Живеем под постоянни обстрели и въздушни атаки, затова свикваме с непрекъснатата заплаха и напрежение, пише Роман Рукомеда в деветия му разказ за инвазията на Русия

Украинците се научиха да различават звуците на приближаваща смърт – изтребителя от летящи или балистични ракети, всички от които носят смърт и унищожение на нашето население, пише украинският политически анализатор Роман Рукомеда. 

Това е деветият му разказ за инвазията на Русия в Украйна, който той успя да изпрати до EURACTIV въпреки трудностите и ограничения достъп до интернет.

Дванадесетият ден от руската агресия срещу Украйна приключи. Последните две седмици на ужас развиха слуховите възприятия на украинците. Научихме се да различаваме звука на приближаващата смърт – изтребителя от летящата или балистичната ракета, която носи смърт и унищожение на нашето население.

Живеем под постоянни обстрели и въздушни атаки, затова свикваме с непрекъснатата заплаха и напрежение. Чувствата, които се пораждат, са по-малко и повече гняв и ярост към руските агресори, с които трябва да се борим докрай. Руските военнопрестъпници се опитват да изплашат хората със своите „смъртоносни способности“. Вместо страх те ни осигуряват допълнителна мотивация да защитим страната си, да си помагаме и да проявяваме максимална човечност и доброта в лудостта на тази презряна война.

В резултат на това дори в полуокупираните градове или в близост до военни бойни зони можете да намерите работещи хранителни магазини, болници, стоматологични кабинети, кафенета, малки пазари и други необходими услуги за ежедневието.

Това сериозно дразни руските агресори, които целят масов терор, насочен срещу цивилни. Примерът от понеделник е унищожаването на пекарната в малкото градче Макарив в Киевска област, откъдето хората си купуваха хляб. В резултат на този терористичен акт загинаха 13 души, а други бяха ранени.

От началото на руската война срещу Украйна военнопрестъпниците унищожиха 202 училища, 34 болници и над 1500 цивилни къщи и оставиха над 900 села и градове без електричество и отопление.

Както разкриват руски военнопленници, те са получили заповеди на своите командири да убиват цивилни от първия ден на войната. Това е истински геноцид на украинската нация в сърцето на Европа през 21 век. Ако руските военнопрестъпници не бъдат наказани от международния трибунал след края на войната, няма да има смисъл да се говори повече за правата на човека и европейските ценности.

В същото време въоръжените сили на Украйна продължават да възпират и убиват руски терористи във всички посоки. Основната тактика е максимално маневриране с избягване на масивни предни битки, като същевременно се пазят войниците. Поради тази причина руснаци влизат в някои украински градове. Но те не могат да ги контролират и да въведат администрация, която да е лоялна към тях. Вместо това хората в тези градове непрекъснато провеждат мирни срещи, настоявайки руските военнопрестъпници да си тръгнат.

В други региони руските агресори продължават обстрела на граничните градове като Харков и Чернигов с реактивни системи за залпово изстрелване, ракети и бомби. Тактиката им остана същата – да всява ужас, разрушения и смърт на градовете, които не искаха да се предадат и да станат част от руския свят.

В известен смисъл това е отмъщение. Руските военнопрестъпници продължават да унищожават цивилни къщи и автомобили и да стрелят по семейства на мирни украинци, които искат да се евакуират от военните зони. Те убиват хора, опитващи се да доставят пенсии на възрастни украинци в отдалечени села. Те разстрелват цели семейства, които отчаяно бягат с децата си под дъжда от руски бомби – ужасни времена с ужасни престъпления и трагедии.

Въпреки това, стратегически Русия вече е загубила войната. Украйна и нейният горд народ никога няма да живеят, контролирани от руски агресори и тяхната античовешка диктатура, която е срам за целия цивилизован свят и онези европейски политици, които помогнаха за създаването на това чудовище.