Няколко години след участието си в телевизионния формат "Music idol" благоевградчанинът Денис Христов вече е дипломиран композитор на филмова музика и живее и работи в Лондон.

24-годишният млад мъж завърши преди 5 години Природо-математическата гимназия "Акад. С.П. Корольов" и кандидатства в Англия, информира Struma.bg.

-Денис, защо се насочи към Острова преди 5 години?

- Защото специалността "Музика за филми и медия" покриваше най-точно това, което исках да уча. Приеха ме в Мидълсекс Юнивърсити, той е шестият по големина във Великобритания и най-известен в Лондон. Създаден е като музикален университет, в момента има всякви специалности, но най-силната му част си остава музикалният факултет.

- Защо все пак не остана в България, Консерваторията е с доста добър имидж, не смяташ ли?

- Аз започнах да уча музика прекалено късно, бях на 14 години, и когато трябваше да кандидатствам, имах само 4 г. обучение. Затова си мисля, че ако бях опитал да кандидатствам в България, нямаше да ме приемат. Просто защото опитът ми беше твърде малко. Вярвах, че с каквото и да се захвана, щях да се справя добре, но не бях сигурен, че ще ме приемат в Музикалната академия в България, където имах най-големи шансове да науча нещо в сферата, в която искам да се развивам. В Благоевград ми дадоха много добра основа Магдалена и Севдалин Николови и като отидох в Англия, дори приятно се изненадах, че за някои от нещата съм много по-добре подготвен от останалите ми колеги състуденти. Не съм учил в музикална паралелка и всичко, което ме интересуваше, "наваксвах" в свободното си време - солфеж, пиано, китара...

- Всъщност музикалната ти "авантюра" започна с пеене в студиото по поп и джаз пеене в Младежкия дом, помниш ли как се озова там?

- Исках да се явя на кастинг за "Music idol" и търсех някой да ме подготви. На самия конкурс (не продължих при останали в надпреварата 20-ина участници) разбрах обаче, че такива формати не са за мен, защото не можех да очаквам някой да създаде от мен звезда. Исках сам да създам нещо от себе си. Кастингите търсеха суров талант, от който да направят нещо, което им трябва за индустрията в България. Аз не можех да допусна някой да ми налага посока, исках сам да я избирам. 

- Сега съжаляваш ли, че участва в този формат?

- Не, защото придобих самочувствие и опит, а "Music idol" ми даде да разбера, че кастинги и подобни формати не са това, което на мен ми харесва.

- А какво ти харесва?

- Когато започнах да уча, исках да придобия всичките умения - музикални и личностни, че да мога сам да се справям с всяко нещо в професията ми и да не се налага да разчитам на друг. Това за мен е начинът да вървя напред.

- Да разбирам ли, че не си "екипен" играч, а "солов изпълнител"?

- Труден въпрос, наистина звучи като да не съм "от тима". Напротив, мога да работя в екип, но това, което не бих позволил на когото и да било, е да ми се налага и да определя посоката ми. Истината е, че в стремежа си да не допусна намеса бях "изградил стена", зад която не пусках друг. Напоследък започнах да се "отварям" обаче за съветите на хора, които са добри в сферата, в която работя, визирам мои преподаватели от университета.

- Всъщност какво точно искаш да правиш?

- За мен най-важното беше да се уча да пиша музика за филми.

- Разликата между пеенето, в което беше много добър, и композирането обаче е твърде голяма. Защо точно писане на музика избра?

- Да, голяма е. Осъзнах, че за да бъда уважаван музикант, означава да познавам музиката изцяло. Ако бях записал да уча само пеене, означаваше да се развия само в една сфера, строго профилирана. Аз вече имах немалък опит и знания като певец, и въпреки че винаги има още какво да се надгражда, исках кръгозорът ми да се отвори и да съм независим. Ако бях избрал да уча вокално майсторство, нямаше да знам как да пиша песни, нямаше да познавам музикалните инструменти като цяло и начина, по който се аранжира и оркестрира една песен, пиеса - каквото и да е. Исках да мога да композирам песни самостоятелно, да ги продуцирам самостоятелно и да не съм зависим от никого - ако искам, и сам да ги изпълнявам. И в момента точно това правя и имам много възможности като музикант. 

- Да си композитор не е ли дарба?

- Колкото е дарба, толкова е и работа. За да стигна до сегашното си ниво, съм имал много безсънни нощи. Докато учех в университета, трябваше простоянно да композирам, въпреки че можех и да не го правя. Всъщност в Англия можеш да завършиш много лесно, ако си мързелив.

- Какво имаш предвид?

- Това вероятно ще учуди много хора, които си мислят, че там образованието е на много високо ниво. Но това е така, само ако ти имаш отговорността да учиш правилно. Както навсякъде, и там университетите разчитат на студентите, за да имат пари, така че и тези, които не учат, могат да завършат с ниски оценки и да вземат диплома. В Англия преподавателите стимулират индивидуалността и оригиналността в мисленето, за разлика от България. Ако например напиша композиция в стила на Бетовен и тя е перфектна, у нас ще имам шестица, защото имам тези знания, а там ще имам двойка, просто защото не съм бил себе си. Другото коренно различно нещо е, че там никога не съм се вглъбявал толкова в оценките, както това се случва в България. Нямаше го напрежението да си отличник, да изкараш непременно най-високата оценка, а основното беше да се образоваш добре в сферата, в която си се ориентирал. В моя курс бяхме 7 композитори и всеки се ориентира в различни посоки, нямаше го познатото тук всички да учим едно и също. Имаш свобода да правиш каквото ти харесва и наблягат изключително на практиката, не толкова на теорията. Не съжалявам за избора си на университет и не сравнявам с обучението по конкретни специалности в българските висши училища, тъй като нямам преки впечатления и съдя само от разкази и коментари на други хора. Но където и да си, с каквото и да се занимаваш, какъвто и талант да имаш, трябва да работиш изключително здраво, да не се доверяваш и да не слушаш всичко, което другите ти казват. Много пъти съм чувал, че не ставам за певец, не ставам за музикант, защото съм започнал твърде късно...

- Роднини или приятели са се опитвали да те откажат?

- И приятели, и роднини, но това ме е мотивирало допълнително да ги опровергая и да докажа на себе си, не толкова на тях, че не са прави.

- Помниш ли първото си авторско парче?

- Беше една кратка песен, случи се година преди да замина за Англия. Тогава ходех на уроци при г-жа Николова и тя ми даваше да свиря на нейното пиано. Бях в стаята й и почнах да си свиря нещо. От това малко нещо излезе цяла песен, която беше суперготина. От сегашния си опит оценявам първата си стъпка като много добра. Хареса ми, а и сега обичам да създавам собствени мелодии. 
Всъщност другото нещо, което ме накара да се насоча към специалността, беше, че когато композирах, осъзнавах колко неща не знам и така блокирах креативността си. Това ме дразнеше и исках да "отворя" музикалността си и да науча всичко.

- Разбрах, че дипломната ти работа била много любопитна и за да я осъществиш, си се прибрал в България, разкажи за това!

- В последната, трета година в университета имах право да избера дипломната си работа и направих голяма композиция в 2 части, общото времетраене на която беше 20 минути. Беше нещо от типа на мюзикъл с песни. Произведението ми е в стил фюжън - рок и класика, и се прибрах да го запиша. Използвах цял оркестър - този на Камерна опера в Благоевград, а аз изпълнявах главните мелодии. Отделно записах част от песните с един класически софийски хор. Аз бях чувал как звучи цялото произведение през програмите за композиция, с които работя, но е напълно различно звученето, изсвирено от хора на живо. Всички бяха много учтиви и аз им бях много благодарен за това, което направиха.

- А имаше ли нещо, което да те разочарова?

- Разочарован бях от себе си, не от музикантите. Нямах опит и това беше първият ми запис с голяма група музиканти, който правя напълно сам. Нямаше кой да ми даде съвет как точно да станат записите и как да бъде продуцирано начинанието ми, за да бъде ефектът максимален. Дадох на хората прекалено късно музиката за разучаване, в деня на записите бях извикал всички заедно и се наложи доста хора да чакат прекалено дълго, защото записвах отделно всяка секция. Разбира се, никой не се оплака, но си дадох сметка, че мен би ме изнервило сериозно. Не успях да организирам процеса достатъчно добре, за да звучи музиката ми достатъчно професионално. Приемам го единствено и само като своя грешка, като урок. Но като цяло съм доволен, че имах смелостта да го направя, защото много хора не биха се наели.

- Колко ти излезе това удоволствие?

- Струваше ми доста пари, но когато човек иска да направи нещо, работи, изкарва пари и го прави.

- Колко плати и как го финансира?

- Целият проект ми струваше около 2000 паунда, пари, които си изкарах сам, като работех през уикендите в един цветарски магазин.

- А как живееше там, как се издържаше в Лондон?

- За това трябва да благодаря на майка ми, защото тя направи за мен абсолютно всичко, което беше възможно - като се почне от обученията ми като гимназист в Благоевград, през изпитите за влизането ми в университета и пълната издръжка по време на следването ми. За таксата - 3300 паунда на година, изтеглих заем. Ще започна да го връщам, когато започна да изкарвам, ако не се лъжа - над 19 000 паунда годишно, и се надявам, че ще го изплатя, и то възможно най-бързо.

- Да разбирам ли, че вярваш, че ще изкарваш достатъчно добри пари?

- О, да, вярвам. За всичко, което правя в живота си, вярвам, че ще стане. И досега нещата се получават. Много съм упорит, дори в момента в търсене на работа, защото макар и огромен град, в Лондон трудно се намира работа като композитор, има много, много талантливи хора. Не се отказвам "да си блъскам главата в стената", за да се реализирам. 

- Нямаш ли намерение да продължиш образованието си в магистърска степен?

- Не ми трябва поне засега за професията ми.

- С какво се занимаваш сега?

- В момента работя на няколко места - като учител по пиано и музика, преподавам на деца и възрастни, но не искам това да правя до края на живота си. В
малка компания пиша музика за реклами от време на време и продължавам да работя в цветарския магазин от студентските ми години. Нямам нито един свободен ден, но си казвам, че сега е моментът да го правя.

Странно ми е, че много хора на моите години не искат да работят и си търсят какви ли не извинения и оправдания да мързелуват. За мен например беше важно като завърша, да се изнеса от вкъщи и да се науча да съм самостоятелен. Баща ми живее в Благоевград, но майка, за да ми осигури обучението, отиде да работи в Лондон още преди да завърша гимназия. Бяхме заедно, докато учех в университета, брат ми също дойде в Лондон да работи. За мен беше много важно да се изнеса и да видя къкъв е животът, когато сам трябва да си плащаш сметките и да се грижиш за всичко. И успях да го направя, наех си стая в къща, в която си устроих и малко импровизирано студио.

- Сам ли си плащаш вече сметките?

- Да, с изключение на тази за телефона ми, взех го, докато живеехме заедно, и все още майка ми продължава да ми го плаща. Затова, като се прибираме до България, аз настоявам да й платя отпуската като реванш. Не ми го позволява още, но се надявам да имам възможност да й подаря много ваканции занапред.

- И все пак защо според теб една солидна армия млади хора отказват да работят за 400-500 лв.?

- Не знам. Не се интересувам от това, концентрирам се върху собствения си живот, не върху чуждия - да се справят хората както намират за добре.

- Най-често оправданията са, че за толкова пари не си заслужава да работят. Ти би ли работил за 400-500 лв.?

- Бих работил за всякакви пари, когато имам цел и съм решен да я постигна. В цветарския магазин, за който споменах, започнах, за да си изкарвам някакви джобни и да не вися изцяло на джоба на майка ми. Родителите ни също имат свой живот и не можем да разчитаме, че вечно ще издържат децата си. Не са длъжни. Освен това всеки човек трябва да се поддържа и само защото има деца, не бива да изоставя себе си. Не бих си позволил заради мен и моята издръжка например майка ми да няма възможност да се поддържа като жена и изобщо като човек с всичките емоционални и духовни, не само чисто физически нужди. За мен това е много важно и ме натъжава, като виждам хора, които се занемаряват, а извинението им най-често е: "Искам децата ми да имат всичко". Родителите ми никога не са преставали да дават всичко, което могат, за мен и брат ми, но никога не са преставали да се поддържат и да се грижат за себе си, това за мен е много добър урок, който са ми дали и който съм научил от тях. Има елементарни неща, които мнозина в България пропускат и не правят, като например да отидат на зъболекар, дори да не ги боли зъб. Заради профилактиката. 
Но тръгнах от въпроса за 500-те лева заплата. Когато започнах работа в цветарския магазин, нито съм се срамувал, нито съм приемал работата си като гадна, въпреки че е доста тежък труд и почти не работят жени в тези магазини. Вдигат се съдове, пълни с вода и цветя, които са със сериозно тегло, а пренасяш по 50 такива от едно на друго място, работата е при лоши условия, магазинът е на открито и зимно време е суперстудено, а заради водата, в която си непрекъснато, измръзваш още по-бързо. Но това беше работата, която финансира в крайна сметка проекта ми. 

- Каква ти беше заплатата?

- За 2 дни седмично взимах към 140 паунда, което за Лондон никак не е много. В момента квартирата ми е почти толкова на седмица и всъщност това ме задържа все още там. Аз съм приел, че каквото и да правя, е стъпка в реализиране на целите ми. Работих и в ресторант за бързо хранене, където работата беше отвратителна. Постоянно се тичаше, защото имаше страшно много хора. Издържах три месеца, тъй като тогава работех на три места, и напуснах. Но изкарах достатъчно пари да си купя компютър, с който да композирам. 
Това, което бих посъветвал хората, които не работят, е да си направят перспектива за година напред, за 2-3-10 години в бъдеще и това да е движещата сила в живота им. Да търсят начин да постигат плановете си. Това, което ме ужасяваше например, бе да стана на 25 г., без да съм постигнал нищо от целите си. Затова винаги съм си правел планове и съм ги преследвал, без да отдавам значение на всички онези неочаквани случки или хора, които се опитват да ме отклонят от пътя.

- И къде се виждаш след 5 и след 10 г.?

- Не обичам много да говоря за това, защото съм малко суеверен. Искам да съм професионалист в областта, в която съм учил. Да съм професионален композитор. 

- В плановете ти влиза ли връщане в България?

- Обмислял съм какви ли не идеи, защото си обичам държавата, но за мен тук просто няма работа.

- Не се ли притесняваш за бъдещето си във Великобритания след Брекзит?

- Мисля, че и самите британци не могат да кажат какво ще се случи след 2 г. По тази тема съм си казал: каквото ще се случи - ще се случи, ще го приема и не трябва сега да допусна това нещо да провали плановете ми. Така че не се концентрирам върху негативите от Брекзит, мисля за неща, които биха ми позволили да остана в Англия и да продължа да работя там. А вариантите са около 90% според мен.