това ще ми е интересно и ще е ново предизвикателство за мен. Реших да го приема.

- Хубаво е, че по непринуден начин сте разбрали какви са проблемите на този спорт.

- Няма как да има без проблеми един спорт или каквото ще да е, така че важното е да решаваме тези проблеми. Не гледаме в миналото, а само в бъдещето.

- Наясно сте, че проблемите не са малко и това е нормално за целия български спорт, както и че постът ви е ветровит. Българските щанги са може би номер 1 по подписки, общи събрания, скандали за шефското кресло във времето. Явно се преплитат много интереси, история, апетити. Готов ли сте за турбуленцията?

- Естествено! Аз съм готов да вкарам ред в тази турбуленция. Нямам никакви пристрастия към абсолютно никой. Нямам предистория с нито един от щангистите. Лично аз не съм и бил щангист. Нямам никакъв допир до тяхната история. Идвам с чиста съвест, с чиста мисъл, а идеята ми е да оправим федерацията, за да може младите таланти на България да може наистина да израснат в много добро общество относно щангите.

- Между впрочем това е и въпросът в българския спорт – все по-често търсят за ръководители тип мениджъри, които не са обременени със стари връзки, стари неща, заложени във времето. Това може би ще е плюс за вас?

- Абсолютно! Аз имам визия, имам стратегия, която искам да приложа във федерацията. Смятам, че моята стратегия досега е била успешна. Естествено, имал съм и неуспешни опити в работата си, обаче смятам, че имам някаква структура, която мога да приложа и да вкарам в ред нещата.

- Първите неща, които смятате, че трябва да се променят?

- Първото нещо, което трябва да се промени е цялата стратегия и визия на федерацията. Ние трябва да почнем да развиваме младите таланти, трябва да обикаляме по училищата да събираме децата, трябва да вкараме повече жени в спорта, това в момента ни липсва. Оттам нататък самата структура на федерацията в момента е добре. Трябва малко да подновим цялата идея каква е и как работи. Като цяло смятам, че можем да оправим това сравнително бързо.

- След 20 години на шумни скандали в щангите ви избраха категорично за президент. Какъв знак е това за вас?

- Аз съм много горд и съм много доволен, че ми дадоха това доверие всички клубове, които гласуваха за мен. Смятам, че съм се доказал пред тях. Мисля, че ще им покажа и докажа, че мога да ръководя тази федерация наистина с много успех. Така че живот и здраве оттук нататък само хубави моменти ни чакат в тази федерация!

- Ще ви липсва ли това, че няма да сте при нашите щангисти на олимпиадата? Това е на квотен принцип…

- Много ще ми липсва, естествено. Много се надявах да отида, заедно със старши треньора и с двамата ни състезатели, обаче за съжаление такова е положението, че няма как. На квотен принцип е. Пожелавам им много успех на нашите момчета, на Иванов също му желая много успех! Сигурен съм, че ще постигнат супер резултати! Имаме много талантливи момчета в момента, страшни са, така че аз не се съмнявам в техния успех! Вярвам, че ще се върнат с медал!

- Както казва Иван Иванов – „нека си постигнат резултатите, другото ще дойде“!

- Абсолютно!

- Разбира се, духът от миналото не е изчезнал съвсем в щангите. Олимпийският шампион Борислав Гидиков, който бе в екипа на предишния шеф Неделчо Колев, се опита със своя клуб да блокира вписването на новия избор – каква е ситуацията?

- Ситуацията в момента е малко объркана, обаче ние работим върху въпроса. Смятам, че това ще се изчисти до края на месец август – началото на септември. Говорим си с г-н Колев, в добри отношения сме. С г-н Гидиков, за мое съжаление, не съм имал все още възможността да се видя. Но се надявам скоро да се видим и да решим тези казуси. Естествено е нормално да има различия. В крайна сметка те са били в ръководството 10 години и се появява един страничен човек… Не са наясно какво се случва и са малко в шок според мен.

- Но има предпоставки за обединение. Говорихме вече по темата, но все пак притеснява ли ви факта, че за разлика от досегашните управници, вие не сте с визитка на голям шампион в щангите?

- Не, въобще не ме притеснява. Аз се разбирам много добре с всички. Споделихте, че повечето клубове гласуваха за мен, така че това е само по себе си голямо постижение за мен. Имат ми доверие и аз си гледам напред. Нямам никакви притеснения, че не съм бил щангист, олимпийски шампион, европейски шампион и т.н. Това не ме притеснява въобще.

- А откъде идва любовта ви към щангите? Занимавате се често с вдигане на гири, а също така и с фитнес.

- Да, занимавам се със спорт от много време. Щангите бяха естествен начин да се развия, така че щангите си ги обичам. Без щанги няма как да тренирам, това ми е основата на всяка една тренировка.

- Твърди се, че имате идея да промотирате щангите сред младите чрез фитнеса. Разкажете нещо повече за тази инициатива.

- Да, искаме да развием спорта и съответно да го популяризираме в обществото, за да може да съберем млади таланти, естествено да ги развием в годините, да имат постижения и да станат част от тази федерация. Това е чрез популяризацията в залите на този спорт.

- Тази идея, която е била най-силният коз на българския спорт във времето – „апостолите“, които ходят в училищата да търсят таланти - имате ли идея да наемете хора от щангите? Не е толкова сложно в днешни времена да тръгнат да селектират деца със специфична структура, която е добра за този спорт…

- Абсолютно. Това сме го коментирали със сегашните треньори. Имаме няколко човека предвид, които искаме да ги вкараме в училищата, за да може да дръпнем децата, младите момичета и момчета, които наистина имат интерес към щангите, за да ги развием. Има много успешни клубове в България като в Русе, които си имат много хубава структура. Това е нещо, което наистина искаме да приложим из цялата страна.

- Да, в Русе определено е печеливш моделът.

- Ръководителят на клуба д-р Панайотов наистина е свършил много хубава работа. Не съм виждал такава организация никъде другаде в България. Искам да приложа това в цялата страна и да можем наистина да намерим повече хора като него, които да обичат щангите до такова ниво, да дават цялата си любов и сърце за това нещо.

- Но той работи добре и с местната власт – в тази посока мислили ли сте?

- В крайна сметка човек, ако има такова желание, дали има местна власт или не, той ще си постигне целта. Той наистина дава всичко от себе си. Все пак има няколко европейски и световни шампиони, които произлизат от негови клубове. Не смятам, че местната власт има някакво отношение към този успех. Той си има правилната организация, правилната структура и знае как да си влага средствата по правилния начин.

- Казах го във връзка с това, че за един успех е заложена добра организация на клуба, средства от федерацията и средства от общината. Само така може да се вдигне по-високо ниво според дългите разговори, които съм имал с хора от спорта, за да се върнем не на старите позиции, но поне да сме на място, което наистина да е престижно.

- Без средства няма как да се получи нещо. В крайна сметка ще говорим и с общините, и с министерството на спорта да можем да вдигнем тези средства, да подпомогнем повечето клубове, за да можем наистина да развием спорта. Все пак щангите са национален спорт.

- Кои са във вашия екип, имам предвид най-близките хора? Как ще го организирате и какви са приоритетите на Ариф Маджид за действия в света на „железните мъже“?

- В моя екип в момента са Управителният съвет на щангите, които са гласувани – Димитров, д-р Панайотов, Иван Иванов, Коджабашев… Наистина разчитам на Управителния съвет да ми помогне, да ме въведат колкото се може в тази дейност. Оттам нататък аз не мога вече да гарантирам, всеки един човек може да си поеме по свой собствен път, обаче аз смятам, че този екип е наистина печеливш. Мисля, че наистина можем да успеем да вдигнем щангите в следващите две-три години на ниво, което трябва да бъде една федерация като нашата.

- Усещате ли, че поемате щангите в период, в който започва да има нещо положително като импулс, като резултати, защото имаше времена, в които едва ли не бяха отписали този спорт от картата в България?

- Както споменах, Иван Иванов е създал един невероятен отбор. В момента имаме таланти на световно ниво и възможност да развием още много. Така че оттук нататък ни чакат само хубави моменти, добро развитие и наистина много печеливши позиции, които ще получаваме във времето. Това зависи само от нас и от цялото ръководство на федерацията.

- Вдигането на тежести във времето за съжаление загуби блясък и съответно остана далеч от реклами и спонсори. Вие сте човек на бизнеса, успешен според резултатите, в тази връзка имате ли идея как бизнесът може да влезе в щангите и да подпомогне спортния мениджмънт?

- Като имаме резултат, ще има и хора, които ще имат интерес да помогнат на тази федерация. Аз вече съм говорил с няколко големи корпорации, които може да ни помогнат. Говорил съм и с хора, които имат интерес и искат да помогнат да ремонтират нашите зали, в които тренират нашите щангисти. Почнал съм процеса, не е нужно да споменаваме големи имена, това е излишно в момента. Нека първо да стане, да си подпишем договорите и да видим това докъде ще ни доведе. Обаче наистина е много важно за момента нашата федерация да има резултати. Без резултати, знаете много добре, че няма как нищо да стане.

- Една тема, която няма как да избегнем – през годините щангите и допингът в световен мащаб вървят ръка за ръка. Хората вече имат едно наум, че „от всеки успех може да изскочи дяволът“. Как ще спрете злото?

- С обучение. Допингът наистина е голям проблем във всички спортове по целия свят. Смятам, че с правилното обучение наистина можем да го сведем до минимума. Искам да работим заедно с WADA, да обучаваме нашите състезатели и треньори в правилните процеси – как, какво и кога може да се взима като добавки и препарати, защото в крайна сметка има и разрешени добавки, има витамини, които се взимат за възстановяване. Това става само с правилното обучение.

- Двама българи ще вдигат на подиума в Токио – Божидар Андреев и Христо Христов. Какво можете да кажете за тях?

- Две страхотни момчета! Много се гордея, че ги познавам. Талантливи са. Смятам, че наистина ще се върнат с голям успех от Токио. Все още са млади и имат много работа пред тях, обаче все пак са стигнали до олимпиадата и оттук нататък зависи само от тях да са фокусирани и да знаят за какво трябва да работят – за медал. Трябва да се върнат от Токио с вдигната глава и България да е горда с тях!

- През последните 10 години Иван Иванов върна българските щанги на пътя на успеха. Прогресът е видим, отново сме в голямата игра, поне на европейското първенство това се показа. Треньорът обаче обяви, че ще се оттегли след олимпиадата в Токио. Ще се опитате ли да го задържите?

- Естествено. Смятам, че за момента няма кой да замести Иван Иванов като треньор. Аз ще държа той да остане треньор на националния отбор поне в следващите две-три години, докато стабилизираме нещата във федерацията. След това, ако той иска да отстъпва, това си е абсолютно негово решение. Но в следващите две-три години за каузата е много нужен.

- По време на вашия избор Общото събрание реализира устава по отношение на кандидати за шефове на федерацията и ограничи мандатите на президента на максимум два пъти по 5 години. Вашият коментар за промените?

- Това е перфектно. В крайна сметка няма вечни хора. Смятам, че за пет години, ако не можеш да покажеш това, което си направил, по-добре да си тръгнеш. Това за мен е супер. Смятам, че това е много положително и оттук нататък важното е всеки един президент, дали съм аз или някой друг, трябва да има успех. Това е най-важното. И да покаже, че има резултат. Ако няма резултат, свиква се Общо събрание и се избира нов президент. Много е просто всичко.

- Как виждате българските щанги на олимпийските игри в Париж през 2024 г. или по-точно как искате да ги видите?

- С четири квоти и с много златни медали.

- Пожелаваме ви го, дай боже! А след края на първия ви мандат, как искате да видите щангите като цяло?

- Искам да видя една структурирана федерация, която е много наясно с визията и с бъдещето какво иска да постигне. Искам да имаме наистина един национален отбор, който е съставен не само от сериозни мъже, но също така и от сериозни жени. Младежите, които в момента тренират и са на лагер, искам, дай боже, да имат голям успех и да можем да ги развием до такава степен, че до пет години вече да участват в олимпийските игри, европейските и световните състезания.

- МОК постоянно настоява жени да влизат в мъжки спортове като щангите, борбата, джудото, бокса – вашето отношение?

- Смятам, че е много важно да има и жени в нашия спорт. Ако се интересувате от спорт, може да видите, че в щангите има много сериозни жени, защо ние да не се конкурираме с тях? Смятам, че можем.

- Кажете нещо повече за себе си – откъде са корените ви?

- Роден съм в България, от София съм. Майка ми и баща ми са от Сирия. Ние не сме араби, а сме кюрди. В крайна сметка съм израснал тук, нямам някаква сериозна връзка със Сирия. Учил съм в чужбина, до шести клас съм учил в България, след това заминах да живея в Щатите за известно време. Върнах се тук и почнах да работя в семейния бизнес.

- Животът в Щатите допадна ли ви?

- Бях много млад тогава, нямам някакви хубави или лоши спомени. Като цяло беше различно от това, което бях виждал тук дотогава. Знаете, че 1995-96 г. България беше съвсем различна от сега.

- Трудни времена.

- Трудно беше, да.

- Кажете ни нещо за бизнеса, доколкото може да разкриете, разбира се? Баща ви също е сериозно име на бизнес терена.

- Без баща ми няма да имаме абсолютно нищо. Той е основателят на всичко. Благодарение на него имаме това, което имаме. Наистина без него сме за никъде. Иначе като цяло нашият бизнес е много прозрачен. Занимаваме се с много дейности – ресторантьорство, туризъм, строителство. Имаме много голяма гама от дейности, които развиваме. Може да не сме най-големите, не сме и най-малките, но се развиваме в правилната посока. Имаме ясна визия какво искаме да постигнем в следващите години. И да си развием това, което си имаме.

- На колко хора давате работа, ако не е тайна?

- Между 2 и 3 хиляди човека за момента.

- В „Код Спорт винаги задаваме по един личен въпрос, на който гостът отговаря само, ако желае. Вие сте семеен човек – как релаксирате, как се забавлявате, обичате ли да пътувате? Имате ли любими места по света и в България?

- Напоследък предпочитам да си пътувам из България, да си ходя на нашето си море, на нашите си планини. Като бях по-млад, си позволявах повече да пътувам и повече разходки из света. Иначе в момента, тъй като вече имам три деца и съм женен, малко ми е по-трудно. Имам и повече работа, така че наистина е сложно.