Трагичната смърт на Кристина повдига няколко въпроса

Преди броени дни всички бяхме потресени от безскрупулното убийство на Кристина Атанасова. Вероятният извършител е бившият и приятел Калоян Каймакчийски, който се оказа, че е имал вече две присъди преди време – за закана за убийство на друго бивше гадже и палеж на колата на нейния нов избраник. По тях обаче е осъден условно.

Смята се, че тя е застреляна на 3 април, а по непотвърдена информация Калоян я издебнал преди служебно пътуване, криейки се в автомобила и. След като я убил, натоварил тялото в багажника на кола, която не е негова и я зарязал пред сервиз в София.

Самата Кристина е знаела за буйния нрав на Калоян, страхувала се е от него и даже е оставила бележка, че ако нещо се случи с нея, виновник ще е именно той. Разследващите са открили и иззели оръжието, с което тя е застреляна. Пистолетът е на новата приятелка на Калоян, която е военен.

Трагична история, в която обаче се намесва и един друг (съ)участник, от който (пиша който, защото се касае за неодушевено лице) Кристина се е надявала да получи помощ. Става въпрос за неправителствената организация „Анимус”, към която убитата жена се е обърнала. „Първоначално тя се страхуваше да дойде до тук. После се срещна два-три пъти с психолог и веднъж – с адвокат. Оценена е с много висок риск за живота”, заявяват от НПО-то, допълвайки: „Ние помагаме жените сами да подадат сигналите за насилие, адвокатите само консултират за детайлите. Жените, които са в риск, трябва бързо да подават сигнал. В закона няма такова нещо някой друг да сигнализира полицията„.

Тук съвсем резонно възникват поне няколко въпроса, отбелязва Виктория Георгиева от Сдружение РОД Интернешънъл. Първият е: защо от „Анимус” не са се обърнали към полицията, при положение, че самите те са оценили случая като високо-рисков. Вторият е вследствие от първия – откъде-накъде НПО изземва функциите на полицията, третият – какво въобще са направили от „Анимус”, за да помогнат на Кристина, защото явно са счели, че ще се справят по-добре от полицията.

Кои са “Анимус“?

„Фондация „Асоциация Анимус“ е основана от жени, професионалисти в помагащите професии – психолози, психотерапевти, социални работници. Създадена е през 1994 г. Мисията на Анимус е да насърчава здравословната комуникация между хората и равенството между половете в българското общество и го постига, като работи за осъществяването на следните цели: развива достъпни психотерапевтични и психоаналитични услуги и програми, предлагащи професионална и компетентна помощ, създава обществени нагласи на толерантност към различието, уважение към страданието и неприемане на насилието, популяризира ценностите на динамичната и психоаналитичната психотерапия и психоанализа, насърчава демократичните промени в българското семейство и общество, разработва и изпълнява проекти и програми в подкрепа на хора, които се нуждаят от помощ. Основните насоки на работа са да стимулира разбирателство в обществото; да насърчава повишаването на уважението към жените, да действа като посредник между държавните институции и неправителствени организации, като координира дейности по проблемите на насилието срещу жени и деца” – пише в сайта на НПО-то.

Още на първо четене, мигновено светва червена лампичка – „обществени нагласи на толерантност към различието”, „насърчава демократичните промени в българското семейство и общество”, „действа като посредник между държавните институции и неправителствени организации”.

А колко хора знаят, че 10 години Националната телефонна линия за деца беше управлявана именно от „Анимус”? Как ви звучи – национална телефонна линия за деца, която е към Държавната агенция за закрила на детето, се управлява от частно НПО. Десет години… Покрай спорния Закон за социалните услуги, за който ще стане въпрос по-надолу, се стигна дотам държавна агенция, и не коя да е, а тази за закрила на детето, да рекламира телефона на частна фондация, по-конкретно – в отменения впоследствие чл.87, ал.1, в нарушение на чл. 3 и чл. 4 от Закона за лицата и семейството се въвеждаше дееспособност на деца по отношение на ползването на социални услуги, като се регламентираше правото на малолетно дете да поиска подкрепа от доставчик на социална услуга без да се представлява от родителите си (!). И едва през 2020г., след редица протести от родителски организации и родители, ДАЗД най-накрая пое управлението на НТЛД.

„Анимус” активно лобираха и за приемането на противоконституционната Истанбулска конвенция, като за целта организираха и различни лобистки кампании. В т. 9 от годишен отчет на фондацията за 2015г. се отбелязва, че „По проект „Съвместни усилия в прилагането на комплексен подход в борбата с домашното насилие в България и подкрепата на жертвите” за период от 1-ви септември 2015 г. до 1-ви септември 2018 г., който се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация OAK Швейцария, се планира: провеждането на лобистка кампания; лобиране в партньорство с Алианса за защита срещу домашното насилие и Фондация „Джендър алтернативи” за подписването и ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с насилието срещу жени и домашното насилие /т.нар. Истанбулска конвенция/; както и участие в изготвянето на закон за социални услуги”.

Анимус държат и Националната гореща телефонна линия за пострадали от насилие, по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с рег. № 93-00-100/16.04.2020 г., сключен с Министерство на правосъдието.

Един от най-дългогодишните спонсори на „Анинмус” е холандската фондация NOVIB, а кратък преглед на страницата и описанието и дава красноречив отговор за приоритетите им:” „Заедно с жените, мъжете, небинарните хора и младите хора, ние се борим за равенство между половете. Ние подкрепяме активисти и организации, които се борят за равни възможности, права и възможности. Например за правата на жените и правата на ЛГБТИ+ хората. Засилваме гласа на маргинализираните групи в обществения дебат и им предлагаме трибуна”, както и: „Момиче ли е или момче?Още преди да се родиш, те поставят в кутия и се очаква да останеш там. Докато свободата и равенството между половете трябва да бъдат норма. Стандартът, в който можете да бъдете това, което сте, и да обичате когото искате. Но жените и ЛГБТИ+ хората все още са изправени пред дискриминация, насилие и разлика в заплащането. Това трябва да се промени!”

А в набиращата все по-голяма активност инициатива „Заедно срещу насилието”, „Анимус” са в коалиция заедно с различни ЛГБТИ организации, които поискаха от бъдещи народни представители да се ангажират с приемането на нов Закон за домашното насилие.

НПО-тата

Самата кауза – ненасилието срещу жени, е безспорна, но към нея през годините активно се пришиха различни организации, опитващи се да извоюват повече права за ЛГБТИ+, като в последно време се стигна дотам въпросните НПО-та да изземат всички активности, касаещи каузата – протести, срещи с народни представители и др.

От няколко години, на 25.11 – Международният ден за елиминиране на насилието срещу жените, в страната ни има демонстрации, уж подкрепящи ненасилието срещу жени. В действителност зад тези активности стоят НПО-та, които отдавна искат да прокарат ЛГБТИ+ политики, промени в Наказателния кодекс, касаещи реч на омразата и т.н., а на демонстрациите им присъстваха предимно представители на едно или друго полово отклонение, както и крайни феминацита. Само да припомня какви бяха акцентите на протеста през 2021г., за да кажете вие какво общо това с ненасилието над жени:

1. Превенция чрез изкореняване на патриархалните разбирания и стереотипните роли;
2. Пакет от мерки, които гарантират човешките права и достойния живот на мигрантите, ЛГБТИ+, сексработничките;
3. Политики, които адресират политическото неравенство, повишаване на заплатите във феминизираните сектори и по-справедливо разпределение на публичните средства;
4. Демократизация на управлението, чрез целенасоченото включване на жени от всички маргинализирани групи;
5. Равен достъп, който може да бъде осигурен единствено чрез овластяване на жените, всичките им други пресичащи се идентичности и различия.

ЗСУ

Името на фондацията нашумя и преди няколко години покрай скандалния ЗСУ (Закон за социалните услуги), в който „Анимус”, както и други НПО-та, финансирани предимно от различни чужди фондове, бяха овластени с промени в законовите нормативи и действаха мащабно като партньори на шест министерства (МТСП, МОН, МВР,МВнР, МЗ и МК), представляващи органи за закрила на детето. Основните цели на НПО-та включваха и вменяване на интереса на детето извън семейната среда, ранно сексуално (и разнообразно такова!) образование, толерантност в мултикултурна среда и други.

През декември 2019г., чрез отворено писмо до медиите, с копие до тогавашния премиер Бойко Борисов, тогавашният социален министър Деница Сачева и работодателските и синдикални организации в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), 56 НПО-та призоваха Сачева да не отлага Закона за социалните услуги. Основните притеснения на противниците на законопроекта бяха, че някои формулировки в закона са двусмислени и позволяват (дори и целят) удобно за определени среди и организации тълкуване. Опасенията на много родители бяха, че чрез закона ще се улесни извеждането на децата от семействата им при анонимни и даже недоказани сигнали. Според тях, този закон, както и спряната „Стратегия за детето 2019-2030г.“ се стремят да наложат нова рамка за тълкуване в полза на социалните служби и умишлено приравняване на родителите със социалната институция.

През юли 2020г. Конституционният съд (КС) единодушно обяви за противоконституционни част от разпоредбите от ЗСУ, защото те „дават широки права на доставчиците да посещават и да получават лична информация за обслужваните лица и ограничават правата на родителите в случаите на ползване на социални услуги от непълнолетни лица“.

Първият текст от ЗСУ, който КС обяви за противоречащ на основния закон, е на чл. 81, ал. 1 от закона, който предвиждаше, че „При изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа доставчикът на социалната услуга може да иска информация, съдействие и становища от държавни органи, общината, личния лекар на лицето, семейството и близките на лицето, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование и други институции и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от доставчика„. Т.е. възможност частният доставчик на социална услуга да получава голям обем информация.

КС отмени изцяло и чл. 87 от закона, регламентиращ, че когато дете е поискало подкрепа от доставчик на социална услуга, той е длъжен да информира и да консултира детето с изключение на случаите на искане за ползване на резидентна грижа. А ако то е под 14-годишна възраст или в риск, доставчикът незабавно уведомява дирекция „Социално подпомагане“. И само със съгласието на детето уведомява неговите родители“.

С решението се отмениха и две контролни правомощия на новата Агенция за качеството на социалните услуги – чл. 116, ал. 1 т. 1 и т. 7 ЗСУ – служителите ѝ да посещават лицата, които ползват социални услуги в домашна среда и да получават пряко от лицата, ползващи социални услуги, необходимата информация.

Държавата

Държавата, както вече стана ясно, през годините се опитва да прехвърли задълженията си към НПО-сектора, от което произтичат фундаментални проблеми. Най-малкият е, че това е безотговорно, доста по-същественият е, че се касае за частни организации със своите интереси и цели, а най-големият е, че от играчка, видимо става и плачка.

И на този фон, служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев заяви, че комуникацията между МВР, неправителствения сектор и структурите под шапката на социалното министерство не е достатъчно добра и трябвало координация между МВР и НПО-тата. Сериозно ли? Тоест още по-голямо овластяване на разни организации, мнозинството, от които са с чуждо финансиране и сред приоритетните им цели са прокарване на ЛГБТИ политики.

Да не говорим, че от „Анимус” най-нагло се опитаха да си измият ръцете с обяснението, че нямало как да уведомят полицията от името на Кристина, „законът така казва”, но пропуснаха, че според Наказателния кодекс, Чл.205. (1), „Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган.“

Същата фондация, както стана ясно, освен от чужди донори, се финансира с милиони и от различни държавни структури – Министерство на правосъдието. Столична община и др. Тоест една бездънна яма, в която буквално пропадна и Кристина. Редно е прокуратурата да се самосезира, за да се разбере какво точно са говорили от фондацията на убитата жена и как са и „помагали”, дали съзнателно не са я спрели да подаде сигнал в полицията.

Но това не им пречи сега да обикалят тв студиата, за да обясняват, че са и предоставили психологическа помощ. Браво, браво, само че Кристина вече я няма!

А МВР и държавата, вместо да мислят как да координират и лобират с НПО-тата за промени в законодателството, да вземат да си свършат работата, за която са задължени по закон.