В България това лято се разгърна пълно мащабна политическа криза

Кризата с върховенството на закона, която разтърси Европейския съюз през последните години, е фокусирала вниманието си върху „отстъплението от демократичните принципи” в Унгария и Полша, където управляващите партии се опитват да манипулират изборите, да задушат плуралистичните институции и да заглушат независимите медии.

Лекари специализанти протестират пред Министерството на здравеопазването през октомври 2019 г., за да заявят, че повече няма да търпят да ги принуждават да напускат страната, вместо да останат да лекуват хората в регионите, където има недостиг на медици.

Но тревожният модел на злоупотреба с власт в Европа не се ограничава само до Будапеща и Варшава. В България това лято се разгърна пълно мащабна политическа криза заедно с тревожното нарастване на броя на заразените с COVID-19.

В продължение на четири седмици много българи излязоха на улицата, протестирайки срещу правителството на премиера Бойко Борисов – лидер на дясноцентристката партия ГЕРБ, когото обвиняват, че оглавява администрация, тясно свързана с престъпни групи.

Протестите бяха последвани от поредица публикации, които включваха снимки на полуголия Бойко Борисов в спалнята му, а до него нощно шкафче, пълно с банкноти от 500 евро, пистолет и златни кюлчета.

Борисов не отрича, че той е лицето от снимките и че е снимана неговата спалня, но твърди, че те са манипулирани и към тях са добавени парите и пистолетът. В изтекъл аудиозапис се чува, че заплашва да „изгори“ член на Европейския парламент.

Харизматичният Борисов управлява вече трети мандат като министър-председател. Той встъпи в длъжност през 2009 г., залагайки на силна антикорупционна платформа и борба с организираната престъпност. След като пое властта, обаче, ГЕРБ издигна политическото връзкарство до абсурдни нива, а тази година се забърка в серия от скандали.

Ендемичната корупция и организираната престъпност разяждат България 30 години след края на комунистическото управление. Тя остава най-бедния член на Европейския съюз с БВП на глава от населението в размер от 53 % от средния за ЕС, въпреки големите субсидии, които Брюксел отпусна след присъединяването към блока през 2007 г. „Трансперънси Интернешънъл” класира България на 74-то място в света по корупция и на последно сред 27-те държави от ЕС. Демографската катастрофа е придружена от икономически застой, тъй като през тези три десетилетия населението е намаляло от девет милиона до по-малко от седем милиона.

Олигархично управление

Това е свят, в който мощните олигархични мрежи успяха да „превземат държавата“. От своя страна това помогна за поддържане на модели на непотизъм и кражба на публични ресурси сред елита, като същевременно осъди мнозинството българи на несигурно съществуване, характеризиращо се с ниски заплати и непрекъснато нарастващи цени. Държавата, вместо да се разправи с олигархията, се е настанила удобно в пипалата ѝ.

Във всяко нормално общество независимите медии биха разнищили подобни „сенчести сили”. Но в България медиите са погълнати почти изцяло от олигархията.

Наскоро публикуваният индекс за свобода на словото за 2020 г. постави България на 111-о място в света – след Етиопия, Либерия и Мали и приблизително на едно ниво с Нигерия.

Това е необичайна позиция за държава-членка на ЕС и показва как през последното десетилетие пипалата на олигархията обгръщат както обществените, така и частните медии.

В България след 2007 г. едва ли са проведени реални реформи

Една от ключовите фигури в тази криза е масово недолюбваният медиен олигарх Делян Пеевски, известен с прякора си „Шиши”.

Пеевски произхожда от семейство с добри връзки, което притежава най-голямата в България медийна групировка. През 2007 г. е уволнен от поста си заместник-министър и е разследван за опит за изнудване. Неговото краткотрайно назначаване през 2013 г. за “цар на сигурността” – ръководител на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), предизвика политически сътресения, които продължиха с месеци.

По-голямата част от протестиращите не са членове на политически партии, нито са имали преди връзка с политиката. Те не са организирани по никакъв друг начин, освен чрез социални медийни мрежи, което в повечето случаи става повече или по-малко спонтанно. Общото, което ги свързва, е, че не желаят повече престъпност и рекет, както и латентен непотизъм, с който се ползва определен кръг от привилегировани политици и бизнесмени. Те настояват да бъде прекратена злоупотребата с власт от корумпирани политици, обслужващи своите „бизнес“ клиенти. Те заявяват, че искат да живеят в „нормална“ европейска държава.

Привилегирована мрежа

Европейският съюз обаче не се справя добре с тази криза. След присъединяването на България към ЕС през 2007 г. тя беше подложена на специален режим, наречен Механизъм за сътрудничество и проверка. Идеята беше София да продължи да бъде подчинена на модела на „условност“ на ЕС, който предхожда присъединяването и който изисква България да продължи по пътя на реформите. Механизмът обаче претърпя провал: реални реформи бяха направени едва след 2007 г.

Олигарсите и техните политически покровители все повече са свързвани с измами, при които финансирането от ЕС е насочено към привилегирована мрежа от хора и семейства. Впрочем, някои от тях открито се хвалят със способността си да отклоняват милиони от европейските фондове в полза на приятели и поддръжници.

Една от основните фигури – обект на протестното движение, е главният прокурор на България Иван Гешев. Фактът, че продължава да заема този пост, е достатъчно доказателство за протестиращите за произволния характер на върховенството на закона в България и за пълния провал на процеса на реформа в ЕС.

За разлика от унгарския премиер Виктор Орбан, Борисов е избрал изцяло неконфронтационен модел на поведение в рамките на ЕС. След като стана премиер за първи път през 2009 г., за него стана приоритет да изгради добри отношения с Ангела Меркел. Неговата партия ГЕРБ, подобно на ХДС на Меркел, е член на дясноцентристката Европейска народна партия.

Навсякъде, където е възможно, той се опита да представи България като полезна и конструктивна в Европейския съвет. В замяна лидерите на ЕНП предпочитат да не обръщат внимание на скандалите, които следваха един след друг правителството на Борисов.

Предоставената от ЕНП защита даде допълнителни възможности на свързаните с ГЕРБ структури и ги направи недосегаеми. Развихрилото се беззаконие в България е улеснено директно от Брюксел и Берлин. Остава да видим дали протестното движение ще успее да промени това.