Публикуваме интервю с *Андрей Арнаудов, споделено в Бряг: 

- Здравейте, Андрей! Както разбрах от предварителния анонс, Русе е част от националния тур на платформата Bulgaria wants you (България Ви иска) в страната. Лично за Вас обаче нашият град сигурно Ви навява и други мисли и чувства…

- Така е, безспорно. 30 години минаха, откакто татко си отиде, но винаги си спомням с много хубави емоции за идванията си в Русе като дете. Тук е мястото в България, където хората обикновено не ме спират да ме питат толкова за „Фермата“ и телевизията, а за да ми говорят за баща ми. Което ми е много приятно, защото другото ми е досадно, честно казано. Разбира се, през годините след това имам много хубави спомени и от нашата работа – имали сме тук концерти, много интересни кастинги на „Мюзик айдъл“ сме правили в Доходното здание, идвал съм на различни участия. Това са моите собствени спомени от моя си живот, но най- хубави си остават спомените от детството. Помня Русе.

Като главен диригент на хор „Родина“, баща ми прекарваше тук един или два дни всяка седмица. Този хор беше нещо уникално за времето си, което за съжаление няма да се повтори никога. Не е хубаво да се говори така, защото, както се казва, незаменими хора няма, има уникални. Но заради времето и заради всичко, за съжаление, повече никога български хор няма да бъде обявен за най-добрият в света. Обичам да разказвам следния случай: когато след получаване на голямото световно признание през 1988-ма хористите кацат на летището, посрещачите питат баща ми: „И сега, като станахте най-добри в света, какво ви остава?“ А той казал: „Ами може би да станем най-добри в Русе!“

- Велико! Което за съжаление сигурно никога няма да се повтори…

- Да. Скоро, след като той почина, всичко това си отиде… Макар че традициите на хоровото изкуство в Русе са създадени много преди него. Баща ми е бил диригент на „Родина“ от 1963 г., а пък хорът е създаден през 1936 г., ако не се лъжа. Това беше огромно предприятие със 150 човека, които пееха. Той имаше толкова много асистенти, вокални педагози. Между другото, със съжаление разбрах, че съвсем скоро е починал Георги Делиганев, един от хората, с които баща ми работеше.

Много жалко, че този хор, който беше емблема на България по света, вече го няма, изчезна. Но то и много други неща изчезнаха... Ние имахме голяма култура и голям спорт, социализмът реално успяваше да задържи и си ценеше тия хора. Защото баща ми можеше да живее и работи навсякъде по света, но той избра България и Русе! Защо България тогава някак успяваше да ги задържа тия талантливи хора, а сега не успява? Но си трябват и пари…

- Сам си отгворихте на въпроса. Може би той има връзка и с това, заради което сега сте в Русе?

- Да. Създадохме нашата платформа Bulgaria wants you преди всичко заради това, че смятаме демографията за най-важната. Това е най-важната битка на България. Реално демографията е всичко! Не само заради моите националистически пристрастия, че след 50 - 100 години няма да ни има като нация, се притеснявам, но и заради факта, че като няма млади хора и енергия, икономиката не върви, компаниите няма откъде да си наемат кадри.

- Как стигнахте до идеята да основете тази фондация?

- Преди 5-6 години учредихме неправителствената организация ДНК (Движение за национална кауза), а Bulgaria wants you съществува от година и 3 месеца. Искахме това да се превърне в реален бизнес модел, който да задържа хората в страната, да се опитва да върне част от емиграцията и най-вече да предлага реални възможности на хората да остават в България и да работят тук. Вече работим с много компании от цялата страна, завоюваме позиции, имаме вече над 300 обяви за работа, страшно много видео съдържание за различни компании, истории на българи, завърнали се в страната, успешни и вдъхновяващи истории на инвеститори на големи и успешни български и международни компании, много информация за стандарта на живот…

Отдавна сме се убедили, че София не е България и затова направихме платформата, затова сме и тук. Естествено, все още повечето компании в нея са от София и Пловдив, защото ни е най-близо и защото в Пловдив заради индустриалната зона има страхотен бум на бизнеса. Но сме тук, защото вече искаме и другите големи областни градове да бъдат представени.

- Как ви изглежда Русе от позициите на Вашите цели?

- Ние гледаме на Русе с романтичен поглед. Изглежда ни различен с много неща, които сигурни вие виждате и сте свикнали тук. За нас Русе е прекрасен град, един от най-хубавите в България. Вие сигурно си знаете проблемите, но на мен ми се струва жив градът ви и съвсем не ми изглежда пуст.

- Как минаха срещите Ви с бизнеса?

- Срещите ни минаха страхотно. Сега се видяхме с една компания – мисля че мога да ѝ кажа името – „Бадер България“, която произвежда кожени изделия за автомобилната индустрия. Видях колко много хора работят там. Фирмата дава работа на 230 души и имат планове да назначават още хора. Убеден съм, че има и други такива перспективни компании в Русе.

Предстои ни среща (интервюто е взето непосредствено преди срещата – б.а.) с кмета на града, с когото ще разговаряме какво конкретно да се направи, че младите хора да остават в Русе. Специалистите демографи говорят, а и всички компании, с които се видяхме в различните градове, ни го казват - че трябва да се наблегне на т.н. дуално обучение.

Защото младите хора трябва още от гимназията да знаят какво ще работят. И да се обучават на това. Един от нашите любими герои на платформата е Райчо Райчев, който изстрелва сателитни ракети в космоса. Но тъй като не всички можем да изстрелваме ракети в космоса, трябва да има хора, които да вършат другата работа, нали? Наистина няма срамна работа, но хората трябва да се обучават да я вършат добре. Каквото и да правиш, трябва да се научиш да го правиш добре - казваше баща ми - ако не можеш, по-добре не се захващай! Тези думи съм запомнил от него.

- А Вашето дете какво искате да запомни от Вас?

- Ще видим какво ще запомни. Още е малък, на три години и половина… Казва се Васил като баща ми и е много палав и енергичен на тоя етап… много е готин, обичаме го.

Всъщност хората не помнят какво им казваш, а какво им показваш. Аз самият едва ли съм запомнил какво толкова и точно ми е говорил баща ми, а какво съм видял от него. Надявам се да дам добър пример и на моето дете, старая се.

- Понеже в момента се намираме в силно политически момент – избори за парламент и президент, ще кажете ли нещо за политиката?

- Старая се да не се бъркам пряко в политиката, въпреки че имам отношение. Даже се усещам, че прекалено се вълнувам. Имаше една вълна преди 10-15 години на нормализация, т.е. хората бяха по-аполитични, което според мене е правилно. Сега пак са почнали много да политиканстват всички, а от друга страна не гласуват. Това е някакъв много странен синдром.

Това, което мога да кажа за политиката, е, че проблемите няма да се решат без огромна реформа в администрацията. А това означава да се вдигнат съществено заплатите в администрацията, което пък ще доведе до съкращения на много от сега заетите. Защото, ако някой вярва, че двама-трима лидери ще променят страната, няма да я променят. Тъй като я променя цялата администрация. Тя (администрацията – б.а.) не се състои нито от Бойко Борисов, нито от Румен Радев, нито от Кирил и Асен, нито от който и да е. И хората ще чакат вечно чудото, с надеждата нещо да се промени, и то никога няма да се промени, докато не се проведе тази огромна реформа в администрацията.

Имам предвид реформа на всички нива в администрацията – от най-високото до последното. Няма как да вземеш за министър мениджър на голяма компания, който управлява хиляди хора, ако не му дадеш подобна заплата. Казваш, че искаш нулева корупция в страната, а искаш да привлечеш мениджър на 4 пъти по-ниска заплата от тази, която той е вземал в бизнеса - това е равно на официализация на корупцията. За мене корупцията е официална форма на живот в България и това продължава вече 25-30 г.

И няма да се промени, докато не се коригират много сериозно заплатите на висшите чиновници мениджъри в администрацията. Обаче тия пари няма откъде да дойдат, ако няма съкращения. И започва един затворен кръг! Аз самият много се интересувам от политика, но я избягвам, гледам да не показвам никакви пристрастия, а честно казано и нямам никакви пристрастия. За първи път от няколко години се улавям, че не съм за никого, което не е добре.

*Андрей Арнаудов е известен телевизионен водещ и продуцент. Роден е през 1979 г. в София. Завършва хуманитарна гимназия, а след това телевизионна журналистика в Софийския университет. Заедно с творческия си партньор и близък приятел Иван Христов повече от 20 години се занимават с телевизия - занаята, от който най-много разбират, както обичат да казват. Плод на неповторимия творчески тандем е огромно количество телевизионно съдържание, създадено от тях - повече от 40 предавания; отскоро се занимават и с филми и сериали.

Андрей Арнаудов е зодия Близнаци, женен, има 3-годишен син, кръстен на известния си дядо – хоровия диригент проф. Васил Арнаудов, който до смъртта си е дългогодишен главен диригент на прославения русенски хор „Родина“.