Какво е бъдещето на коронавируса

Извънредната епидемична обстановка заради коронавируса и COVID-19 е към края си. Това ще стане с промяна на Закона за здравето, което сегашната управляваща коалиция вече е внесла в парламента. Ще остане обаче правото на здравните власти да въвеждат базисни противоепидемични мерки. Действащата в момента извънредна епидемична обстановка е в сила до 31 март.

По този повод Actualno.com гостува на националния здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. Основният фокус – как се развиват коронавирусът SARS-CoV-2, съответно тежестта на COVID-19 като болест, както и накъде отиват ковид ваксините.

Коронавирусът

Пътят на SARS-CoV-2 е да става по-лек, но това не означава, че по този път няма да има отклонения и то неприятни. Това е накратко позицията на доц. Кунчев за еволюцията на вируса.

Макар че на ниво протеини геномът на вируса е променен само с 0,5% от възможното, националният здравен инспектор вярва, че природата е интелигентна и че вирусът върви "по очаквания еволюционен път към ендемичност". "Най-добрата стратегия за вируса е да не е толкова тежък и да се предава лесно, и той върви по този път", подчерта той. Но доц. Кунчев изрично предупреди, че този процес е дълъг, изисква доста време, съответно не може да се каже на 100% при сегашното положение и знание дали няма да има варианти на вируса, които да се окажат по-тежки от настоящата ситуация. Очакваме от него да стане вирус, който не те кара да влезеш в болница, който не те спира да вършиш всичко, което вършиш обичайно, но дали ще стане – предстои да видим, обобщи националният здравен инспектор.

"Коронавирусите са много изменчиви. Те са в състояние да изненадат в рамките на един сезон с нови варианти и дори нови щамове", каза доц. Кунчев. В разговора той уточни, че засега при SARS-CoV-2 няма нов щам, има варианти и засега няма тенденция за много сериозни изменения в генома.

Статистиката за коронавируса

„Когато говорим за статистика, трябва да сме много внимателни“, подчерта доц. Кунчев. Така той отговори на въпрос защо процентът на влизащите в болница неваксинирани намалява и е доста по-различен към днешна дата съгласно данните на Единния информационен портал от казаното от здравното министерство при откриването на ваксинационната кампания "+ мен". Въпросът е да се прави сравнение и по други линии – например съотношение спрямо общото население, според него. Но националният здравен инспектор каза, че явно Омикрон съумява по-ефективно да заобиколи имунитета (от ваксини или предишно преболедуване). Ваксините обаче още вършат работа – вижте влезлите в интензивно отделение и починалите, там много високият процент на неимунизираните се задържа, каза доц. Кунчев.

Той уточни и нещо много важно - какво ще се случва с имунитета по отношение на COVID-19 още е много рано да се каже категорично, предстои много работа в това отношение.

Ваксините

"Имунизацията има смисъл, ако предпазва от сериозни заболявания, водещи до хоспитализация, включително и смърт". Това каза доц. Кунчев, застъпвайки гледната точка, че ако един вирус не причинява сериозна, тежка болест, тогава ваксинацията срещу него не е необходима.

Доц. Кунчев обаче заяви, че не може да влезе в ролята да коментира парадокса с Moderna, която засега не успява да направи по-ефективна ваксина специално срещу Омикрон, но кандидатства за спешна употреба на втори бустер от оригиналната си ваксина при пълнолетни лица. "Всичко може, но иска време и пари – и най-вече смисъл да се прави", обобщи националният здравен инспектор. И разказа, че се работи по ваксина, която да покрива всички варианти на вируса, като го атакува в неизменчиви части на различни негови протеини спрямо сегашното положение – действащите ваксини атакуват вируса в S-протеина, а той е най-мутиращата му част. S-протеинът обаче е и оръжието, с което вирусът прониква в човешките (и не само) клетки.

На теория изглежда, че ако има назална ваксина, тя ще спре вируса, защото създава антитела в лигавицата на носоглътката, но на практика може и да не е така, добави доц. Кунчев. Той визира опита с ваксините срещу грипа – че в Русия има такава, но грипът не изчезна. "Създаването на една ваксина е изключително бавен процес, трудоемък, много скъп", каза той.