"Ако и сега не се сформира правителство, най-лошата последица може да е радикална промяна като например президентска република. В началото българинът ще е доволен, но после няма да може да я свали", казва Андрей Райчев в интервю за Дойче Веле

ДВ: Г-н Райчев, за трети път отиваме на избори тази година - и то в условията на безпрецедентна здравна криза. Как ще се отрази пандемията на изборните нагласи?

Андрей Райчев: Това е въпрос, на който ми е трудно да отговоря. Тази криза е трета подобна и започва да изглежда вечна. Поляризира се между две неприятни крайности - свръхпротективна политика срещу фашизоидни и конспиративни теории. Обществото е настръхнало и страхливо. Ресторантите са празни не защото има мерки, а защото хората ги е страх. Миналия път тази вълна на страх ликвидира протестите. Ако можем да предположим нещо, то е, че ще бъде във вреда на протестърите.

ДВ: Представлява ли заплаха за Румен Радев всичко това?

Райчев: Във всеки случай представлява затруднение. Дистанцията му е много голяма, той води двойно. Но на втория тур, а такъв 99 на сто ще има, ДПС ще прелее - това са още 300 000 гласа. Избирането му изглеждаше безпроблемно, сега не изглежда такова. Но думата застрашен е прекалено силна.

ДВ: Открива ли се шанс за антисистемни партии? Говорихме си за „Възраждане" и преди последните два вота.

Райчев: Това е загадка. Не знам защо ги наричат антисистемни - те са си съвсем системни, но от друга система. Шанс има. Особено ако активността е ниска - ще влязат.

ДВ: Да поговорим и за „Продължаваме промяната": техният профил до голяма степен отговаря на този на т.нар. градска десница, но те успяха да разгърнат много повече подкрепата си. Откъде черпят одобрение?

Райчев: Не мисля, че техният профил е като на „Демократична България". „Демократична България" е класическо дясно, до голяма степен антикомунистическо. Това намалява, но по произход те са си антикомунисти. Двете нови момчета изобщо не влизат в тази хипотеза.

Центърът, а Борисов е такъв, може да бъде щурмуван и отляво, и отдясно, но неуспешно. Корнелия Нинова го щурмуваше отляво много дълго, но не спечели. После десните го щурмуваха с Росенец и протестите близо година. И пак не успяха да го съборят. Причината е, че центърът не може да бъде съборен от едно от крилата, а само ако те се обединят. „Продължаваме промяната" правят това - леви цели с дясна политика. Тоест - и едното, и другото. Такъв опит направи и Мая Манолова на изборите за кмет, после и в партийната ѝ формация с Хаджигенов и Бабикян, но така и не стана. За кмет десните се уплашиха да подкрепят т.нар. „комунист", във втория случай ИБГНИ разменяха твърде много искри помежду си на тема ляво и дясно.

"Продължаваме промяната" правят автентичен съюз и получават много сериозен прилив отляво - хора, които не са доволни от БСП, но са червени. Това са около 1-1,2 милиона души в България. Освен десните, които ги харесват по линия на тяхната юпи същност, при тях отиват и леви избиратели.

ДВ: Възможно ли е и този път да не се сформира правителство?

Райчев: Аз съм на мнението на Иван Кръстев. Той каза: „Това ще бъде колективно самоубийство на българската политическа система."

ДВ: Защо? Какви рискове произлизат от такъв сценарий?

Райчев: Огромни и непредвидими - вълна на отвращение, неучастие на нови избори, поява на фашизоидни партии. Надявам се на никого да не му хрумва идеята и третият опит да не доведе до правителство. Каквито и компромиси да направят, ще са несравними с това, което иначе ще причинят на държавата. България шест месеца живее с правителство без законодателна възможност. Това създава технологически проблеми. Ние живеем без парламент. Най-лошата последица може да е радикална промяна като например президентска република. Българинът обича единичната власт, но на етапи. В първите няколко години ще е доволен, но после няма да може да я свали.

ДВ: Като гледате прогнозите: коя е най-голямата драма и къде можем да очакваме изненади?

Райчев: Драмата се състои в следното. Колкото и да са разхвърляни прогнозите, никой не дава под 30% на трите протестни партии - ДБ, ИТН и ПП. Като съберете ГЕРБ и ДПС, става пак нещо такова. Това означава, че решаващата роля ще е на БСП. Има гигантска разлика дали БСП ще е втора или трета. Ако е втора, с голяма вероятност десните ще кажат това, което и Иван Костов заяви в едно интервю: подразбира се, че не можем да бъдем с мандата на БСП. Но когато бъде връчен третият мандат, БСП трябва да бъде повикана обратно. Как ще стане това? Ако втори са „Продължаваме промяната", това нещо се избягва. Те от самото начало казват, че ще предложат на всички. Ако обаче се сбъдне първото, ще се окажем в капан, който ще произведе уникална глупост. Подобно нещо се случи и със Слави Трифонов. Обстоятелствата бяха други, но ситуацията е аналогична.

ДВ: Има ли някаква ясна представа как ще изглежда бъдещето на ГЕРБ?

Райчев: Не знам защо някой си прави илюзия, че ГЕРБ е умряло куче. ГЕРБ е сериозно присъстваща центристка партия с 600 000 гласа в лошия случай и със 700 000 в добрия. Това е страшно много. Представете си протестните партии да направят сега правителство и да се скарат. Кой решава тогава? ГЕРБ. Всеки, който се съюзи с ГЕРБ, ще спечели властта. Но трябва първо да видим колко подкрепа ще наберат на изборите. За момента изглежда да не е незаобиколимо много, но е близко до незаобиколимото.