Тенденциите след т.нар. ковиден период са притеснителни, защото всички хронични диагнози, в това число и онкологичните, минаха на втори план

Това каза д-р Антоанета Томова, началник Отделение по медицинска онкология и онкологични заболявания в гастроентерологията в КОЦ-Пловдив, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио Фокус.

Вашата болница се е доказала с професионалните си успехи. Какво ви мотивира лично вас да работите и да се развивате като специалист?

Онкологичният център в КОЦ-Пловдив има над 70-годишна история. В началото бяхме онкодиспансер. Това значи, че над седем десетилетия тук е имало приемственост на водещи специалисти във всичките основни противоракови методи – оперативен, лъчев, химиотерапевтичен. И ние сме вече хората, които предаваме щафетата на младите кадри след нас. Моята мотивация да се изградя като един комплексен и модерно мислещ онколог беше, че в далечната 1988 г., когато аз започвах, това не беше нито престижно, нито беше много ценено, нямаше и много възможности, но тогава аз си поставих амбициозната задача и извън София да има много космополитно скроени холистични онколози, които да бъдат на висотата на изискванията на съвремието и на колосалния напредък, който се случи в медицината. Така че моята мотивация лично е да помагам на хората, в частност на моите пациенти, да споделям своя опит с по-млади колеги, със специалисти от България и по света, да следя всичките новости. Отделно от 1998 г. работя като изследовател по клиничните проучвания, чрез които ние доказваме и определяме новите лекарства да се използват в рутинната практика. Така че 24 години аз съм съавтор, съизследовател във всички нови терапии, с които разполагаме вече. И отделно, като специалист, в лично качество – това е най-динамично развиващата се област в медицината, с най-бързо променящите се правила и препоръки, и за мен всички, които работят това, трябва много педантично да поддържат нивото си, да са в крак с всичките тези новости и много бързо да ги прилагат, за да може до всеки пациент да стига правилното лечение в правилното време и да се вижда, че действително има голям напредък в тази област.

Д-р Томова, като лекар с голям опит, както вече чухме, какви са тенденциите, които наблюдавате при различните видове рак – на простата, на гърдата, на храносмилателната система?

Тенденциите след т.нар. тригодишен ковиден период са притеснителни, защото това време, в което здравните системи бяха парализирани и беше приоритизирано диагностиката и лечението на пациенти предимно с КОВИД, всички други хронични диагнози, в това число и онкологичните, минаха на втори план, което всъщност се отрази много зле, защото закъсня диагностиката, пациентите с тези често срещани ракови заболявания на практика не бяха диагностицирани навреме и ние вече след КОВИД вече виждаме много изпуснати и напреднали, дори метастазирали случаи както по отношение на рака на гърдата, така и за простата, за храносмилателни. Може би единствено край КОВИД се подобри диагностиката на рака на белия дроб с оглед на доста по-честото правене на рентгенови снимки и на скенери с цел да се търсят пневмонии, и се откриваха случайни находки, начални форми на рак. Всичко друго се забави във времето, което не е никак добро като тенденция, но и с това ще се справим. Системата вече е на крак, има подготвени екипи, така че се работи много активно в тази посока.

Какво още "казва" статистиката, има ли какво да добавим?

Статистиката е много богата. За да не губя много време на вашите слушатели, но да речем през 2020 г. обобщените данни за света от рак на простата, който е най-честият рак сред мъжете, има 1,4 милиона заболели в света. От тях в Европа към тази година – 108 000 са починали. Т.е. голям процент се разболяват, много малък процент умират точно от рака. За Европа 1 от 12 мъже в тази възраст над 55-60 години има риск да се разболее от това заболяване. За България статистиката за простатата е 4983 новодиагностицирани случаи за 2020 г., от които за същата само над 1000 са починали. Т.е. тези пациенти, веднъж доказани, правилно лекувани, дълго време живеят. При простатата, но и при всички други заболявания е важно навреме да се постави диагнозата, защото ако рано се диагностицират, годишната преживяемост е 100%, докато попаднат ли в четвърти стадий, появят ли се далечните разсейки, пада петгодишната преживяемост на 30%.

Какво означава далечните разсейки, нека да кажем?

Принципът е: ако ракът се е появил в един орган, а после има в други органи, както е в случая с простатата – ако излезе от простатата и тези клетки отидат в лимфни възли, в кости, в черен дроб, в бял дроб, това са далечни за простатата органи, т.е. заболяването е в напреднал метастатичен стадий и това е четвърти стадий, където вече пак имаме какво да правим – медицината много напредна, но шансовете рязко спадат. Затова смисълът е в ранна диагностика, навременна, рано да лекуваме, да може да излекуваме, да изкореним болестта и тогава и 5-, и 10-, и 20-годишната преживяемост са много високи. Обратно – ако дойде късно пациентът да ни потърси, ние пак ще грижим много, но е много по-нисък процентът на успеваемост.

Подобна е статистиката при гърдата. Отново над 4000 жени 2020 г. са били диагностицирани в България, отново някъде 1 от 8 жени би се разболяла с напредване на възрастта. Подобна е ситуацията и при храносмилателните тумори, и те са доста чести – на дебело черво, на стомах, на панкреас, на черен дроб. Тези, които са по хода на пикочо-половата система – пикочен мехур, бъбрек, простатата споменах, и други. Така че те, хората, знаят. Меланомът, който е кожен тумор и се влияе при бяла кожа, при прекомерно излагане на слънце, ако не се ползват такива UV протекторни кремове, се наблюдава. Така че хората трябва да знаят, че здравето си е тяхна отговорност и с натрупване и на годинките, и в целия този стрес, и при този нездравословен стил на живот те трябва сами да се обърнат към личния лекар, да си пуснат съответно изследвания по препоръка на личния лекар, да отидат на профилактични прегледи във всичките тия посоки. Ако са жени – гърда, шийката на матката, ендоскопии. Зависи какъв тип оплаквания имат, в какъв аспект фамилно са предразположени, близките им във фамилията от какво боледуват, но нищо не пречи човек да си прави още когато е напълно здрав едни предварителни изследвания и специалистите да насочат каква да бъде диетата, какви други съвети да получат те по отношение на укрепване на здравето така, че да се отдалечи във времето или пък въобще да се направи превенция никога те да не се разболеят.

Какви клинични проучвания се правят в тези области, за които говорим?

В момента в областта на онкологията се правят в най-голям обем клинични проучвания. Почти за всяка една от големите локализации текат проучвания с различни класове медикаменти. Например при мен – от 24 години работим, по над 300 различни проекта сме работили и в момента около 20 различни проучвания текат. Най-често каним пациентите с рак на гърдата, но имаме също и такива за рак на простата, рак на бял дроб, на храносмилателни тумори, на бъбрек, на пикочен мехур, щитовидна жлеза, хепатоцелуларни карциноми и т.н. Така че имаме огромен опит. Но какво е утвърдено и за света? В цял свят в добрите центрове, където въобще са поканени да участват в такива световни клинични проучвания, се смята, че първо пациентът трябва да бъде поканен в такава група и вече, ако той не отговаря на критериите, тогава да бъде лекуван по Каса, по общия ред, по стария стандарт, защото в проучването има шанс пациентът безплатно да получи лекарство от бъдещето, ако се докаже после, че то е ефективно и безопасно. И за болния това е голям шанс. Отделно проучванията са в строго контролирана среда, всичко е разписано, съвсем стриктно се правят образните изследвания, пълен обем от кръвни изследвания. Прави се преди това на входа вече при почти всички изследвания, генетични и разни други молекулярни и предикативни биомаркери, така, че да подберем индивидуализирана, персонализирана, прецизирана терапия, която е генетично обусловена за конкретния модел, конкретна характеристика на раковата клетка така, че това лечение да отиде и да атакува само раковите клетки, а здравите да не бъдат поразени. Преди три-четири години, когато започвах, разполагахме само с химиотерапия и тя всъщност унищожаваше наред всичко, а сега вече повечето от лекарствата са прицелни, таргетирани, прецизирани. Те са от типа на ключ-ключалка. Предварително знаем особеност на раковата клетка, имаме готова молекула, която потиска това като ключ в ключалка, и само тези клетки се атакуват, а иначе общо организмът не е така интоксикиран. Отделно, напоследък вече има, освен биологичните и прицелните терапии, има и много имунни терапии, чрез които ние отново подпомагаме имунитета сам да разпознае раковите клетки като чужди и вражески и сам да се справи с тях. Така че постигнат е един голям успех при повечето от диагнозите и разполагаме с голяма палитра от различни възможности. Това е много важно, навреме да се диагностицират, да има една иновативна диагностика, да знаем много повече за рака на молекулно, на генетично, на имунно ниво, за да бъдем и ние най-полезни и да изберем от всички възможности това, което за конкретния пациент е най-индивидуализирано правилно, и да го правим съответно по най-правилния начин.

Д-р Томова, на какво ниво са скрининговите програми за откриване на раковите заболявания на ранен етап?

В цял свят техните показатели за успеваемост в контролирането на рака са по-добри, защото в богатите страни от десетилетия това е практика. Там правят скрининг и на рака на простатата, и на рака на гърдата, и на рака на стомаха, и на дебелото черво, и т.н. В момента Европа написа своя Противораков план. България като европейски член също разписахме прилагането на този Европейски противораков план в български условия. Експертите от началото на годината много активно работихме и някъде през юни го представихме на министерството този проект. На експертно ниво противораковият план за България е готов. Очакваме институциите да го финализират и с политическа воля, финансиране, законодателни и други активности, той да започне да се случва. В този противораков план има четири основни стълба. Първият е превенция на здравето и скринингови програми, вторият е иновативно диагностициране, третият е иновативна терапия и четвъртият е палиативни грижи, качество на живот. Всичко това – на базата на една широка дигитализация, осъвременяване и модернизиране на всички системи, които са въвлечени. Един холистичен подход, с който започваме от здравото население, приучаваме го да се раздели с вредните си навици, да не пуши, да не злоупотребява с алкохол, да се храни правилно, да се движи достатъчно, да бори стреса и придружаващите си диагнози и да се наслаждава на живота, но правейки достатъчно навреме профилактични прегледи, обхващайки в скринингови програми за петте най-чести диагнози – гърда, простата, бял дроб, стомах, по-нататък ще има и за меланоми и т.н. Тия неща ще се разпишат, ще се уточни алгоритъма, ще се подготвят центрове, които да приемат – популационен ще бъде най-вероятно скринингът, всички хора ще могат да отидат, а не само рисковите групи, ще се проведе и вече при тези, при които се докаже начало на такова заболяване, навреме ще бъдат третирани и излекувани. Пък по отношение на следващите стъпки – всичко това е свързано и с оптимизиране, по-модерна апаратура за по-точна диагностика, софтуерни програми за по-добър анализ на по-големи масиви от данни, модерното лечение с новите класове медикаменти как да стане. Има колосален успех за абсолютно персонализирани към рака терапии, които да щадят всичко друго здраво. Много напреднаха лъчетерапевтичните апаратури, много напредна изкуството на колегите хирурзи да съхраняват органа и все пак да правят онкологични издържани операции. И най-накрая – през цялото време трябва да има една подкрепа за пациента, за семейството му, за качеството на живот да се мисли, а накрая, когато вече пациентът все пак е в терминална фаза, той с достойнство да напусне този живот, обгрижен, обезболен и с мир в душата си. Така че има много работа да се върши. Колегите, които работим това, сме подготвени и теоретично, и практически, но много неща трябва да се свършат на ниво институции, общество, медии, хубаво да се разгласи, хубаво да се проумее и всички с общи усилия да надвием, да бъдем проактивни, да поемем своите отговорности, правилно да си свърши всеки от нас задачките, за да има накрая един добър резултат.

И за финал на нашия разговор – по какъв начин вашата болница привлича млади кадри и съответно какво правите, за да ги задържите и обучите добре?

Младите кадри вече казвам, че за разлика от 1988 г., когато аз започвах, сега вече е много престижно да специализираш онкология, да си въвлечен в целия този прогрес на медицината, така че тях ги привлича самата специалност с нейната динамика. Привлича ги в нашата структура богатата традиция, 70-годишна история и повече, големия пул от пациенти – ние имаме над 50 000 пациента в базата данни на нашата болница от цяла Южна България и въобще от цяла България. Привлича ги това, че има утвърдени имена, които с десетилетия работят и знаят как се работи правилно, и те като дойдат, ще бъдат научени правилно, от извора, и ще им бъде по-лесно, защото има кой да бъде ментор на тази специализация. Освен това имат адекватно заплащане. Възможността да участват в клинични проучвания и в друга изследователска работа също ги привлича. Така че имаме много нови кадри, доста от тях вече успяха да завършат специализациите си и станаха специалисти, други след една-две, до три години ще вземат специалност, така че щафетата ще бъде предадена в много добри ръце, на умни и на много старателни специалисти, които ще се изградят като много добри лекари, лечители, изследователи и холистични онколози.