Тези дни прочетох безброй коментари на мои познати, колеги и приятели около интервюто на Васил Василев-Зуека и новината, че той и семейството му са напуснали България

 В общи линии всички бяха почти еднакви – като преписани едно от друго, и съдържаха адмирации към смелостта му, жестоки критики към българската реалност и тъга от решението на артиста. Мен пък ме обзе тъга от коментарите.

В началото съм длъжен да кажа, че най-свещеното право на всеки човек е да бъде щастлив и всеки има право в стремежа към щастието да живее там, където се чувства добре. Не разбирам обаче превъзбудата да използваш този повод, за да покажеш до каква степен си отвратен от Родината си и колко много тя не те заслужава. Срещнах я в коментарите на много хора, които лично познавам и за които знам, че живеят приятен живот в България, но показват с тази софистицирана декадентска позиция, че тук вибрациите просто не им импонират!…

Безспорно в България има проблем с неспазването на законите и агресивната простотия, трябва да си сляп, за да не го виждаш. Не мисля обаче, че в изтънчената надпревара дружно да плюем мястото, където живеем, някой ще спечели награда. Освен да изглежда шик.

Всеки избира какво може да понесе и какво не, както и никъде няма идеален живот. В САЩ например хората са отчуждени и в последните 20 години очевадно все повече липсва свобода. В Скандинавия е тъмно, мрачно, хората понякога се самоубиват, а данъците са убийствено високи. В Италия е доста голям хаос, има жестока бюрокрация и зле работеща администрация. За Русия даже няма да говоря.

Искам да напомня, че Чарли Чаплин е напуснал САЩ и до края на живота си е живял в Швейцария - в най-великото време за Америка, втората половина на 20-ти век, когато тя е символ на всички идеали на модерните хора. След него това направиха за дълго или завинаги още много от големите американски звезди като Тина Търнър, Джони Деп, Мадона и доста други.

Десетки, даже стотици хиляди германци напускат най-силната икономика в Европа и живеят в Швейцария, Австрия, Великобритания и други страни, защото имат вероятно своите причини. Никой обаче не си помисля заради това да прави обобщение, че САЩ и Германия са тъпи държави и не стават за живеене.

Не мисля, че с нещо допринасяме обществото ни и мястото, в което сме родени да стават по-добри, ако тръбим до каква степен България е едва ли не деветият кръг на ада. Тази изтънчена постмодерна печал е просто подражание на престижни стереотипи, от която все по-често хората, смятащи се за български елит, страдат.

За финал искам да ви информирам, че ако се случи да остарея, живот и здраве, смятам да прекарам старините си както в България, така и на път. И ако някой ден чуете, че съм се позадържал за по-дълго я в Южна Италия, я в Португалия, не искам да си мислите, че съм израснал духовно и съм издигнал своя глас на протест срещу българската действителност. Просто много обичам слънце и вино.

Андрей Арнаудов