На практика няма български плод, който да не е минал през ромска ръка.

“Или е откраднат от ром, или е откъснат легално от дървото. Над 90% от берачите са от малцинствата”, коментира ръководителят на експертния съвет по плодове и зеленчуци към Асоциацията на земеделските производители в България Цветан Цеков, цитиран от „24 часа”.

Такава е ситуацията не само при плодовете, а и при зеленчуците - навсякъде, където се изисква повече ръчен труд.

“Трябва да признаем, че няма алтернатива, ако не са циганите, земеделието в България ще загине”, каза Цеков. В селата са останали само много възрастни хора, които няма как да бъдат наети като берачи.

Затова и се налагало да се карат цигани от 50-100 километра, за да приберат реколтата от ябълки, череши, вишни, малини, кайсии, праскови, рози и т.н. Хубавото било, че земеделието създава заетост на ромите, макар и сезонна, което намалявало и пакостите от тях.

Циганин, който има работа не мисли за глупости, твърдят фермерите. Много от тях дори се квалифицирали, работели после при калибриране и сортиране на продукцията и не ги делели от българите.

Разбира се, повечето били неграмотни, но много спазвали нормите и отговаряли на критериите за добри работници. До известна степен вече били и организирани. Имало цели групи и бригади, които си имали тартори, които осигуряват транспорта до стопанствата и овощните градини.

Все още голям проблем при работата с циганите се оказвала невъзможността да им се обясни, че еднодневните трудови договори не пречат да си получават помощите от бюрата по труда. Ромите отказвали да ги подписват, което пък създавало неприятности с инспекцията по труда и опасност от сериозни глоби за работодателите.

Затова и според експертите политиката на държавата трябва да е насочена към ограмотяването и разясняването на законодателството. Министерството на образованието пък можело да прилага програми, които да насочват младите цигани към заетост и квалификация в селското стопанство.

Има много неща, които могат да се направят и ще са добри и за циганите, и за земеделието, и за държавата като цяло, коментира Цеков. И даде пример, че при него дори и роми, които са били в рисковите категории, след като получат работа, спирали да се занимават с глупости. Само с разумна държавна политика можело да се пресече тази язва в българското общество и да се запълни липсата на работна ръка у нас.

Това правели и в ЕС, а и зад океана. Например в САЩ, ако не били мексиканците, нямало да има земеделие.