Експортът на украинско зърно от Одеса през Босфора ще продължи и след 18 май, заяви представителката на Германския съвет за международни отношения

Русия няма политическата воля да изпълни заканите си да блокира отново Черно море. Нежеланието на Москва да разочарова едни от малкото си останали партньори - Анкара и Пекин, е гаранция, че експортът на украинско зърно от Одеса през Босфора ще продължи и след 18 май. Това мнение изрази в интервю за БНР Александра Прокопенко от Германския съвет за международни отношения:

Руските власти още от миналата година имат дълъг списък с изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да може износът на украински храни през Черно море да продължи. Този списък включва разхлабване на банковите санкции, отваряне на европейските пристанища за руски товари и т.н. Но едно поскъпване на храните, подобно на миналогодишното, може би ще им донесе най-много облаги?

"Трябва да кажем, че за руската страна зърнената сделка не е само въпрос на цени на селскостопанските продукти. Русия е значим износител на зърно с глобално значение, а миналогодишната реколта бе рекордна за последните години. Ако се съди по изявленията на руски официални лица, Кремъл иска смекчаване на санкциите, засягащи търговията с изкуствени торове, повторно свързване на руската земеделска банка - "Росселхозбанк", с банковата система SWIFT и повторно включване на тръбопровода за амоняк от Толиати за Одеса.

Още миналата година както Европейският съюз, така и финансовото министерство на САЩ приеха регулаторни мерки, позволяващи транзакции, свързани с експорта на аграрни продукти от Русия. По-рано този месец Латвия позволи на кораб с руски изкуствени торове да отплава от пристанището в Рига, а американската Служба за контрол на чуждестранните активи позволи на JP Morgan да обслужва транзакциите на "Росселхозбанк"...

Руски представители обаче изтъкват, че това не е достатъчно

"Те винаги казват така. Така беше и преди да се съгласят да удължат сделката през март. Тогава се оплакваха, че исканията им са били напълно пренебрегнати, но се съгласиха Черноморската инициатива да продължи още 60 дни. За Кремъл това е най-вече политическо решение, защото експортът на зърно през Черно море е важен за руските партньори Турция и Китай, а тяхното влияние върху Москва нараства. Струва ми се, че предупрежденията от Москва са по-скоро риторика, отколкото признак, че има кураж да действа."

Не мислите ли, че Турция е също толкова зависима от Русия, колкото и Русия от Турция? И заради Сирия, и заради природния газ, и заради новата атомна централа в Аккую?

"Според мен отношенията между Москва и Анкара се промениха след началото на войната в Украйна. Сега вече Турция е по-важна за Русия, отколкото обратното. Президентът Ердоган играе картите си отлично. Зърнената сделка облагодетелства турския бизнес и затова Ердоган ще притисне Путин да не се оттегля от Черноморската инициатива. Същото се случи миналия ноември, при предишното удължаване на сделката за 4 месеца."

Споменахте миналия ноември. Тогава заради атака с дронове по военноморската ѝ база в Севастопол Русия обяви, че суспендира участието си в сделката и въпреки това товарните кораби продължиха да плават към Босфора.

"Затова си мисля, че от руска страна риториката е повече, отколкото истинска воля за действие. Какво ще направи Русия? Ще атакува корабите със зърно, ще ги завладее? Не мисля. Та това е пиратство."

Въпросът е дали застрахователите на корабите ще погледнат по същия начин на обстановката. Казахте, че Москва търси политически придобивки. Като че ли вече има такива придобивки, макар и индиректно - частичната морска блокада накара украинските фермери да пренасочат по-голяма част от продукцията си през Европа и ето че този месец Полша, Унгария, Словакия, а след тях и България, обявиха забрана за този внос и влязоха в пререкания с Европейската комисия. Мислите ли, че този род пререкания в Евросъюза ще насърчат Путин да създаде още проблеми в Черно море?

"Не съм сигурна. Не съм сигурна, че ще го насърчат. Още една причина Путин да не използва сила е, че корабите, които превозват украинските храни, не са украински, на Турция и други държави. Освен това, действията на Полша и България едва ли са били очаквани от Путин. Надявам се, че Европейската комисия ще използва влиянието си, за да реши проблема с транзита на украински храни. Надявам се, че този проблем няма да разчупи единството на Европа в подкрепата за Украйна."

Вашите аргументи са логични, разбира се, но Кремъл може да се води от друга логика. Останаха ли на Европа и Съединените щати средства да го накаже, ако блокира отново Черно море? Виждате ли бъдеще в предложенията за ограничаване на покупките на руски втечнен газ и за санкциите срещу "Росатом"?

"Ако говорим за възможностите пред Европа да наложи нови санкции, тя вече изигра повечето си карти. Евентуална забрана на руския втечнен газ е една от малкото, които са ѝ останали. Но тук трябва да вземем предвид и финансовата страна на проблема и възможното отражение на такива мерки върху енергийната сигурност на страните купувачи на втечнения газ. Може би не е време за нови санкции, а по-скоро за корекции в досегашната им рамка.

Що се отнася до "Росатом", няколко европейски държави са крайно зависими от тази компания. В "Росатом" едва ли са предвиждали такъв вид санкции, каквито бяха наложени в други сектори през 2022 година, но нейният бизнес модел изключва други изпълнители и доставчици на технологии, гориво и персонал. Това е една от основните причини "Росатом" все още да не е подложена на санкции. Компанията имаше време да се подготви цяла година. Дали от евентуални санкции ще я заболи? Да, но дали достатъчно за превенция? Не мисля. Защото Русия имаше достатъчно време да се подготви за такъв вид санкции."

След телефонния си разговор със Си Цзинпин тази седмица - първия разговор между двамата, откакто Русия нападна Украйна - украинският президент Володимир Зеленски заяви, че лидерът на Китай се е обявил за удължаване на зърнената сделка. Казахте, че китайското влияние над Москва нараства. Можем ли да кажем, че Китай е основният гарант износът през Черно море да продължи?

"Гарантите са два - първият е Турция, а вторият е Китай. Бих искала да припомня, че запазването на експорта на зърно през Черно море е споменато сред условията на китайския план за мир, който бе представен в края на февруари. Това е ясен знак, че Пекин, като един от основните получатели на зърното по Истанбулската сделка, е заинтересован тя да бъде продължена. Путин не би искал да разочарова Си Цзинпин като скъса сделката."