Калин Терзийски е поет, писател и сценарист.

Завършил е Националната природо-математическа гимназия (НПМГ) в София. По това време пише първите си стихотворения в сюрреалистичен стил "Стихове на тъмно". След отбиване на двегодишна военна служба в Гранични войски, през 1990 г. записва медицина във Висшия медицински институт - София, където завършва през 1996 г., след което специализира психиатрия.

По същото време работи и като дърводелец, анкетьор, санитар и медицинска сестра. В първите четири години след завършването си работи като психиатър във втората по големина психиатрия в България - Държавна психиатрична болница "Свети Иван Рилски". Успоредно с това започва да пише за вестници и списания. Издал е няколко сборника с разкази и три стихосбирки, пише Симеон Демирев в България Днес.

- Калине, напоследък се изгубихте, как сте? Какво се случва с вас?

- Бях много зле. Преди повече от месец получих тежко заболяване - остър панкреатит. Това е възпаление на панкреаса, но протича като инфаркт. Беше ужасно. Изпитвах нечовешки болки. Едвам оцелях. Явно съм като котките и имам много животи. Не ме оперираха, оправих се само със системи. Не можех да ям нищо.

- Имате ли представа от какво сте развили това заболяване?

- Болестта се разви от хубавия ми начин на живот (смее се). По това време почти не пиех - само по една бутилка бяло вино. Не се храних. Усещах, че не ми е добре. Нямах апетит, а коремът ми бе подут. Нито ми се ядеше, нито ми се пиеше. Започнах да повръщам. Това леко ме уплаши, но аз нали съм лекар и реших да започна да се лекувам сам. Приятелите и жена ми ме убедиха, че не трябва да се самолекувам. От повръщането и от това, че не ям, съм получил много тежко усложнение. Черният ми дроб бе в тежко състояние.

- Как се чувствате сега?

- Вече съм по-добре. Възстановяване ми продължава още. Храня се само с леки храни. За закуска хапвам зеленчуци и малко извара. Основно наблягам на крем супите. Трябва да се движа много. Иска ми се да възвърна предишната си форма. Преди две години бях в супер форма. Енергията ми бе безкрайна. Дори съм ходил по два пъти на фитнес. Но вече е различно.

- Сега пиете ли?

- Не. Вече нямам никаква възможност да пия. От два месеца не съм близвал и капка. Ако посегна към чашата, може да ми е за последен път. След като спрях алкохола, се чувствам отлично. От два месеца съм като кърмаче сутрин. Вече не си мия зъбите по 30 минути, нито ям ментови бонбони, за да си оправя вкуса в устата.

- Изпитахте ли страх, когато бяхте приет в болницата и състоянието ви се влоши?

- Не точно страх. Страх хората изпитват, когато са здрави. Аз бях като пребит. Можеше да умра. Лежах по цял ден, без да мога да направя нищо. Но страх не съм изпитвал.

- Пишете ли?

- Има си хас, както се казва на чист български. Писането на роман или на дълъг разказ е толкова трудно, колкото и работата на един миньор например. Усилията, които трябва да положи авторът им, са безброй. Човек трябва да има много сили - психически и физически, да издържа на големи натоварвания. След три часа писане си като след цял ден бутане на скали по стръмен хълм. В същото време си и душевно изморен. От писане аз не изпитвам удоволствие, по-скоро едно мъчително и очаквано съмнение. Социалните мрежи помагат много в това отношение.

Там винаги може да получиш оценки, и то бързо. На един автор може много да му харесва текст, който е написал днес, но утре може да не го харесва. Пиша непрекъснато. Сега съм се отдал на кратки разкази и най-вече на поезия. Преди дълги години бях известен като поет. Това е забравено, за мое съжаление, а ме помнят с пиене. Говори се само, че пия и съм с Елен Колева. Хората не помнят, че се борех за културата на България. 10 години от живота ми съм дал за възраждане на родната литература, но никой не го е грижа.

- Споменахте Елен Колева. В какви отношения сте с нея? Поддържате ли някакъв контакт?

- Когато ми стана много зле, реших да потърся хората, които са ми дали нещо в този живот, защото можеше да не ги чуя или видя повече. В това число попада и Елен. С нея си писахме. Няколко дни след като излязох от болницата, си разменихме още няколко съобщения. С Елен сме си изчистили всички чувства. Лошо от нея не съм видял. Няма болка нито в мен, нито у нея. Сега мога да се виждам с нея, както бе и във "Фермата".

- Как ви се стори участието в това предаване? Сега се задава нов сезон на „ВИП брадър“. Бихте ли влезли в къщата на Големия брат?

- Хареса ми във "Фермата". Изживяване, което няма да забравя. От „ВИП брадър“ тази година не са ме търсили. На два пъти съм им отказвал в предишни години. Първия път ги отрязах много рязко. На следващата ми даваха доста пари, дори повече от тези, които взех от "Фермата", но пак не исках да влизам. Давам си сметка, че не съм за къщата на "ВИП брадър". Там е изключително напрегнато.

- Имате ли муза?

- Винаги съм казвал, че самото писане е вдъхновение за всеки автор.

- Има ли нова жена до Калин Терзийски?

- Аз още преди една година се върнах при жена ми Ивана. Още във "Фермата", като бях, ми се завъртя тази идея в главата двамата да се съберем. Тя е най-важният човек в живота ми. Колкото и проблеми да сме имали в живота ни, най-вече заради мен, сме ги преодолявали. Правя това, което искам. Добре съзнавам, че не трябва да вредя на никой. Щастлив съм с Ивана. Тя ме търпи такъв, какъвто съм.