След публикация в Dunavmost.bg, относно инцидента със закъсалия влак от Русе в посока Варна, с нас се свърза Николай Марчев. Човекът също е пътувал във влака към родния си град Шумен. Марчев разказа, че влакът е закъснял с 20 минути още на русенската гара и сподели, че лошото предчувствие го е обзело още преди да се качи във вагона.

Ето, какво още сподели с редакцията на Dunavmost.bg Николай Марчев:

„Казах си, че си внушавам  пък е нормално влак да закъснее. Бих се учудил, ако дойде на време...

Качих се с моя приятел (служител на БДЖ) познаваме се, понеже често се засичаме по влаковете. Аз не съм служител на БДЖ.

Тръгнахме и още на Образцов чифлик влака закъса за 1-ви път. Причината беше пак контактната мрежа. След час и нещо тръгнахме.

Всичко точно до Разград. Там вече бяхме с 2 часа закъснение. Което много не ми хареса. Моят приятел предложи да си вземе колата от Разград и да се приберем към Шумен (понеже и той беше на там този път). Отказах му, след като видях, колко е заледено още на гарата.

Пътуваме си пак уж нормално, изведнъж на Зелен сигнал спряхме... Което беше доста подозрително. След около час стоене, разбрахме, че има пак същия проблем. Добре, казах си това не е на добре. След още половин час купето, едно от най топлите в целия влак, вече беше хладно. През цялото време сме ходили във влака, за да разберем ще тръгнем ли скоро и кога ще стане това.  Имаше хора които бяха доста притеснени и до колкото чух имаше и гладни вече. Постоянно нас двамата ни питаха какво става, тъй като кондукторите бяха заети с различни дейности.

Накрая, една от кондукторите отиде в края на влака при товарния вагон да свети с фенерче, това беше просто, за да може да ни види в тъмното ДИМ машината, която трябваше да дойде и да ни информира. Притесни ме този факт, помислих, че даже ще се ударят в нас. Случвало се и преди. Моят приятел започна да звънни на колегите си да разбере, колко има до най близката гара и къде сме като цяло.

Никой нищо не знаеше какво се случва и къде сме.... Единият му колега каза 300 метра, другия 500 метра до гарата. Но в тези кофти условия ми се струваха много. Окей, примирих се и тръгнахме 2-та, като предупредихме кондукторите да свирят, ако тръгне влака.

Багаж имахме поне по 15-20 кг на човек.

Слязохме от първия вагон и подминахме машината, на всяка крачка се пързаляхме и то доста. Малко след това срещнахме доста силен студен вятър, постоянно сменяхме от лявата страна на релсите към дясната, защото на места пеша просто беше почти невъзможно да минеш.

Минаха 20-30 минути, но още не виждаме гарата, което беше странно понеже е пълен мрак и  няма как да не видим нещо светещо било то и надалече. Звънна пак моя приятел на колегата си и уж трябвало да видим гарата скоро. Продължихме доста трудно да се движим.

Жиците над нас бяха 3-ти по дебели от леда... и това си беше още един страх дали няма се скъса докато минаваме.

Вървяхме и ние не знаем на къде, но продължаваме, уж сме наблизо пък не стигаме гарата. Почнах да се ядосвам, защо тръгнахме.

Стигнахме едни 2-ри, 3-ти светофари и пак няма гара и не се вижда.

Но малко по малко стигнахме коловозите на гарата и изненада... В гарата няма ток, защото е захранвана от БДЖ мрежата, която е прекъсната.

В гарата разбрахме, че току що сме минали малко над 1.5 км. Което беше изненада, хем не беше.

Поне беше топло в гарата и се стоплихме. И двамата доста бяхме премръзнали.

Там разбрахме, че хората от влака звънят на 112. Както и това, че им отказват помощ и от 112 и от БДЖ.

Моят приятел звънна на негов приятел от Шумен да дойде да ни вземе с кола. Колата стигна до самата гара. Това са глупости, че автобусите не можели да стигнат. От там към Шумен по пътя, който беше празен само с 1-2 коли.

Така, след 30-40 минути горе долу вече към 23 часа и нещо си бях вкъщи и доволен.“