Здравният министър Кирил Ананиев трябва да подаде оставка.

Това е най-малкото, което може да направи за здравеопазването. Вече е опасен за системата. Оставката, макар и временно, е оздравителна мярка. Преди да го назначат на поста, политици обясняваха, че за министър е подходящ човек извън лекарското съсловие, който разбира от мениджмънт и сметки. Затова Ананиев-бюджетара – повече мит, отколкото истина, - бил много ценен. Е, видя се, че наистина е ценен, но с това да пази статуквото.

Здравеопазването ни е на последно място в Европа. Това сочи статистиката. Първи по смъртност и заболеваемост, но последни по дълголетие и качество на здравните услуги.

Във Видин над сто медици подадоха молби за напускане. Във Враца техни колеги протестират незнайно за кой път. Медицинските сестри от цялата страна излизат на улицата от месеци. С тях са фелдшери, санитари и други болнични служители. Искат при средна продължителност на живота около 73-75 години, да не прекарат 35-40 от тях в изнурителен, лошо платен труд, след което да разчитат на мизерна пенсия. Животът все пак е висше благо, а не наказание.

Д-р Дечо Дечев, директор на Здравно-осигурителната каса, неотдавна призна, че болниците в България са прекалено много. И даде пример. Ако за една кола, да стигне до Пловдив са необходими 15 литра гориво, то за две коли това гориво ще е наполовина. Тогава нито една от тях няма да стигне крайната точка. Прав е д-р Дечев, но не каза как да се намалят колите, сиреч болниците. Не каза също, че нерядко частните болници са собственост на хора, които диктуват не само в здравеопазването, но и в други сектори – в политиката, да речем.

Разбира се д-р Дечев не е Колумб, нито някой българин е изненадан от разкритието. Холандия е на първо място по качество на здравеопазването в Европа от години. Страната има население около 11 милиона и разчита на 120 болнични заведения. Формулата е: добра организация, модерна база, почти нулева корупция.

В България тази формула не работи. Българите сме под 7 милиона, но болниците са около 460. Между тях трябва да се разпределя бюджет от 4,4 млрд лева. Познайте накъде ще тръгнат големите пари? Към Видин и Враца или към правителствена болница, например или тази на някой с приятели във властта. И като стана дума… Ревизия и проверки откриха миналото лято в Многопрофилна болница „Лозенец“, както е прекръстена правителствена, около 30 милиона липси. Тайната се пази дълго време, но когато медии почнаха да ровят, правителството набързо опрости тези милиони. А е имало съмнения за корупционни практики, май… Случаят се замете и дори заведението стана Университетска болница. Видин, Враца и други не ВИП-заведения няма да имат този късмет. Защото не лекуват депутати, министри, баровци, хора с „евтини“ апартаменти и къщи за тъщи. Там пациент е простият народ.

Министър Ананиев не може да се справи с този проблем, защото е зависим от фактори, някои от които в задкулисието. Дори да знае къде колко пари трябва да се насочат, няма свободата – нито волята и смелостта – да го стори. За Ананиев този модел не е новост, защото същият действа и във финансовото министерство. Затова и бе сложен за здравен министър.

Днес той говори за реформи, предлага схеми и процентно увеличение на заплатите на различните категории медици. Всичко това обаче е пунта Мара, както би се изразил премиерът Борисов, защото Ананиев е наясно, че няма да изпълни обещаното. Осъзнава и своята бутафорна роля, но е готов и това да преглътне, защото властта му дава привилегията за него и близките му да са гарантирани истински здравни грижи и осигуряване дори на най-дефицитните лекарства, за които някои деца и възрастни чакат с месеци и понякога не дочакват….

Огромният брой болници освен, че поглъща като ламя бюджета, води и до недостиг на медицински кадри. Няма и как да се формират „човешки“ заплати. Снабдяването с лекарства и апаратура логично нараства според броя на лечебните заведения и това отново доизчерпва дори допълнителните милиони, които се отпускат. Кръгът се затваря. Положението би било коренно различно, ако наличните 4,4 милиарда се разпределят като в Холандия. Това би било истинска реформа, но от нея са заинтересовани само медиците и болните, а тях никой не ги пита. Други интереси диктуват модела.

Ако Ананиев подаде оставка и на негово място спуснат подобен нему, упражнението ще е безмислено. Преди това много доказани лекари бяха сменени от този пост, но не защото не знаеха какво трябва да се направи, а защото не им позволиха да го направят. А и медици трудно се вписват в мафиотизирани кръгове.

За Ананиев има и друг вариант. Да се изправи и честно да разкаже за задкулисието и скритите механизми, които обезсилват и обезпаричват здравеопаването. Тогава пак ще е принуден да подаде оставка, но ще го е направил като достоен човек. Което е нищожно малко вероятно...

Отдавна не е достатъчно медиите и неколцина известни лекари, на които няма как да им вземат знанията и таланта, да казват, че царят е гол. Не е нормално лекари и медсестри да превземат Бастилията, за да защитят правотата си. Тя е очевидна. Тяхната работа е в операционните, кабинетите, лабораториите. Работа на политиците – доколкото са останали честни такива, - и на гражданите, да воюват за правото на всеки да получи медицинска помощ и грижа, а тези, които я дават да са платени според труда и таланта.

Оставката на Ананиев е едната страна. По-важната е обаче да се разгори дебат за грабежа на милиардите за здраве. И най-важното: да се тръгне срещу мафията и корупцията. Открито, а не през зависими структури и хора, не с формални и фалшиви проверки. Дали може да се случи? Зависи от всеки един гражданин. Гражданинът, който се превива в коридорите на болницата от болка или търси помощ за близък човек. Този гражданин трябва да защити правата на хората в бяло, а по този начин и своите. Една оставка може да не реши проблемите, но когато последва втора, трета и т.н., накрая ще се принудят - слугите на народа - да чуят гласа на хората. И да спазват обществения договор. В момента се извършва престъпление, а спрямо мнозина и геноцид.

Да, летен сезон е, отпускарски, купонджийски, но болниците са пълни с хора, които се надяват, оповават се на медиците и мечтаят за здраве и по-добър живот. Днес това може да не ви засяга, но утре?

Огнян Стефанов