Ако си спомняте, написах вчера тук, че пратиха полиция в Съюза на българските журналисти.

После прочетох пак някъде тук, че тази новина била фалшива и съм я пуснала, за да се прочуя. Уви, не е фалшива новината – и ето ви полицейския документ за доказателство. И това наистина е лоша новина за българската демокрация.

Но ми се ще и на друго да обърнем внимание. Как тази новина – такава, каквато е - заживя своя живот в социалната мрежа, порасна, промени се образно и заприлича на нас, на журналистите, каквито впрочем тук сме всички. При преразказите й изразът „пратиха полиция” се преобрази на „полицията нахлу”, „прокуратурата атакува”, „Гешев удари”, „десант на командоси в СБЖ” и др. И по едно време нищо, дори и моето уточнение пред колеги - че става дума за проверка по указание на районната прокуратура от главен инспектор и началник сектор на РПУ - не беше в състояние нещо да промени... поне някак си така, че тия, които пратиха полицията в СБЖ (и други, на които не им пука) да спрат да ме наричат „лъжкиня”.

Какви са изводите за нас журналистите? Моите са четири.

1) Заедно със свободата на словото в официалните медии ние губим и уважението си към думите 2) Свикваме да патим и ставаме мазохисти – не ни се вижда достатъчно зле да ни погнат цивилни ченгета, имаме нужда да са барети с бради и бронежилетки 3) Започваме да се мразим и да се ругаем един друг, като тия тъпи политици, които не могат друго 4) Няма държава, НПО или съюз, които могат да превърнат добрия журналист в мисирка и мисирката в журналист. И това е така, защото свободата е във всеки от нас. Както и страхът. Както и талантът, и бездарието. И безчестието, и честността.

Анна Заркова / Фейсбук