От жертвено животно Пенчо се превърна в любимец на децата

Агнето беглец, с което Русе се прочу на миналия Гергьовден, се радва на спокойни дни в приюта за спасени селскостопански животни във великотърновското село Хотница. Роденото с късмет жертвено добиче не стана на мръвки, успя да порасне и вече е добродушен млад овен на година и два-три месеца. Пенчо търси вниманието на всички гости, за да не пропуснат да го погалят, и с удоволствие позира за снимки с децата.

„Пенчо се вписа идеално в стопанството и е един от любимците на посетителите на фермата. Много е кротък и най-обича да развързва връзките на обувките. Дойдат ли хора от Русе, търсят най-напред него – такава знаменитост изглежда е в града“, разказа пред Жанета Йорданова от „Телеграф“ стопанката на животинския приют „Приятели на четири крака“ Вера Трендафилова.

История

Историята на агнето Пенчо би могла да бъде пример за хората, които лесно се отчайват и не намират изход при критични ситуации. Дано пък човеците се поучат да не вървят против природата и да не убиват животни, които едва ли не още сучат от майка си. Агнето се появи рано сутринта на 6 май миналата година в центъра на Русе до сградата на общината. Забелязали го граждани, излезли да изведат кучетата си на разходка. Отначало помислили, че блеещото животинче е част от програмата, подготвена от общината по случай празника на града, който се отбелязва на 6 май. Агънцето се лутало, отивало до вратите и сякаш искало да влезе вътре. Хората заснели клипче, качили го в социалните мрежи и така животното бързо стана главен герой на деня и повод за много коментари.

Първоначално се смяташе, че агнето е дошло от близък двор и е било купено от хора, които са решили да го заколят и да го сложат на гергьовденската трапеза. По-късно обаче, когато животното вече бе на сигурно място в Хотница, природозащитници разбрали как се е озовало в центъра. В място към края на града били докарани немаркирани агнета, които да се заколят за празника. На сутринта трябвало да им теглят ножа, да ги разфасоват и после да ги пратят към гергьовденските трапези. Наш Пенчо обаче намерил пролука в оградата, драснал по централен булевард на Русе и спрял пред общината, сякаш знаел къде ще го спасят.

Стадо

„Когато сме застрашени, ние, хората, се крием в тесни и тъмни места, но агнетата са стадни животни и се скупчват при опасност. В случая Пенчо е постъпил другояче, разбрал е какво го чака и е решил да провокира шанса си, като привлече внимание“, смята стопанката на фермата в Хотница.

Нататък историята е известна, тъй като бе отразена от доста медии. Мнозина видяха символ в появата на агнето точно на празника на града и разтълкуваха това като знамение за здраве и берекет. Кметът на Русе Пенчо Милков символично помилва животното и така то бързо бе кръстено на спасителя си, макар че първоначално хората му дадоха името Гошко. Както се и очакваше, появиха се граждани, обадили се да кажат, че агнето е тяхно. Смятали, че ще си спестят купуването на месо от магазина и ще хапнат мръвка без пари на Гергьовден. Щом обаче им отговорили, че трябва да платят най-напред глобата за това, че животното не е маркирано, бързо се отказали. Така агнето Пенчо попадна в Общинския приют за безстопанствени кучета и котки в Русе, а управителят Жени Попова му потърси дом в стопанството в Хотница, където да живее до дълбоки старини.

„Пенчо се разбира с всички животни. Имаме 24 овце и кози, два коня, прасе, гъски и други пернати. Привечер със съпруга ми ги извеждаме на паша извън стопанството и това е техният час. Вчера гледах колко радостен беше Пенчо по време на разходката и как тичаше по един склон“, обяснява Вера.

Ферма

Тяхната ферма е единствената по рода си в България. Не получават помощ от държавата и за да поддържат стопанството, разчитат на дарения. То е отворено всеки ден и няма входна такса, но посетителите излизат много доволни от контакта си с животните и помагат според възможностите си, за да се радват и други хора след тях. Най-важното за Вера и съпруга ѝ Виктор е децата да скъсят дистанцията с животните. Според тях това е сигурен знак, че малките момчета и момичета ще израснат добри, състрадателни и благородни хора.

Посетителите много се радват и на козела Андрей, който се държи като салонен управител в стопанството. Задължително посреща всеки гост и после го придружава навсякъде, а ако го почерпят с бира или с цигара, въобще не отказва. Характер демонстрират и другите животни във фермата.

„Трудничко ни е, но успяваме засега. Хората са изненадани, че селскостопански животни могат да се държат като домашни любимци – да чакат да ги погалиш, да спечелят вниманието ти, да демонстрират привързаност и обич“, казва Вера и дава пример с Джордж Клуни, чийто домашен любимец бе прасе. Известно е, че актьорът дълго не може да прежали, след като животното умря на 19 години.

И тъй като малко хора знаят колко дълго живеят селскостопанските животни, защото те обикновено не умират от естествена смърт, Вера обяснява, че прасетата живеят до 15-16 и повече години, толкова е продължителността на живота и на козите и овцете, а ако са добре гледани, надхвърлят тази възраст, магаретата – до 40 години.

Вера е запомнила наизуст един цитат от американския писател Хенри Бестън, който е хубаво да знаят повече хора и да вникнат в съдържанието му: „Ние гледаме със снизхождение към животните, защото мислим, че са по-долу от нас. Тук много грешим. В един свят, толкова по-стар и съвършен от нас, те се движат завършени и хармонични. Развили са сетива, каквито ние сме загубили или никога не сме развили. Живеят с гласове, които няма да чуем. Те не са по-долу и не са подчинени, те са други нации, свързани с нас в мрежата на живота и времето – събратя, съкилийници, заедно с нас във великолепието и мъката по земята“.