"За всички този ден е празник, за мен не е !!! Защото днес те загубих Пепа!!! Обичам те много и ужасно ми липсваш !!!"

Това написа днес Александра Сърчаджиева в памет на своята майка - актрисата Пепа Николова. На този ден преди 15 години великолепната актриса отлетя от този свят завинаги, оставяйки запечатан своя талант на десетки филмови ленти и в спомените на хиляди почитатели на театъра. Но безспорно най-тежка е нейната загуба за дъщеря й - Александра. 

През целия си живот Пепа Николова запази своя нестандартен стил, своя режещ език, критичния поглед и унищожаващия хумор на своята първа екранна героиня от филма "Понеделник сутрин".  Филмът не излиза на екран, но режисьорът Вили Цанков я кани в Младежкия театър, където тя получава първи малки роли. След това е в Хасковския театър и от 1979 г. до пенсионирането си - в Сатиричния.
 Много популярна я прави ролята на циганката Джалма, влюбена в "бате Серго" (Стефан Данаилов) в една от сериите на "На всеки километър" през 1969 г.

Снимала се е още в "Бягаща по вълните" (1967), "Оцеола" (1970), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), "Трета след слънцето" (1972), "Голямата победа", "Бялата одисея" и "Най-добрият човек, когото познавам!" (1973), "Самодивско хоро" и "Снаха" (1976), "Покрив" (1978), "Войната на таралежите" (1979), "Юмруци в пръста" (1980), "Трите смъртни гряха" (1980), "Златната река" (1983), "Ева на третия етаж" (1987), "Карнавалът"(1990), "Вампири и таласъми" (1992), "Дунав мост" (1999).

Не сцената е играла във "Вражалец", "Преди всичко любов", "Свекърва", "И най-мъдрият си е малко прост", "Кабаре", "Сако от велур", "Женско царство", "Балкански синдром" и др.

През последните години водеше обичани от зрителите предавания в кабелни телевизии: "По пижама с Пепа Николова", "Часът на Пепа Николова" и последното - "60 минути" по "Евроком".

"Славата е миг, след това продължаваш да копаш и да се доказваш. Пазя се от тази суета. Гледам да не се главозамайвам", казваше Пепа Николова, която никога не беше ходила на лекар, мечтаеше да се върне на сцената на Сатирата, а се оказа унищожена от болест, която без време я отнесе от този свят.