Фирмите, не само химическите, имат интерес тази площадка да бъде „чисто производствена“, за да може, ако решат в някакъв момент, да направят химическо производство

Лека-полека цялата площадка на КТМ се превземаше от химически производства. Започнаха да се вмъкват по терлички фирма след фирма с химическо производство

Почти цялата западна част на площадката щеше да бъде този огромен завод. Тогава се вдигнаха хората, за да воюват за живота и за чистия въздух. Започна борбата, която продължи 4-5 години. Това дело беше много тежко, много сложно. Получавал съм много заплахи, пускаха се жалби в прокуратурата. Това заяви Анатоли Казаков в интервю, публикувано в Бряг.

Адвокат Анатоли Казаков почти 20 години се бори за каузата за чист въздух над града. Той е юридически съветник на екосдружение „Дунавски регион“ - Мартен, които се разбунтуваха срещу подготвяната промяна в Общия устройствен план (ОУП) на Русе и настояват индустриалната зона в бившето КТМ да бъде „предимно производствена“. Бил е кандидат за кмет от „Зелено движение“ на последните местни избори миналата година. Бивш общински съветник от СДС през 90-те години.

- Г-н Казаков, откога участвате в битката за чистия въздух на Мартен и на русенци?

- Сдружението, което е инициатор на последните събития, съм го регистрирал през 2015 година, когато започнаха да се усещат замърсяванията и преля чашата на търпението. Тогава чрез така наречените ПУП- ове (подробни устройствени планове), лека-полека цялата площадка на КТМ се превземаше от химически производства. А съобразно Общия градоустройствен план, както се казваше тогава, цялата площадка беше „предимно производствена“, т.е. там бяха забранени химически дейности, т.е. замърсяващи производства. Чрез ПУП-ове обаче за определен имот променяха предназначението му от „предимно производствен“ на „чисто производствен“. Започнаха да се вмъкват по терлички фирма след фирма с химическо производство. Тогава фирма „Полисан“, която вече не съществува, реши драстично да направи разширение на производството си, а то беше едно от най-замърсяващите. Видя се, че искат десетки пъти да увеличават производството и щяха да се появят 11 емисионни източника, а това е прикритото наименование на комини. Почти цялата западна част на площадката щеше да бъде този огромен завод. Тогава се вдигнаха хората, за да воюват за живота и за чистия въздух. Започна борбата, която продължи 4-5 години. Това дело беше много тежко, много сложно. Получавал съм много заплахи, пускаха се жалби в прокуратурата.

- Къде сега обаче е интригата, защото определено такава има, след като и общинските съветници са разделени при вземане на решение?

- Под повърхността, която се вижда сега, текат едни подводни морски бури, защото от една страна, фирмите, не само химическите, имат интерес тази площадка да бъде „чисто производствена“, за да може, ако решат в някакъв момент, да направят химическо производство. Никой не гледа в перспектива, че площадката не може повече да поеме толкова химически замърсители. Да не говорим, че там се съхранява химическа продукция, която е огнеопасна, дори взривоопасна. Докога ще продължи това там, не знам. Докато стане белята ли? Вече нямам представа как тези хора нямат елементарно чувство за мярка. Сега се почват някакви компромисни варианти. Хитреците, които чрез ПУП-ове си направиха химическите фирми, не можем да ги закрием, не можем да ги затворим, но повече да не се разрешава да има химически производства.

- За какво настояват екосдружението и жителите на Мартен?

- Ние искаме да се запази цялата площадка „предимно производствена“. Повече разрешителни за химически производства да не се издават. Вече съществуващите обаче да си направят пречиствателни станции, защото някои нямат такива по техническо задание. Нека кметът да назначи проверка там. В новата схема се казва, че две трети са отрязани от замърсяващото производство, едната трета остава „предимно производствена, била „буферна“ зона. Но този периметър е 500 м. Като духне вятърът, мръсотията за части от секундата отива до къщите на хората. Не съм общински съветник, аз съм външен и това, което виждам е, че тече някаква лицемерна полемика, а не се решава проблемът кардинално. А кардинално е както предлагам отдавна - цялата зона да бъде „предимно производствена“. Практически това е мораториум върху разрешаването на химически замърсяващи производства. Това искат от сдружението, това искаме от години, а сега предлагат компромисни варианти. Няма как да стане да са доволни и фирмите, и гражданите с подобен компромисен вариант.

- Какво ще се случи, ако новият Устройствен план бъде приет?

- Чакат се тези промени да станат факт и още две предприятия се готвят да бъдат там с химически производства. Ние ще присъстваме на срещата, организирана от кмета Пенчо Милков в четвъртък, 29 октомври. Представляваме 5000 души граждани на Мартен, а не ни дадоха да се изкажем на сесията. Планират днес хората да затворят символично пътя Русе-Силистра. Ако се приеме ОУП, по закон сдружението няма право да го обжалва. Могат само пряко засегнатите, които имат имоти, а пряко засегнати са фирмите вътре, те може и да обжалват само в тази част - за площадката. За нас остава да се борим срещу новите инвестиционни намерения.