Коментар на Андрей Янкулов, старши правен експерт в Антикорупционния фонд, относно бъдещата реформа в правосъдието

"Окастрянето на важни аспекти от "Крумовия закон" за промени в НПК покрай широко аплодираното приемане на механизъм за независимо разследване на главния прокурор и скоростното изваждане на следствието от прокуратурата са вече два червени флага за бъдещата съдебна реформа.

Например, в последната достъпна версия на Националния план за възстановяване и устойчивост (линк в коментар) са посочени следните мерки за повишаване на ефективността на наказателното производство по Реформа 2 "Противодействие на корупцията", т. 6: "Влизане в сила на законодателни изменения за гарантиране на ефективността на наказателно производство." (стр. 184-185), които не бяха изпълнени с приетите промени въпреки предвиденото в проектозакона:

- повишаване ефективността на наказателния процес, в т.ч. създаване на законодателни възможности за разделяне на делата срещу няколко обвиняеми в съдебна фаза;

- въвеждане на право на пострадалия (евентуално на подателя на сигнала) да иска ускоряване на наказателното производство и преди повдигане на обвинение;

- въвеждане на ясни предпоставки и допустими хипотези за възобновяването на наказателните производства, включително в случаите по чл. 243, ал. 10 от НПК по искане на главния прокурор чрез въвеждане на засилен съдебен контрол.

Това са три от общо четирите предвидени мерки за повишаване на ефективността на наказателното производство, като възприета е единствено първата - за въвеждане на съдебен контрол върху отказите от образуване на досъдебно производство.

Това показва, че предварителните съгласувателни процедури на Плана с Европейската комисия, както и положителните становища за проекта от органите на Съвета на Европа, в крайна сметка не са оказали необходимото влияние - приели сме си това, което сме си решили накрая.

Експресното вадене на следствието от прокуратурата, което никога не е комуникирано с ЕК или СЕ като някаква мярка за подобряване на качеството на разследването, също ме кара да се опасявам, че за пореден път е възможно да се пристъпи и към още бързи конюнктурни промени, без те да бъдат нито достатъчно добре обмислени, нито проведени след необходимите предварителни консултации със съюзите, от които сме част.

А защо такива консултации са нужни?

Защото, първо, на тези места има огромна експертиза, която можем да ползваме, на хора, които имат поглед върху правните системи и проблемите на много държави - ние тук не сме някакъв самотен остров в безбрежния океан, за който да важат съвсем различни правила и да е изправен пред съвсем различни предизвикателства. Че можем да комуникираме с тях и да черпим от техните знания и опит, е повече от богатство.

Второ, ние сме равноправен член на тези съюзи, и трябва да участваме в изграждането им, включително като споделяме нашите проблеми и опити за решения. Не става въпрос отнякъде другаде да ни "спускат" решенията, които така или иначе ние трябва да вземем за нас, няма кой друг да ни свърши тази работа.

Досега винаги реформите в правосъдието са били обвивани в европейски целофан, уж да ни приближават към европейския стандарт, но под него често се е получавало нещо съвсем друго.

Червените флагове, че и сега може да стане пак същото, вече се веят."