Мили хора, вижте само. Какво правим? Произвеждаме си омраза навсякъде – тук във фейса, на улицата, в блока, в офиса, в партиите, в предизборните дебати...

И я консумираме с наслада. Мразим държавата си. Правителството - предишното и сегашното. Опозицията. Депутатите. Комунистите. Демократите. Партийците. Безпартийните. Протестиращите срещу властта и глашатаите й. Руснаците. Американците. Президентите и премиерите – бившите, бъдещите и настоящите. Мразим и данъците. И тия, дето не ги плащат. И реформите. И липсата им. Бившата ДС. Днешните служби. Съда. Прокуратурата. Мразим и изборите.

Ако имаше лого на нашите предизборни кампании от години насам, то трябваше да изобразява нашето искане да накажем тези, които са ни разочаровали и да изберем по-малкото зло, от което очакваме най-лошото. С две думи казано – на логото може би трябваше да пише: „Ние мразим“.

Но оставете политиката. Ние свикнахме взаимно да се ненавиждаме – поединично и по групи. Родителите да ненавиждат учителите, пациентите – докторите, пешеходците – шофьорите, работниците – работодателите... и обратно.

Как можахме да допуснем това? Да се тровим с омраза, да оцеляваме и да я гълтаме пак? Хайде, стига - нали знаете, че не е задължително винаги да правим така.

Анна Заркова