Абсолютният брой и честота на регистрираните болести в амбулаториите на лечебните заведения в гр. Русе, в последните 3 години, варират в тесни граници.

Абсолютният брой, относителният дял и честотата на регистрираните новообразувания се колебае в тесни граници с тенденция на понижаване. Показателите при болестите на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм са понижени. Абсолютният брой, честотата и относителните дялове на регистрираните болести на дихателната система варират в тесни граници.

Честотата и относителният дял и на болестите на кожата и подкожната тъкан варират в тесни граници, се казва в анализ на качеството на атмосферния въздух и здравния статус на населението, изготвен от Регионалната здравна инспекция – Русе за 2017 година, но представен преди дни.

Честота на общо регистрираните заболявания в амбулаториите на лечебните заведения на град Русе през 2017 г. е 1089,17, 2016 г. е 1084,45‰, 2015 е 1013,55‰, през 2014 г. е 979.88‰, 1045,47‰ за 2013г. Показателите в последните 3 години варират в тесни граници.

Абсолютният брой, относителният дял и честотата на регистрираните новообразувания се наблюдава леко колебание с тенденция на завишаване. Темпът на общия показател е плавен – през 2017 г. е 17,89‰, 2016 г. е 21.51‰, 2015 г. е 20.45‰, 15.75‰ през 2014г., 16.25‰ за 2013 г.

През 2017 г. болестите на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм са леко завишени спрямо 2014 г. – от 5.09‰ на 5.25‰ за 2015 г., 2016 г. – 5,54‰, 2017 г. – 5,73‰

Абсолютният брой, честотата и относителните дялове на регистрираните болести на дихателната система варират в тесни граници, спрямо предходните години – общо за 2017 г. – 299,37‰, 2016 г. 295.67‰, 2015 г. 266.80‰, при 287.99‰ за 2014 г., 305.58‰ за 2013 г.

Абсолютният брой, честотата и относителният дял на регистрираните болести на кожата и подкожната тъкан бележат леко намаление – от 74.53‰ за 2012 г. на 67.62‰ за 2013 г., 60.83 ‰ за 2014 г. на 64.94‰ за 2015 г., 2016 г. 61.99‰ и 68,08‰ за 2017 г.

Въз основа на наличните данни, могат да бъдат направени следните изводи, по отношение нивата на контролираните замърсители и тенденциите в развитието им за 2017 година.

Общ суспендиран прах – СДК 0.25mg/m3, СГК 0.15mg/m3

Контролира се в двата пункта на РЗИ – Русе. Регистрирани са превишавания на нормата за средноденонощна концентрация при 33.66% от пробите в транспортно ориентирания пункт ,,Скобелев” (15.5% за 2014 г.) и при 14.5% за градския фонов пункт ,,Байкал” (4.5% за 2014г.). Нивата на този замърсител в транспортно ориентирания пункт за мониторинг са по-високи в сравнение с тези в градския фонов.

Максимална средноденонощна концентрация, измерена на пункт ,,Борисова”е 0,555 mg/m3, в пункт,,Байкал”- 0,344 mg/m3.

Средногодишната концентрация е превишена: в пункт ,,Борисова” – 0,255 mg/m3. Този замърсител запазва високи нива на експозиция в пункт 2.

Най-голямо замърсяване на въздуха с общ прах се наблюдава:
– в пункт 2 – през месеците януари, април, септември.
– в пункт „Байкал” – над ГС почти целогодишно, с пик – м. декември.

ФПЧ 10 (фини прахови частици 10µ) – СДН 50mg/m3, СГН 40mg/m3
Данните от „Тримесечен бюлетин за състоянието на околната среда в Република България” на ИАОС показват, че има леко завишение на нивата през годината. Регистрирани са превишавания на средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве. От анализа на резултатите от автоматичната станция на РИОСВ Русе е видно, че от 341броя регистрирани данни, 71 превишават ПДК в рамките на една календарна година.
Максимална измерена средноденонощна концентрация варира в границите от 58.98mg/m3 до 160.41mg/m3.

Серен диоксид – СЧН 350μg/m3 , СДН 125μg/m3
Не са регистрирани превишения на праговите стойности за СЧН и СДН и за този показател, в двата пункта за мониторинг на РЗИ-Русе и в пункт ,,Русе – Възраждане” на РИОСВ. Серен диоксид не е изследван в периода от м. май до м. септември 2017 г.

Азотен диоксид – СЧН 200μg/m3, СГН 40μg/m3
Не е регистрирано превишение на праговата стойност за СЧН в пунктовете за мониторинг на РЗИ – Русе и на РИОСВ.

Изводи за качеството на атмосферния въздух:
1. Основен замърсител на атмосферния въздух остава общия суспендиран прах, респ. фини прахови частици (ФПЧ10), което създава реален риск от завишаване на белодробната заболеваемост.
2. Концентрациите на общ суспендиран прах показват пространствена динамика. Те са по-високи в централната градска част, което се свързва с масовото строителство и с по-голямата гъстота на застрояването, възпрепятстваща естествената аерация на селищната среда. Значение за вторичното запрашаване на въздуха има и интензивното движение на автомобилния трафик.
3. Средноденонощните концентрации на общ суспендиран прах в пункт ,,Скобелев” превишават тези в пункт ,,Байкал”.
4. Като основни източници на замърсяване се очертават ТЕЦ ,,Изток” и автомобилния транспорт, не на последно място и увеличения в последните години брой новостроящи и реконструиращи се сгради.

Заключение:

Наблюденията на качеството на атмосферния въздух показват, че основен замърсител в град Русе са прахови частици. Въпреки, че средногодишните им стойности са по-ниски, те все още са над пределните норми, което е неблагоприятно.

Нивата на останалите замърсители на въздуха варират в тесни граници през годините, като средногодишните им концентрации са под граничните стойности.

Показателите регистрирана заболеваемост по класове болести и нозологични единици бележат леки колебания.

Влияние върху заболеваемостта на населението оказват различни фактори на жизнената среда, физиологичните особености на отделния индивид и начина му на живот. Значение за динамиката на показателите има и организацията на здравнoто обслужване на населението, възможността за достъп до медицинска помощ, както и личната преценка на всеки един пациент за навременно диагностициране и лечение.

С цел подобряване качеството на атмосферния въздух, за намаляване на вредното въздействие на атмосферното замърсяване върху здравето на населението даваме следните

Препоръки:

1. Да се изградят изолационни растителни пояси от едроразмерна и храстова растителност, способна да адсорбира аерозолите от въздуха по булевардите и улиците с интензивен транспортен трафик.
2. Да продължи да се ползва системата за мокро метене на улиците с интензивен транспортен трафик.
3. Правилно да се организира и регулира уличното движение.
4. Да се насърчават озеленителните и залесителни мероприятия.
5. Да се осъществява контрол при изпълнение на основни и текущи ремонти, при реконструкции на уличната мрежа, за своевременно измиване на транспортната техника при напускане на обекта.
6. Да се задължават инвеститорите за измиване на трасетата, по които се движи строителната техника от/до обекта.
7. Пътната настилка да се поддържа в добро състояние.
8. За по-добро вентилиране на пътните артерии, в гр. Русе да се развива нискоетажно строителство по протежението им.