Частното застраховане трябва да се случи възможно най-скоро, за да имаме нов финансов модел в здравеопазването

Стремителното настъпление на коронавирусната пандемия предизвика нови ограничения, провал на светлите празници за стотици хиляди българи. Той зададе много допълнителни въпроси. Трябва ли да се ваксинираме? Опасна ли е ваксината? Да оставим настрана глупостите за чипиране и промяна на ДНК, но хората имат основание да се страхуват от нещо ново, толкова набързо вкарано в употреба. И един много важен въпрос: защо в България смъртността е най-висока спрямо цяла Европа? Има ли общо това с организацията и начина на финансиране на здравеопазването ни? Андрей Марков е човек с огромен опит в здравния мениджмънт и знае много отговори.

Интервю с Андрей Марков, зам.-председател на Българската болнична асоциация, пред „Труд“.

- Кога ще се овладее пандемията, доктор Марков?

- Много е трудно да се отговори, но ако успеем бързо да започнем масовата ваксинация, имаме шанс да се справим догодина - с рязко намаляване на заразените в средата на годината и постепенно угасване на пандемията до края на 2021-а. В противен случай ни чака много тежка картина.

- Коя е най-мрачната ви прогноза?

- Моята лична прогноза, на база чиста математика, е че без ваксинацията, едва през 2024-2025-а ще достигнем тези 70 на сто преминали през вируса, което ще доведе до общ имунитет. Точно затова трябва да бъдем активни във ваксинирането и в спазването на правилата за дистанция и хигиена.

- Вие бихте ли се ваксинирали?

- Без никакво колебание. Това е единственият начин да спрем заразата. Няма друг начин. В противен случай цената, която ще платим ще бъде изключително висока. Една четвърт от човечеството ще си замине от този вирус. Минимум.

- Това е много.

- Изключително много.

- Защо в България смъртността в следствие на COVID-19 е най-висока в Европа, пък и не само в Европа?

- Ще ви отговоря много просто, защото иначе темата е много голяма и ако влезем в детайли, ще отнеме часове и дни - не е проблем за мен да го направя, защото трябва да се говори така, че да се разбере какъв е проблемът. Истината е, че с пет лева ще си купим нещо, което струва най-много толкова, а образно казано здравеопазването у нас струва 10 лева и разликата се доплаща по друг начин. Солидарният модел у нас не работи. Тези, които са най-болни, най-уязвими, в най-тежко състояние - безработни, с хронични заболявания - на тях им се налага да плащат цената на скъпото здравеопазване, защото точно те са потребителите му. Солидарният модел означава, че всички се осигуряват, но потребяват онези, които са в нужда. С парите, които реално се харчат за здраве у нас - около осем милиарда лева, се доближаваме до средното за Европа, но официално у нас се харчат четири и половина. Тоест, остатъкът се плаща от онези, на които им се налага, когато са в нужда. Това не е правилно.

- Защо все пак загиват толкова много хора от COVID-19?

- Ние виждаме какво се случва в повечето болници, как изглежда едно отделение и как лекуват пациентите там. Според вас получават ли адекватно лечение? Виждаме едно русенско легло, виждаме една стая, където отоплението е недостатъчно, не виждаме бельо, осигурен е най-много антибиотик и каквото стане с пациента. Какъв е смисълът тези хора да са в тези отделения, когато рискът да получат допълнително насищане с вируси е много по-голям, отколкото да се лекуват вкъщи. На много места в тези лечебни заведения няма и кислород, няма и апарати за обдишване или не знаят как да се използват. Второ, апаратите за обдишване не са най-доброто средство за лечение на пациенти, защото ако сте интубирани, излизането от интубация се случва много трудно, понякога и не се случва. Има много по-съвременни апарати за насищане с кислород.

- Къде изчезва тази разлика между четири и половина официални пари и осем милиарда - неофициални?

- Това са всякакви форми на доплащане в лечебните заведения. Ако организираме тези 8 млрд. лв., ние ще влезем в средните параметри, в удовлетворителни за режима, към който се стремим. Давам елементарен пример какво означава застраховане при НЗОК и застраховане с модел, който изисква влизане на застрахователите. Най-лесно разбираем модел е когато се насочим като пример към автомобилното застраховане, защото ние българите, знаем много за тях. В момента сме в ситуация, в която много от нас плащат само гражданска отговорност и получаваме покритие на щетите на база на гражданската отговорност, която често не ни удовлетворява. Искаме по-високо ниво, защото понякога си купуваме и нови автомобили и тогава правим и каско, което покрива всички щети върху нашите автомобили.

- Тоест в здравеопазването трябва да въведем застраховката „Каско“?

- Да, това е решението, но не всички могат да си го позволят. Тогава минаваме в следващия важен момент - ще трябва да създадем структура, която да поема разликата между гражданската отговорност и „Каско“, застраховка за онези групи от населението, които не могат да си го позволят, за да могат да имат по-добър достъп до здравеопазването. Тогава и контролът гарантирано ще е по-добър. Всеки един прецизен застраховател няма да плати и една стотинка за невярно назначени лекарства или за невярно проведени изследвания - няма шанс. Уверявам ви, че нито едно лечебно заведение, нито една фармацевтична индустрия не е щастлива от прецизните застрахователи, защото те следят до дупка всичко. Когато имаме такава среда, ще видите колко трудно ще се разходват обществените средства без да има обосновка...... Имате ли идея кои са най-доволни от здравеопазването в Европа?

- Предполагам, че на Запад и в Скандинавия.

- Холандците... Нидерландия, Белгия, Франция, Германия... Холандците имат сто процента пазарен принцип на здравеопазване. Болниците са частни, застрахователите са частни и всички се застраховат. На второ място са скандинавците. При тях няма нищо частно, здравеопазването е сто процента държавно. Няма частна практика. Хората са изключително доволни.

- Какво означава това?

- Че независимо каква система избират хората, какъвто и модел на здравеопазване да функционира, е ефективен, когато се прави с висок морал и се спазват всички правила. Въпросът е да се следва целта, да се изпълняват задачите на 100%, за да се гарантира здравето на хората. Ние българите какъвто и модел да изберем, ще го развалим. Това ни е бедата. Каквото и да изберем, започваме веднага да го деформираме, защото имаме много „калинки“ в системите за управление на държавните структури.

- Калинки в смисъл на неподходящи хора?

- Да, хора без квалификации, без знания, без умения. Просто те са настанени там на шуро-баджанашкия принцип - детето на чичо, на леля, на вуйчо. Вторият проблем е, че имаме хора, които управляват държавни структури, които са над 65-годишна възраст. В нормалния свят хора в пенсионна възраст са освободени от държавните структури. Тоест тези, които имат знания, опит и са над тази възраст - изобретатели, учени, професори - те са мениджъри в частния сектор. В държавния могат да бъдат консултанти, могат да работят на трудови договори, но да не и да ръководят, защото в главите на тези хора не може да съществува модерното и съвременното.

- Получихме оплакване, че в една бургаска болница ковид-болните и сърдечно болните са на един етаж, на документи разделени, но практически не. Екипите прескачат и при едните и при другите. Много от лекарите са били вече заразени. Не е ли редно ковид-отделенията да бъдат напълно отделни?

- Болните трябва да бъдат разделени, да. Тук не може да има никакъв коментар. Никакъв! Нула! Но вие казахте „една болница в Бургас“. Че, то и в София има много болници, в които няма разделение или където се смесват и пациенти, и персонал.

- Това не е ли опасно?

- Разбира се, че е опасно. Даже не опасно, а много опасно. Това е забранено, недопустимо.

- Стигат ли леглата, за да посрещнем по-голям натиск?

- Това е много хубав въпрос. Ние леглата като легла ги имаме. Казват, че имаме много болници, че къде са многото болници, щом ги имаме? Хайде, хубав въпрос, имаме много болници и много легла. Как така стигаме до въпроса „Стигат ли“. Тук има противоречие, нали го засичате? Въпросът не е в броя, а във функциите на определените легла - дали те са обезпечени с екипи, с апаратура, със средства за това. Средствата категорично не достигат. Хиляда и двеста лева по клинична пътека - няма начин как да се лекува един пациент повече от два или три дни с тези пари. Говоря за едно добро лечение. Няма никакъв начин. Просто няма никакъв начин. Вие само си направете сметка, имате някой тежко болен и трябва да ангажирате някого да го гледа денонощно. Колко ще ви струва? Можете ли да си направите сметка?

- Не ми се е налагало. На ден? Може би 50 лева?

- За 50 лева не можете да намерите читава чистачка, при това за половин работен ден. Сега си представете за човек, който трябва да дойде да чисти, да сменя памперси, да се грижи за болен, човек, който при това е със заразно заболяване, който трябва да сменя през час предпазни средства?

- Ако добавим думичката „заразен“, трудно ще се намери и за 300 лева.

- Говорим на ден, у дома. А в едно лечебно заведение, където има лекари, сестри, санитари, рехабилитатори, охрана, разходи за лекарства, с апаратура. Вижте колко бърза и лесна е сметката. И продължават да настояват: приемайте и ги лекувайте. Ама не ги лекуват. А знаете ли, че в много лечебни заведения се приемат пациенти интубирани и не ги вижда лекар. Попадат в лечебното заведение и го броим, че се лекува интензивно, но ние не знаем какво става.

- Да се върнем пак към жертвите на пандемията, които у нас са прекалено много на сто хиляди.

- Ето ви силен показател - починалите. Защо са толкова много? Защо в Германия не са толкова? В други страни? Истината е, че без пари медицина няма. Големите глупости на политиците, които слушам - вие сте осигурени. Един бивш министър беше забранил доплащанията, защото сме били осигурени с всичко, но практиката показва, че доплащанията стават вече под масата. Всеки гледа да се докопа през приятел до лекар, предлагат се пари. Ето затова се мразя, че съм в тази система, но не съм успял да спра това нещо. Стана дума за частни и държавни болници. Знаете ли какъв ми беше кабинетът в предишната болница, на държавна работа?

- Не, не съм имал честта да ви познавам.

- Беше кабинет от 150 квадрата и три секретарки, петдесет души администрация.

- А сега?

- Виждате къде живя - във фургонче (цялата администрация се намира в контейнери, поставени до паркинга, б. а.), защото всички средства, които трябва да изработват се инвестират вътре в болницата, за пациентите. И няма къде игла да хвърлим вътре. Не считам, че за работата ми има значение дали съм във фургон, след като пациентите са доволни. Вие сте влизали в държавни болници, нали?

- Неизбежно е. Първо виждате банкомат, след това табелата „Тук не е информация“.

- За да бъде успешно едно лечебно заведение, предприемачът ще направи така, че достъпът до болницата да е удобен за пациента, отношението към него и най-вече лечението, да са на ниво, за да може да се изгражда доверие, за да може да има и доходи. Хората отдавна разбраха, че доброто отношение не е лукс, по същия начин, както разбраха с годините, че всеки може да има удобно жилище, надеждна и нова кола. Днес можем ли да си представим, че някой ще предпочете болница, в която, след като цяла нощ се е потил заради висока температура, няма къде да се вземе един душ? Тоест разходите ни нарастват постоянно, така както и в обикновения бит. Паркингът е най-малкото нещо, което трябва да бъде решено. „Аджъбадем Сити клиник“ е единствената в България с международна акредитация за качеството на услугите. Тоест при нас гаранцията не е, как да кажа, сертифициране по някакви домашни правила, които са удобни за всички и лесно можем да кажем, че ние сме много добри. В света има около 400 болници с такъв сертификат, които предлагат това качество на услугите, каквито и нашата болница. В Турция например има четиридесет. Освен че лекува турски граждани, те привличат и пациенти от целия свят. И го правят много добре, защото без гаранции за високо ниво на медицинските услуги, пациентите не вярват и не посещават лечебните заведения. Просто трябва да има правила и те да се спазват, дори като започнем от най-елементарните, като къде да паркираш.

Нашият гост

Андрей Марков е инвеститор, съсобственик и управител в една от най-големите болнични вериги у нас “Аджъбадем Сити Клиник”. Преди това той беше изпълнителен директор на “Юнайтед Медикъл” - първият частен интегриран доставчик на медицински услуги в България. Марков бе и финансов и административен директор на университетската болница “Св. Екатерина” в продължение на 13 години. Андрей Марков е бакалавър по “Медицина” и магистър по “Бизнес администрация и мениджмънт” от УНСС. Специализирал е в Института по международно здраве в Мичиганския Държавен Университет и има множество специализации по здравно управление и администрация. Зам.-председател е на Българската болнична асоциация (ББА).