С Пеевски, Балтов и новобранците на Петков и Василев нямаме основание да очакваме промяна

Партийните листи с кандидат-депутатите са също толкова голяма мистерия за избирателите, колкото и партийните програми. В най-добрия случай хората узнават кои са водачите на листи, след като партийните централи спуснат имената им, заедно с няколко добре изгладени биографични изречения. Другите кандидати (тоест мнозинството) са просто безличен списък с имена като Иван Петров Иванов или Петър Иванов Петров. Тези лица остават анонимни за публиката, докато не влязат в парламента – а често и след това, пише Людмил Илиев във вестник Сега.

И предстоящите парламентарни избори не правят изключение. Партиите и коалициите наизвадиха пред избирателите предприемачи, лекари (особено популярна професия при избор на кандидат-депутати, откакто ни нападна ковид), инженери, програмисти, граждански активисти (друга лансирана от политиците група след протестите от 2020 г.), всевъзможни спецове и експерти в една или друга професионална област. Зад лицата на успеха и професионализма обаче настъпват огромни тъмни маси - гореспоменатите анонимници, послушно действащи според партийните инструкции, които стават основата на всеки парламент.

Каква е ситуацията преди изборите през ноември? Босът на ГЕРБ Бойко Борисов е събрал ядро от доверени приближени, предимно бивши депутати и министри, за всеки от които е запазил място на депутатските банки. Соцлидерът Корнелия Нинова, вечно заплашена от „врагове с партиен билет”, пълни листите с верни хора и довчерашни опоненти, обърнати на съюзници, но като цяло – все познати (и втръснали) партийни фигури. ИТН остава партия на групата сценаристи на Слави, всички останали се просто придатък. За ДПС няма какво да говорим – всяка промяна в движението се случва под строгия сарайски надзор, така че реално да не се промени нищо. Какво по-голямо доказателство от завръщането на Делян Пеевски?

В „Демократична България”, ако се съди по вътрешните дрязги, не могат да се разберат дали демокрацията трябва да важи и при реденето на листите. ИБГНИ се превърна в такова стълпотворение от партии и квазиполитически субекти, че не може да се разбере кой какъв е, откъде идва и кой стои зад него. Що се отнася до „Продължаваме промяната” (ПП), ако се съди по скоростта, с която се разви проектът (беше представен официално на 19 септември), трябва да бъдем най-малкото предпазливи. Една току-що създадена формация не може да се подготви от А до Я за избори в рамките на няколко седмици. Освен, разбира се, ако някой с опит в политическия инженеринг скришом не върши цялата работа.

Иначе, ако погледнем кампанията от птичи поглед, се забелязват три тенденции при подредбата на листите. В първата се залага на утвърждаването на статуквото; във втората – на експлоатацията на публичната популярност; в третата – на имиджа на жертва на репресивна власт. Тези тенденции се олицетворяват от трима кандидати: Делян Пеевски от ДПС, Христо Петров – Ицо Хазарта от ПП и проф. Асен Балтов от ГЕРБ-СДС.

Завръщането на Делян Пеевски, след като се оттегли за няколко месеца от политическия живот, е най-малкото озадачаващо. Особено при положение че междувременно върху него се стовари санкционното могъщество на Съединените щати. Някои сметнаха, че Пеевски е знаел предварително какво ще му се случи и благоразумно се е отдръпнал настрани. Други тържествуваха, че с него е свършено след нанесения му удар. Всяко едно от тези твърдения остава недоказано.

Но това, че той отново се състезава за депутат, показва най-малко следното: първо, Пеевски се нуждае от пряко присъствие и участие в законодателната власт; второ, една от най-силните български партии – ДПС, е готова не само да му гарантира такава възможност, но и да го защитава с всички сили в страната и пред света; трето, ако нещо олицетворява статуквото у нас, това несъмнено е движението на Ахмед Доган. Защото, напук на всичко, е в състояние гордо да носи право на ревера си петното на обвинението в политическа корупция. Никой у нас няма да разбере, нито дори да се поинтересува кои са останалите кандидати на ДПС. Само като забележат Пеевски начело и всеки какво означава това за движението като политическа партия.

В същото време Ицо Хазарта изглежда като пълната противоположност на Пеевски. И той е млад, успял човек. Но е изградил себе си по начин, който събира публичната симпатия и не оставя място за съмнения в непочтеност. За първи път влиза в политиката, след като е доказал себе си на професионалното си поприще. Като цяло, той изглежда като сполучлив пример за модела на новия политик, зададен от лидерите на ПП Кирил Петков и Асен Василев – човек с професионална реализация, харесван от обществеността, без предишен политически опит.

Веднага обаче проличава и тъмната страна на същия този модел. Какво разказва Хазарта за решението си да се кандидатира? Обажда му се Кирил Петков, срещат се, говорят няколко пъти, рапърът се съвещава със семейството си и накрая поема по трънливия път на политическата кариера. За какво време обаче се случва това? От думите на самия кандидат излиза, че е няколко седмици преди да се регистрират листите. Тоест горе-долу по същото време, когато беше обявен публично новият политически проект. Това не е добре - не е добре така да се влиза в политиката - от днес за утре, без време да се замислиш какво ще правиш, как ще го правиш, с кого ще го правиш? Да, Хазарта е популярен и ще събере вота на младите хора – както го направи и колегата му в шоубизнеса Слави Трифонов. Въпросът е – за него и останалите свръхбързо набрани кандидати на ПП – мислят ли с по-дълъг хоризонт, отвъд кампанията и изборите?

И докато ДПС работи, за да укрепва статуквото, а ПП се катери в рейтингите на база лична популярност на хората си, а не на програма, бившите управляващи се опитват да изцедят симпатия и гласове като го играят на жертви. Бойко Борисов и хората му от месеци плачат, че страдат от „диктатора” Румен Радев и правителството му. Върхът на тази пиар стратегия се оказа рекрутирането на Асен Балтов, уволнения от кабинета шеф на „Пирогов”, за кандидат-депутат в София. Професионалист, който е принесен в жертва на политическите амбиции на президента – това е тезата, която герберите прокарват за Балтов, а и за всички свои кадри, които бяха изхвърлени при чистката на служебното правителство. Така партията се надява да измие образа си пред българите и да събуди яростта на поддръжниците си. Дали стратегията работи, засега е неясно. Факт е, че ГЕРБ отново дръпна напред пред конкурентите си в електоралните класации.

Накратко, нека не се заблуждаваме – следващото 47-о народно събрание най-вероятно ще бъде реплика на предшествениците си. Най-малкото защото според социолозите в него ще се мушнат същите партии и коалиции, които превърнаха в подивял зоопарк предните два парламента. Какво ще е новото? Пеевски, Балтов и спешно събраните новобранци на Петков и Василев. Това ли е всичко, което ни се предлага като избиратели? Не става така, просто не става.