Жена, която е била близка на инж.Димитър Миразчиев, починал при изключителни мъчения, а след това захвърлен в контейнер край Колежа по туризъм в Бургас от бившата си съпруга Веселина Гинева, направи шокиращи разкрития.

Тя разказа как се е стигнало до разплитането на убийството му, предава Флагман. 

Жената, която ни се обади, пожела анонимност. В момента тя е в чужбина, откъдето ни изпрати автентичното писмо, което е разплело цялото убийство на уважавания инженер от Нефтохимическия комбинат.

„Дълго време издирвах Димитър, защото сме добри семейни приятели. Сигурна бях, че нещо му се е случило и това, което твърди Веселина, че е в старчески дом в Царево не е вярно”, каза нашият източник.

Тя го е търсила по всякакви канали, докато през юли 2016 година нейна позната й изпраща анонимно писмо с потресаващи твърдения, препратено в НАП Бургас от централата на Министерството на финансите.

Писмото веднага след това е насочено към Пето РУП, полицаите издирват дъщеря му Иванка, от която вземат ДНК проба, за да установят дали откритият година и половина по-рано труп – на 26 февруари 2015 година е на инж.Миразчиев. Часове по-късно арестуват Веселина Гинева.

Един от съседите, който се е грижил известно време за инж.Миразчиев пръв е заподозрял, че нещо се е случило с приятеля му и сигнализирал в полицията.

От писмото става ясно защо не се е стигнало до нищо след неговия сигнал - Веселина посрещнала дибидюс гола младите полицайчета, изпратени да проверят сигнала. Те толкова се стресирали от нея, че отвратени се отказали да я разпитват и си тръгнали.

Димитър напуснал Веселина още преди 20-ина години. По-късно заживял с друга жена, но в един момент се оказал богат наследник - на голяма къща с двор в центъра на Айтос, два апартамента в Бургас, лозя, много ниви и солиден банков влог.

Веселина явно се е притеснила, че той няма да й остави нищо, заради което влетяла в дома на тогавашната му приятелка, за да се разправи с нея и прибере насила бившия си съпруг у дома - под претекст, че тя ще се грижи по-добре за нея. След скандала Димитър Миразчиев се разделил с приятелката си, с която смятал да остарее. След което започнал да злоупотребява с алкохола - от отчаяние.

"През цялото време тя искаше единствено имотите и голямата му пенсия. Не се е стремяла към нищо друго. Майката на Димитър Миразчиев почина при много странни обстоятелства, той самият ходи да дава показания в полицията в Айтос, но така и нищо не се разкри", разказа свидетелка

Ето стенографирания текст на писмото:

"До министерството на Финансите, София

До Министерството на вътрешните работи, София

Уважаеми господа,

Не се подписвам под това писмо, не защото то е плод на моята развихрена фантазия, а защото не искам разни тъпи ченгета и следователи да ме разкарват по съдилища! Нямам нерви и време да пиша показания и да свидетелствам.

Нищо не е измислено или понадено! Бях свидетел на един разговор, който ме потресе и от септември 2014 година често ми се случва да се връщам към този кошмарен спомен.Вие имате достатъчно ресурси да проверите истината, ако имате желание! Поне така си мисля! Историята е следната:

В първите дни на септември 2014 влязох в сутерена на едно кафе на ул.”Поморие”, гр.Бургас. На съседната маса седнаха две охранени брюнетки на възраст между 55 и 60. Явно по-ниската беше учителка, защото не успяла да си намери работа в Бургас и сега „драпала” за място в някакво училище в турските села.

Ниската се обръщаше към приятелката си със „скъпа”, а тя – с Веселина. Веселина имала да черпи, за онова, за което отдавна й била казала, че ще направи! Уморила мъжа си от глад, на 1 септември през нощта го изнесла от апартамента, сложила в един контейнер за смет, покрила го с някаква стара черга и оставила контейнера до другите контейнери до старите казарми в Морската градина.

Скъпата ахна: „Стига ма, Веселино! Как го свали от осмия етаж този голям мъж?!” „Е, не беше лесно, но той вече не беше това, което ти помниш”, отговори й тя.

От разговора, а впоследствие от разговорите с други хора разбрах:

Веселина и мъжът й били разведени, но той се поболял и тя прибрала да го гледа. Страдал от незарастващи ранни по гърба, които изисквали специални грижи – всекидневна дезинфекция и третиране със специални пластири, както и редовно обръщане, за да не се залежава тялото само по гръб. „Пластири ли, дезинфекция ли? Как няма да давам по 600 лева на месец! Върнах му го тъпкано за всичките унижения и побоища!”, казала тя.

Имала пълномощно да му получава пенсията, бил високопоставен служител в „Лукойл”. „Не извадих смъртен акт, вземам си 920 лева и си ги харча сама”, хвалила се Веселина.

"Добре де, ами Ванчето, какво каза", пита ошашавената „скъпа”. Ванчето е дъщерята, стюардеса, работи в София, имала проблеми с приятеля си, артист, софийски тарикат и нямала много време за баща си и майка си. „Казах й, че баща й е в старчески дом в Мичурин, тя до там няма никога да отиде!”

Имаше и пикантни подробности – как през нощта, докато бутала контейнера, срещнала трима цигани, които искали да й вземат контейнера, после срещнала клошар, спящ в казармите. След 2 дни ходила през нощта да провели дали трупът е още там, в контейнера!

Магазинерките на партера в блока питали защо не виждат мъжа й. Някакъв заядлив по думите й съсед, баща на ченге, предизвикал проверка от МВР, но дошли две млади полицайчета, Веселина ги посрещнала чисто гола и момчетата се уплашили и отишли. След това посещение замазала с бяла боя табелата на апартамента на входната врата.

Най-отвратително беше самодоволството на госпожата. „Само да го беше видяла Димитър как ми плачеше. Искаме ми водичка, искаше да хапне. Водичка ли? Чорбичка ли? Като се сетя му подхвърлях комат хляб, но и това му беше много.”, разказваше едрата жена.

Димитър веднъж я издебнал и направил опит да избяга, даже излязъл на етажната площадка, Веселина го усетила и се наложило да го усмирява. После една седмица го наказала и ни хляб, ни вода. Казваше: „Да му дойде акъла в главата с кого си има работа!”.

Тя разказа, че Димитър се опитал да вика за помощ от прозореца, даже писал бележки и ги хвърлял, но те падали върху плочата на първия етаж и нямало резултат. Веселина ги видяла, слязла и прибрала. Той обещал да не вика и я молел да не заковава прозорците, за да влиза чист въздух, но тя нарочно го направила".......