След дръзки и показни кръвопролития полицията е вцепенена и мълчи като труп.

Полицаят Божидар Милев, който беше арестуван за търговия с пико и амфетамини, постъпил на работа в МВР не за друго, а за да се занимава с наркобизнес. Това признава самият той на запис със СРС от който се разбира как с помощта друго продажно ченге, принудил студент, когото заловил с марихуана, да продава за него дрога пред Народния театър, пише Анна Заркова във вестник Труд.

Какво не разбрахте? Точно така - този негодник написал молба да го назначат за полицай, след като съставил план – да отиде да преследва престъпниците, за да им краде занаята.

Не припадайте, мили дами. Какво друго, според вас, би мотивирало един млад мъж да стане пазител на реда в България? Може би онези 900 лева на месец заради които обеднялото гражданство, тероризирано от апаши (и от джебчии, и от клептомани, облечени с власт), го псува непрекъснато и му натяква, че взема пари, а не си върши работата? Или пак прословутите 20 заплати, които би могъл да вземе след 20 години служба, ако не ги намаляваха сега на 12 с тенденция да ги сведат до нула? Или полицейските протести за отрязаните социални придобивки, за неплатения извънреден труд, за изгнилите коли и лимитът на бензин, за липсата на принтери и хартия, за вехтите униформи, за коравите кубинки и белезниците, които си купуват сами, за бронежилетките, които не стигат за всички? Или перспективата за кариерно развитие, при която за по-малко от година 471 служители са направени началници без конкурс, а други 4208 са напуснали, обидени от начина, по който ги реформират?

Чуйте Борко М., един от напусналите:

„Пропилях си в МВР 15 години. Викат ме тия дни като началник сектор и ми се карат, че мой служител си поискал от шофьор пари, със скрита камера го снимали и го показали по Би Ти Ви. Отгоре искали оставки. Не питат имам ли вина. Оставка ли? Ами заповядайте! Аз си знаех. Полицаят, който е принципен и безкомпромисен, винаги го наказват, а който е в игрите на началниците и тяхната партия, го повишават. Спирал съм неведнъж нарушител и докато напиша акта му в патрулката, получавам обаждане да го пусна. Има чадъри. Партийни чистки. Преструктурирания. Реформи на парче се правят от всеки министър и то наопаки на предишния. Направиха ни на маймуни! Обличат ни с евтини боклуци на високи цени, потим се и студуваме, в кабинетите ни лете става 50 градуса, завиждаме на кокошкарите, дето ги пращаме в затвора на хлад...А сега и отпуските ни намаляват. Не че някой ни ги дава, не стигат хора и караме без почивка смяна след смяна...Ако не е безработицата, никой няма да остане в МВР, бас държа!“

Думите на Борко са в потвърждение на казаното от 243 служители на реда, анкетирани в изследване на фондация „Общество и сигурност“ и СФСМВР на тема „Как се чувства българският полицай“. Той се чувства както ние го усещаме: Стресиран, неуверен, без авторитет. Професионално нестабилен и неудовлетворен. Политически зависим и
притискан. Социално слаб, безправен, без перспективи.

„МВР е в будна кома, защото служителите са демотивирани и не работят.“ Това го заявява за пръв път Ваньо Танов, лека му пръст. То се отнася за министерството, станало обект на коментари след срещата на тогавашния му шеф Румен Петков с Братя Галеви. Годината е 2009-а. Тогава Танов е бивш шеф на ГДБОП, а ГЕРБ още не е дошъл на власт, за да го направи митнически началник.

Сравнението с будната кома допада на Цветан Цветанов и той го използва много често по-късно в изявите си като силов вицепремиер, решен „да вдигне това, което имаме като вътрешно министерство, на крака“.

Добро е сравнението, да. Будната кома (летаргичният енцефалит) е заболяване, страдащите от което имат забавени физически и умствени реакции, изпитват слабост и стават мълчаливи и неподвижни като статуи. Както неврологът Константин фон Економо навремето си казва, „тялото е мъртво, будна е само душата“.

Ако това описание отговаря през 2009 г. на МВР, какво виждаме днес? МВР не е много по-действено от баба в ковчег. А душа има ли? По-скоро не. Прилича, образно казано, на мъртвец.

Мутри пребиват шофьори през ден при дребни пътни инциденти и разстрелват бизнесмени от време на време. Апаши пребиват старци в леглата им. Рецидивисти гърмят на месо, докато са под домашен арест. Телевизиите всяка сутрин въртят клипове с крадци по магазини, а вътрешната министърка не дава да се каже и дума: считала всяка критика за посегателство срещу националната сигурност.

И бизнесмени, и работници, и пенсионери питат: Защо прахосваме един милиард лева годишно за МВР? Само за това ли, да дебне коли - там, където е рушветът, и да вдига врява с учения - вижте го, та се почудете! - как арестува минувачи уж, че са терористи, докато две преки по-нагоре наистина се гърмят въоръжени бандити.

Държавата вече практически е прехвърлила грижата за вътрешния ред и сигурност на частните охранителни фирми. Богатите дават луди пари на бодигардове, за да ги пазят и пак берат страх в елитните си квартали. И бабичките в джендемите късат за пазачи от залъка си, но въпреки това не смеят да заспят, да не влезе някой да ги изнасили и ограби. Полицаят, който отговаря за 8 села, е пратен обичайно за 15 дни в командировка на границата, колегата му освен своите 7 села поема и неговите, а хайдуците това и чакат – да останат насаме с бабите.

Министър Бъчварова изглежда тъжна като вдовица, на която съчувстват и й дават съвети, но тя не знае кой да избере. Как да се оправи с полицаите, които претендират и то основателно за заплати и условия за работа? Как да преразпредели бюджета, който иначе не е малък? Как да отдели с друг статут администрацията като не знае в повереното й министерство кой какво прави? Заетите в него са 47 000. От тях 29 000 са с полицейски функции, а 6750 - пожарникари и спасители. Какво вършат останалите 11 000? Те ли са „чантаджиите“, или са необходими? Трябва ли да направи в МВР фирми, след като наскоро ги закриха, че прали пари?

Докато тя се чуди, ченгетата стачкуват, или се готвят за стачка, или „се скатават и бичат часпром“, както казва един от тях. Не могат да се трудят съвестно дори и да имат желание. Нямат елементарни оръдия на труда - бланки, патрони и т.н., камо ли термокамери, кучета-командоси, шокови палки... И компетентни началници нямат – независими и решителни, а ако действат сами, настъпват мотиката – опират до корупция на високи нива и рискуват, ако не да ги уволнят, то да ги разкатаят.

Има и друго. След дръзки и показни кръвопролития, МВР е вцепенена и мълчи като труп. Налага се премиерът да го вдига: „ Вървете, ставайте! До утре тия да бъдат хванати!“ Той няма право по закон на това, но добре, че се обажда по телевизията, за да покаже, че държавата мърда все пак. Тъй като политическото ръководство е като пате в кълчища, а професионални ръководители се намират вече трудно. Отговорните длъжности са незавидни, приемат ги най-вече безогледни кариеристи или малоумници. Всеки свестен полицейски авторитет е наясно, че при смяна на правителството е аут – ще го направят от регионален началник квартален, ще го оплюят, ще го разследват или ще го пратят преждевременно в пенсия. Местният олигарх сменя веднага приятелствата и приоритетите си и става дойна крава за наследника му. Той не може друго по-нататък, освен да продава информация в местния подземен свят. Ако е честен, в най-плодовитата си възраст мизерства.

В същото време новаци влизат в системата, остават неуки, защото няма приемственост, разочароват се и „се отварят на далаверата“. Ако ги викнеш на помощ, няма ги никакви. Оправдание си имат. Телефон 112 е повреден от година.

Завчера един негодник – Владо Пелов от Ботевград, който с висяща 25-годишна присъда се разхожда на свобода, уби, между другото, двама братя. А други двама братя – Галевите, осъдени окончателно на лишаване от свобода, се пекат на някой далечен плаж и поздравяват родната полиция с песента „Дим да ме няма“. За една година 4180 престъпници са пратени в затвора у нас, но зад решетките са едва 3255 от тях. А с тези, които имат по-леки мерки за неотклонение – подписка, парична гаранция и домашен арест, само господ знае какво става. Съдът задължава МВР да ги контролира и при нарушение да сезира прокуратурата, която да поиска „задържане под стража“ за тях. Но в действителност органите какво правят – спят мъртвешки сън и това е.

МВР е най-нереформираното министерство, независимо от непрекъснатото префасониране и преместване на службите. ДАНС, ДАТО, ГДБОП и Гражданска защита са всяка година различни, но по нищо не личи от реформите да са живнали. От 10 години насам Законът за МВР е 33 пъти прекрояван. Ако човек претърпи толкова операции изходът, разбира се, ще е летален. От две години има чисто нов закон, а в него вече са направени 5 изменения. Шестото се прави от Бъчварова под девиза „Да спестим едни пари“ - общо 64 милиона били. „С тях ще сложи кръст на полицаите на терен, на пожарникарите и спасителите, няма да има кой да дойде, ако ги викнете при нужда“, убедени са синдикалистите.

И при разследването на поръчкови разстрели уликите, вместо в папките с дела, отиват в небитието. От всяко престъпление остават следи, казват опитните криминалисти. Само че някой трябва да ги открие - някой усърден професионалист, без задни мисли – като оня Хорейшо от „Маями – местопрестъплението“, който по един косъм с луковици стига далеч. Но луковицата с пълния ДНК профил на човека, се разпада за три дни. Ето защо у нас наскоро се оказа безполезен цял сноп косми, открит в мазе, където бе зверски убит бизнесмен. Забравили го разследващите при първия оглед в петък, а вторият направили чак в понеделник. Прескочили укенда. Не бързали. Всеки от тях имал по още 80-90 дела на бюрата си.

Накратко казано, умряла работа.