Здравейте приятели! Пиша тези думи с голяма болка в сърцето!

Всички сме майки, бащи, братя и сестри на някой. Тази трагедия може да сполети, всички да не подминавате случилото се, защото такива хора с факт че ги има и в утрешният ден може да сме потърпевши и ние ако не бъдем единни и сплотени като народ!

Искам да кажа няколко думи за Андреа, като пряк свидетел на всичко случващо се около нея и като моя първа братовчедка!

Андреа и Румен са мои първи братовчеди - братче и сестриче израснали в изключително трудни условия познавайки добре липсите и неволите на живота! Майка им ги напуска когато са малки. Те нямат баба и дядо живи, имат само татко си. На тях им се налага да се грижат един за друг от малки и въпреки всички трудности с които ги сблъсква живота, татко им успява да ги възпита по прекрасен начин познавайки морал, уважението, възпитанието и трудолюбието!

Андреа е 11 клас, баща и брат й заминават в Англия, за да работят и да съберат средства да и направят един прекрасен бал, но за жалост това няма да се случи.
Андреа е на 18 години и до този момент има само един приятел, с които се обичаха много и бяха много щастливи заедно! Всички знаеха за тях. Андреа беше едно лъчезарно усмихнато и много позитивно дете, изключително грижовна към татко си и брат си! Болката е огромна от загубата на това крехко създание, което с нищо не е заслужило да изживее този шок и да носи този кръст!

Кажете ми като хора, майки, бащи, братя и сестри, как се преживява нещо подобно, как се живее с мисълта, че я няма? Как се живее с мисълта, че някои се е подиграл с най-ценното детето ти и какво заслужава?

Законът не е ли благосклонен към тях! Това изчадие, не мога да намеря друго определение за подобна постъпка, сега е на 18, а на 35 ще излезе и да почерни още някои живот, защото ние знаем , че нашите затвори не поправят, а точно обратното, този изрод няма да се поправи ще стане още по зле и ще има други невинни жертви!

Нека бъдем единни и дадем гласност на този случай, за да си свършат добре работата органите на реда и нашето правосъдие да даде максимумът предписан в закона макар че за мен: за влизане с взлом, убийство по особено жесток начин и изнасилването, присъдата е само една!

Анди, батко, искам да ти кажа, че много те обичам, но ме лишиха от тази възможност! Искам да се знае и да се помни, че ти си едно прекрасно дете и аз като баща на дъщеря ще се гордея, ако моята дъщеря прилича на теб! Ще те помним всички и никога няма да те забравим, ще те носим в сърцата ни дано си на едно по добро място!

Поклон пред светлата ти памет, Анди!

Марио Милчев / Фейсбук